Г-жо Манолова, годишно около 5 000 деца се разследват за извършване на престъпления, а около 300 деца в момента са затворени в институции, на практика, лишени от свобода. Как ще се промени това с готвените промени в детското правосъдие?
България е единствената страна в Европа, в която деца до 14-годишна възраст и деца до 18- годишна възраст, които са извършили т.нар. статусни нарушения, а именно деяния, за които възрастните не носят наказателна отговорност, като бягство от дома, просия, скитничество, проституция и др., се наказват с лишаване от свобода.
Съществуват институции от затворен тип, т.нар. специализирани интернати, в които се въдворяват деца, които са в конфликт със закона, и те прекарват детството си зад решетки.
Веднага след встъпването си в длъжност преди една година извърших проверка в шестте съществуващи интерната и установих много трагична картина – лоши материални условия, липса на нормален образователен процес, на практика, децата там мизерстват, насилие между тях самите и от персонала, наказания, които не са предвидени в правилниците, неадекватна медицинска помощ и др. стряскащи факти.
Отправих много препоръки към всички отговорни институции, но една година по-късно се оказва, че нищо не се е променило. Продължават близо 300 деца да прекарват детството си зад решетки заради недомислената нормативна база.
Така че, една година по-късно, моето настояване като омбудсман е тези интернати да бъдат закрити в спешен порядък. Това предвижда новият закон за отклоняване от наказателно преследване и мерките за закрила. Приветствам този закон, защото и като принципи, и като цели, и като основни положения, и като органи, и като структури, той напълно отговоря на добрите европейски практики, при това без да преписва буквално чуждия опит, а е адаптиран към българските условия.
Най-радостната новина е, че тези интернати ще бъдат закрити, лошата е, че това ще се случи най-рано след година и половина, след като законът бъде приет и влезе в сила и мине гратисният период.
Имате ли визия какво трябва да се случи през тази година и половина, така че да се компенсира по някакъв начин този период, тъй като през това време ще продължи да има деца зад решетките?
Аз ще настоявам, тъй като новият закон предвижда деца до 14 години изобщо да не бъдат лишавани от свобода, а деца до 18 години, които не са извършили престъпления, а просто нарушения, да не бъдат въдворявани в такива институции, да бъде приет един план, който да се приложи през гратисния период и който да възложи конкретни ангажименти на всички институции.
Целта е да бъде извършена подготвителната работа по извеждането на децата, а именно – индивидуална оценка на всяко от тях от мултидисциплинарен екип з неговите особености, семейна среда, извършените нарушения, така че там, където може да бъде предприето прекратяване на лишаването от свобода, това да се случи незабавно. Т.е., час по-скоро всяко дете, на което има шанс да бъде предоставена друга възпитателна мярка или друга социална услуга, да напусне детския затвор.
Съгласно закона, интернатите ще бъдат заменени от социални центрове с много по-приемливи условия, а наказанията ще бъдат заменени с възпитание. Обяснете, защо това да е правилният начин?
Новият закон за отклоняване от наказателно производство абсолютно изключва децата до 14 години и тези от 14 до 18 години, които не са извършили престъпление, а нарушения, вече ги изброих по-горе. Така че, това, което незабавно трябва да се направи е да бъдат създадени алтернативни социални услуги за децата, които не са обект и предмет на този закон.
Моето впечатление е, че социалното министерство не е готово с предоставянето на тези социални услуги, трябва да се случват по общините, в които живеят децата и техните семейства и техните училища.
За останалите деца, наказателното производство, включително осъдителните присъди и най-вече лишаването от свобода, са краен вариант. Т.е. специализирани служители от досъдебното производство – полицаи, прокурори, след което специализирани състави, ще решават във всеки един момент на наказателното производство налице ли са условията и възможностите детето да бъде отклонено от наказателното производство и да му бъде наложена възпитателна мярка. Тя може да бъде предупреждение, мерки на възстановителното правосъдие или в краен случай, настаняване във възпитателен център.
А за крайните случаи лишаването от свобода трябва да бъде в максимално съкратени срокове и при подходящи условия. Но това вече е за деца, които са извършили тежки престъпления. Смятам, че това е правилно, защото независимо дали са жертва или са извършители на престъпление, децата са деца и не могат да бъдат третирани наравно с възрастните.
Последните дни два случая много добре описват в България детското правосъдие – дете, откраднало списание е заточено в институция, а друго, изнасилило връстник ще лежи в Бойчиновци. Ще бъде ли новият закон по-справедлив към децата и ще изключи ли подобни случаи?
Аз мога да допълня тази картинка с още примери на деца, които идват от семейства с добри доходи, които полагат грижи, които искат да се грижат за своите деца и поради неглижиране на случаите от страна на комисиите за борба с противообществените прояви, местната власт и социалните служби, тези деца, за по-лесно, се изпращат в интернат. Без да си дават сметка и без, много често самите членове на тези комисии някога да са посетили въпросния интернат и да са наясно какво ще предложи той на същите тези деца. Не приемам обяснение от типа – ние вдигнахме ръце, защото не можахме да се справим с едно дете, което бяга от училище и скита. И решението е да бъде въдворено в детски затвор.
Видеогаври на ученици към ученици също възмутиха обществото. Как новият закон ще третира подобни случаи?
С възпитателни мерки, прилагани от службите за подкрепа, които ще бъдат създадени във всяка една община. Те ще включват различни специалисти – психолози, педагози, социални работници, които ще работят индивидуално с всяко дете и ще предприемат необходимите мерки. Добре е, че има механизми да се включи общността, хора, които са авторитети за това дете, близки, така че на детето да се въздейства чрез корекционно-възпитателни мерки, а не чрез настаняването му в ТВУ.
Колко е изостанала България в областта на детското правосъдие?
Системата за детското правосъдие, по начина, по който съществува в момента е абсолютно неадекватна и противоречаща на основни правозащитни стандарти. Срам за държавата ни е, че е единствената в Европа, в която има деца, лишени от свобода за простъпки, за които възрастните не носят наказателна отговорност.
Добър опит е създаването на т.нар. „сини стаи“, което винаги се отчита като един добър експеримент, но питам аз, какъв е този експеримент, който вече се развива повече от 10 години и не се е превърнал във всеобща практика, в реална реформа.
Източник: vesti.bg
Снимка: stockvault.net
