На 13 декември 2014 г. в Аулата и залите на Ректората на СУ „Климент Охридски“ се проведе международна конференция на Център за приобщаващо образование „Приобщаващото образование – образованието на 21 век“. В нея взеха участие повече от 250 учители, директори, педагогически съветници, психолози, представители на образователни институции и неправителствения сектор.
Конференцията беше открита от зам.-министъра на образованието Ваня Кастрева и председателят на Комисията по образование и науката Милена Дамянова. Тя беше организирана в партньорство със СУ “Св. Климент Охридски” и с подкрепата на Фондация “Америка за България” като част от програмата “Едно училище за всички”.
Основен фокус на конференцията беше как приобщаващото образование да стане факт както на ниво целенасочено въвеждане на нови училищни политики и осъвременяване на образователния процес и подход, така и чрез подкрепа на работещите всекидневно в училище преподаватели и директори, които се сблъскват с предизвикателствата на образователната интеграция.
По време на форума Национална мрежа за децата беше представена от Пламена Фотева, координатор “Училището като център в общността”.
В международния панел на конференцията участие взеха проф. Дъглас Чийни от Вашингтонския университет, Д-р Джон Рейвънскрофт и д-р Джералдин Сканлън, психолог от Дъблинския университет. Проф. Чийни говори за необходимостта от въвличане на цялата общност от ученици, учители и родители за по-добра подкрепа в учебния процес и развитието на децата. Той изтъкна и ползите от алтернативни подходи в ученето и преподаването като работата в малки групи и диференцирания подход, както и колко важно е за едно училище да изгради силен и сплотен лидерски екип, който да умее да управлява и движи процесите в образователната иновация.
Д-р Джон Рейвънскрофт представи концепцията за образование, чийто център е не учителят, а детето и неговите индивидуални нужди. Според шотландския опит и добри практики този подход е фокусиран върху справянето с типични проблеми и трудности, с които учениците се сблъскват и как учителите и родителите могат активно да подпомогнат развитието на индивидуалния потенциал.
Д-р Джералдин Сканлън от Дъблинския университет сподели практики и опит, свързани с работата с ученици със СОП и най-вече по посока на подкрепа на техните учители и осигуряване на допълнителни обучения и ресурси, които да подпомогнат работата им. Според нея приобщаващото образование е все още предизвикателство за повечето училища, защото училищните програми се нуждаят от концептуално преосмисляне, а за тази цел трябва да се промени и мисленето и отношението към децата със специални потребности, независимо какви са те.
Българският опит в образователната интеграция беше обобщен от проф. Силвия Николаева от СУ “Климент Охридски“. Във втората част на конференцията участниците имаха възможност да се включат в една от шестте работни групи, където да се запознаят по-детайлно с различни аспекти на приобщаващото образование и предизвикателствата на практическата работа, при която в една класна стая учат деца с различни потребности, индивидуални особености и специфичен потенциал за развитие.
Всички презентации от конференцията могат да бъдат разгледани на виртуалния център за приобщаващо образование www.priobshti.se.
Източник: cie-bg.eu
