МЗ да въведе протоколи за първи контакт (кожа до кожа) и първо кърмене и да ги включи в националните стандарти по акушерство и гинекология и неонатология, а лечебните заведения да положат усилие и да насърчават внедряването на добрите международно утвърдени практики в тази посока. Това препоръчаха на пресконференция майки, обединени в Коалиционна мрежа от няколко организации: „Родители за родители”, Сдружение „Естествено”, Фондация „Макове за Мери”, Сдружение „Родилница”, Фондация „Приятелство” и Асоциацията на българските дули, подкрепяни от общественици и журналисти.
Проведена през декември онлайн анкета сред близо 5200 жени, родили през последните три години, е показала, че едва 5% от тях са имали първия съвсем непосредствен първи контакт с новороденото, а само 13% са имали възможност да поставят веднага бебето на гърда, за да бъде закърмено.
„Обобщените данни показаха ясно изразена тенденция тези практики системно да се пренебрегват в държавните и общинските родилни заведения, независимо че са препоръчани от професионалните организации на акушер-гинеколози и педиатри – Международната федерация по акушерство и гинекология FIGO и Американската педиатрична асоциация, УНИЦЕФ и СЗО”, посочи говорителката на мрежата Ралица Димитрова. Малко по-различна е ситуацията в частните болници, но и там изоставането все още е чувствително, допълни тя.
Участничките в пресконференцията припомниха положителните ефекти от ранния контакт (кожа с кожа) на бебето с майката и ранното закърмване: по-бърза адаптация на новороденото, по-бързо възстановяване на родилката, повече спокойствие за семейството. Доказано е, че бебетата, поставени върху майчиното тяло още в първите минути след раждането, плачат 10 пъти по-малко и 40 пъти по-кратко, а така също значително по-рядко развиват агресивност и възбуда след години, посочи Елена Кръстева от коалицията, позовавайки се на резултати от международни експертни проучвания. За съжаление, у нас битуват много остарели нагласи и неразбиране за тези процеси, особено въздържание в частност има по отношение на жените, раждащи с цезарово сечение или родили недоносени деца, допълни още тя.
Едва 2% от анкетираните жени, родили със секцио в държавно или общинско лечебно заведение, са имали възможност да останат насаме с детето си и да го закърмят непосредствено след раждането, а добрите практики, макар и все още недостатъчно, все пак се прилагат два пъти по-често в частните лечебни заведения, стана ясно още на пресконференцията.
Особено притеснителен според майките от коалицията е фактът, че в повечето случаи на разделени двойки „майка – бебе” става въпрос за вътрешен регламент и организация на болницата. От коалиционната мрежа съобщиха, че ще предоставят на МЗ материалите от анкетата и ще препоръчат на здравното ведомство да проведе национално проучване, в което да бъдат обхванати повече жени, които не ползват компютър или са от отдалечени региони. Така ще се получи вярна картина за състоянието на проблема в страната и ще бъде по-лесно да се намери подход за разрешаването му, смятат майките. Те ще настояват също така да се предприемат адекватни действия за осъвременяване на учебниците и ръководствата за работа на медицинските екипи в родилните и неонатологичните отделения и клиники. Майките ще предложат също така на МЗ да бъде създадена работна група от специалисти и представители на неправителствения сектор, която да подготви анализ и предложения за промени в нормативната уредба.
Национална мрежа за децата подкрепя исканията на организациите и неведнъж е изразявала позиция по темата.
Според експертите от Мрежа за децата категорично са необходими промени в част от наличните грижи и практики преди и след раждането на дете. Разделянето на майките и бебетата, недостатъчната подкрепа за кърмене, недопускането на придружител по време на раждане или допускането му срещу заплащане и други практики са с негативен ефект върху майката и бебето, отчитат от организацията.
Национална мрежа за децата се застъпва и за назначаване на социален работник и/или психолог във всяко родилно отделение в страната с цел превенция на изоставянето на деца и повишаване знанието на семейството за полагането на по-адекватни грижи за детето. Тези служители ще подобрят комуникацията с родителите по отношение на процедурите и интервенциите, които се прилагат, и ще информират за алтернативите.
Сигурната и доброжелателна среда в болниците изисква не само добре подготвени, обучени и подкрепени специалисти, но и промени в политиките и процедурите във всяка една болница, както и различно отношение към децата и родителите като носители на права, допълват от Национална мрежа за децата.
Източник: zdrave.net
Сника: pixabay.com
