Лек ръст на избралите чуждите езици за втори зрелостен изпит, отчете тази година Министерството на образованието. Според зам.-министъра Ваня Кастрева от оценките личи принципът на избиране на втората матура – учениците са избирали не дисциплините, по които знаят най-много, а тези на които могат да уцелят повече отговори.
Като продължение на дискусията за начина, по който се проверяват знанията на зрелостниците в България „Дневник“ публикува статия на преподавателя по компютърна лингвистика д-р Елена Тарашева, главен асистент в НБУ, за това как би трябвало да се правят тестовете.
„Здравейте! Тази година тоест другата завършвам и мисля да си избера английския за матурата понеже от всички предмети с него се справям най-добре. Много хора са ми казвали, че дори отличниците по анг. изкарват едвам 3, 4 на матурата но мен 3, 4 няма да ме задоволи, защото искам да следвам живот и здраве.“
„Ми аз не знам мн. англ. , горе-долу съм пък пак изкарах почти 4 преди 3 години, смятай ;)“
Така си говорят децата из форумите в очакване на матурата по английски. Всеки би изчислил, че при тройка за вярно решени 20% от задачите, матурата трябва да е не лесна, а ужасно лесна. Въпреки това, търсенето на израза „матура по английски“ в Интернет връща десетки страници с предложения за курсове, които подготвят за матурата – естествено, срещу заплащане, което в никакъв случай не е пренебрежима величина. “
Педантът би казал, че ако 20% от знанията са необходими за успешно дипломиране, значи 80% са …. излишности. И в такъв случай, защо се учат изобщо? Същевременно, важно е да се знае какво твърдение прави успешно положената матура. Например: „Ученикът е усвоил основни умения да общува на английски език“, или: „Ученикът може свободно да общува на английски език“, или: „Ученикът е усвоил материала, преподаден в гимназията“. Но такова твърдение не е формулирано никъде. Дори авторите на матурата не са сигурни дали да се ориентират към дефинираните от Съвета на Европа нива Б1 или Б2, пък и защо към тях?
Периодично възникват също негодувания срещу някои от въпросите – миналата година англичанин се усъмни в естественото звучене на единия от текстовете в матурата. Тази година вървяха спекулации, че 6 до 8 задачи в теста били „сгрешени“.
И тъй като това не е математика, доказването на сгрешеността е леко усложнено. Например, според тазгодишната матура, ученикът, който не знае, че в непряка реч yesterday (вчера) трябва да се предаде с the day before (предния ден) не знае английски добре. Затова му се отнемат точки. Отнемат се и ако не мине в подходящо минало време при предаване на пряка реч. Много проверяващи обаче протестираха – с пълно право, че и носителите на езика не се придържат към тези правила и затова не е правилно да се наказват учениците за такива употреби.
Та с това трябва да се започне – какво трябва да знае човек, за да се смята, че знае английски език. Както признава Фелиянка Кафтанджиева – автор на инструкциите за създаване на тестове според Европейската рамка за владеене на езици, поставянето на тези граници винаги е леко субективно. Но от там идва и отговорността на съставителите на тестовете.
Да припомним как се прави тест – нещо, което трябва да е известно на всеки, придобил педагогическа правоспособност. Започва се с определяне на това кои езикови единици ще се проверяват – защото са от критична важност. След това се установява какви прояви ще показват, че тези единици се знаят – учениците ги разпознават, възпроизвеждат, създават самостоятелно или нещо друго. После на всяка единица се дава тежест – ако е по-важна, присъждат се повече точки. След това се пишат тестови задачи, които трябва да се проверят върху аудитория, подобна на тази, която ще полага изпита.
Тази аудитория прави теста и резултатите се проверяват. Ако всички участници в теста успяват прекрасно при дадена задача, значи тя е лесна; ако всички не успяват – значи е трудна; ако малка група знаещи успяват, малка група незнаещи се проваля, а основната маса е по средата се получава една „камбанка“ на резултатите, което показва, че задачата е прекрасна и показва кои кандидати знаят и кои – не.
Може ли обаче да се разбере кои задачи работят и кои – не, без да се приложи тестът върху конкретна група изпитвани? Тестовата теория не дава опции. А в Министерството на образованието тръпнат от ужас, че матурите „ще изтекат“. И какво да се прави тогава?
В интерес на истината, регистрираните изпитни центрове на Кеймбриджския синдикат в България знаят за така наречения pre-testing – някои изпитни единици се пускат на подготвящи се за изпита като пробен тест. Вероятността на изпита да им се падне същата задача е минимална, защото тестовите единици се комбинират от голяма база данни, има възможност да се репликират и т.н.
Но …. може ли родното Министерство на образованието да действа като Кеймбриджския синдикат? А трябва ли да можем да вярваме на преценките за езиковите нива, които Министерството присъжда чрез матурата? Впрочем, в Чехия са апробирали матурата си по английски език и тя тежи толкова, колкото и международните сертификати, издавани от Кеймбриджския синдикат и други утвърдени организации.
В наивната си душа се надявам, че ще е справедливо едно държавно министерство да се окаже на нивото на една частна организация – пък макар и специализирала десетки години в изпитите за езиково ниво. Все пак е държавният орган, който определя стандартите в езиковото обучение.
Сега за ефекта на изпита върху преподаването. Да се върнем към елементарния принцип за употребата на yesterday при предаване на пряка реч. Ако тестът изисква смяната на думичката – тоест, смята се, че добре научените кандидати не биха употребили yesterday в непряка реч – това означава, че в час учителите тренират децата да заменят думата със съответния синонимен израз. Ако обаче някой учител не мисли, че това е важно, не коригира децата, когато употребяват yesterday, самият той използва тази дума, предлага упражнения, където подобна замяна не е задължителна, значи този учител не подготвя добре децата за матурата.
По същия начин, учителите, които учат децата да започват есетата си с изречението: „Въпросът за ….. вълнува човечеството от незапомнени времена“ или „Кво да ви река за …. и подобни простотии“ могат да се провалят ужасно, ако проверителите зачеркват такива изречения като банално или прекалено неформални и неподходящи за изпитна ситуация.
И понеже се признах за наивница, да разкажа моята мечта за матурата по английски език. Първо, сформира се предметна комисия с представители от всички окръжни градове. Те провеждат една сесия – може би едноседмична, в която определят кои неща ще показват, че децата знаят английски език. Всеки представител отнася информацията в своя окръг и я споделя с колегите си.
После започват да се пишат тестови задачи – както от участниците в предметната комисия, така и от останалите учители. Събраните задачи се разпределят в няколко пробни матури, които се дават на учениците в 10 или 11 клас – година преди полагане на матура. Те са различни за всеки окръг. По този начин „изтичат“ абсолютно всички изпитни задачи – с което се обезсмисля бизнесът на продавачите, но същевременно се проверява дали работят изпитните единици.
Неработещите се изхвърлят, работещите се репликират и от тях се създава една читава матура. След години, когато имаме достатъчно опит в създаване на тази матура, кандидатстваме за утвърждаване на нашата матура като международно приет езиков изпит – по примера на чехите. Happy end.
Разбира се, тази процедура за създаване на тестове струва пари. Аз бих отвърнала, че всеки вложен лев в тази схема си заслужава.
Каква е алтернативата? Министерството да признае, че не може да оцени дали децата знаят английски език, да не организира съответната матура и съответно – да остави обучението по английски на частните школи, които вече са се свързали с изпитните централи и създават знания във връзка с това, което ще се оценява. И това не е зле. Въпрос на решение.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: freeimages.com
