Международен уебинар с участието на Мрежа за правна помощ обсъди защитата на правата на децата в различни страни
Мрежа за правна помощ към Национална мрежа за децата участва в международен уебинар, организиран от Пекинския център за правна помощ и изледвания (Beijing Children’s Legal Aid and Research Center) и Межународния алианс за детско право (Child Law International Alliance).
Уебинарът, който се проведе на 15 юли, беше с фокус върху Конвенцията на ООН за правата на детето и националното законодателство и беше паралелно събитие на 47-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека. Цел на събитието беше да обсъди въпросите за по-добра защита на правата на децата в различни страни.
Организаторите посочват, че важна стъпка от прилагането на Конвенцията на ООН по правата на детето изисква подходящо законодателство в държавите – страни по конвенцията. Националното законодателство във всяка държава все още има какво да подобри и уебинарът си постави за цел да обсъди как да се подобри качеството на националното законодателство в държавите, ратифицирали Конвенцията, и как ефективно да се прилага националното законодателство за защита и подкрепа на правата на децата.
Мрежата за правна помощ участва със съвместна презентация от двама лектори – адв. Юлия Раданова – сертифициран медиатор, преподавател в Университет за национално и световно стопанство и Консултант на Мрежата за правна помощ, и Денница Маринчева – юрист и координатор на Мрежата за правна помощ. В съвместното си изказване те представиха Мрежата за правна помощ и целите ѝ пред чуждестранните си колеги, като дадоха конкретни примери за три от стратегическите дела, които Мрежата вече е поела. Презентацията им се фокусира основно върху националното законодателство на Република България и начините, по които то да се подобри, така че да бъде в пълно съзвучие с Конвенцията на ООН за правата на детето. В доклада си те поставиха акцент в три направления, които се нуждаят от подобрение: 1) системата за детско правосъдие 2) домашното насилие и насилието над деца 3) медиацията и семейни конфликти.
Лекторите се фокусираха още върху спешната нужда от закриване на Възпитателните училища-интернати (ВУИ) и Социално-педагогическите интернати (СПИ) в България, приемането на проекта за закон Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица, който бе представен на обществеността през 2016 и към настоящия момент не е придвижен за гласуване. С него ще се отмени Закона за борба с противообществените прояви на непълнолетните от 1958 г., последно изменен през 2019 г. Коментира се фактът, че проектозаконът е бил част от Националната стратегия за детето (2008-2018), а към настоящия момент и поради дезинформационни кампании в България, нямаме в сила Стратегия за детето, която да урежда посоката на действия от страна на държавата за бъдещето на децата в следващите години. Обърнато бе внимание, че по данни на НСИ, 103 деца към 2020 година се намират във СПИ и ВУИ и те следва да бъдат изведени от там, институциите – закрили, а други заместващи образователни и социални мерки следва да бъдат насочени към децата-извършители.
Презентаторите от Мрежата за правна помощ обърнаха внимание също на проблема с домашното насилие в България и насилието над деца. В България все още няма регистър за случаи на домашно насилие, но неправителствени организации твърдят, че случаите се покачват, като от Български фонд за жените свидетелстват, че само за първите две седмици на юли, 2021, 4 жени в България са били убити. Спрямо Закона за защита от домашно насилие, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие, следователно всяко дете – свидетел на домашно насилие, е и жертва. Необходимо е проектът за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие, за приемането на който липсваше политическа воля в предходното правителство, да бъде приет и да влезе в сила, така че да доведе до подобрение на законодателството и състоянието на правата на жените и децата в България. Обърнахме внимание на нуждата от пълна забрана на телесно наказание над децата на България.
Адв. Юлия Раданова се фокусира и върху медиацията и семейните конфликти, като отбеляза, че в България родителските спорове относно родителските права често водят до синдром на родителско отчуждение. Това явление е допълнително съчетано с липсата на социални услуги, изграждащи родителски капацитет. Следователно споровете за попечителство кулминират в тежки съдебни битки, жертви на които са децата, което често води до нарушаване на техните човешки права. Необходими са законодателни промени, за да се предвидят задължителна първа медиационна сесия за информация и оценка като условие, предшестващо съдебното производство за родителски права. Препоръчваме допълнително да се повишат изискванията за медиатори, практикуващи семейна медиация, и да се предложат задълбочени обучения, задължителни за медиатори, практикуващи в областта на семейните спорове, със специален фокус върху най-добрият интерес на детето.
Други лектори, които участваха с презентация в събитието, бяха: г-н Tong Lihua, Директор на Пекинския център за правна помощ и изследвания и Президент на Child Law International Alliance, Китай; проф. Jaap E. Doek, професор по семейно и детско право във VU University (Vrije Universiteit), Амстердам, предишен Председател на Комитета по правата на детето, Yin Xi, технически сътрудник, „Инициатива върху контрол над тютюна“, както и водещ експерт към „Превенция и контрол на незаразни заболявания“, Представителство на Световната здравна организация в Китай; Yang Jingzhi, лектор към Китайския университет за трудовоправни отношения (China University of Labor Relations); Joy Katunge, юрист към Кенийски алианс за развитие на децата (Kenya Alliance for Advancement of Children).
От Мрежа за правна помощ благодарим за поканата за участие в уебинара и за възможността да представим работата си от страна на колегите ни от Пекинския център за правна помощ и изледвания и Межународния алианс за детско право.
Снимка: unsplash.com