Защо Конвенцията на ООН за правата на детето е важна?
На 20 ноември 2014 година, Конвенцията на ООН за правата на детето (КООНПД) навършва 25 години от приемането си. Конвенцията е най-бързо и най-широко ратифицираният международен документ в историята на човешките права. Тя променя начина, по който се отнасяме към децата като към същества с ясно определени права, а не като към пасивни обекти.
България ратифицира документа на 11 април 1991 г. и Конвенцията влиза в сила на 03 юли 1991 г. С този си акт Република България застава зад ценностите, описани в международния документ, а именно, гарантирането на правата като условие за грижата за пълното и хармонично развитие и благосъстояние на децата и израстването им като успешни възрастни, които поемат пълноценно своята отговорност в обществото. По този начин българската държава се ангажира да полага усилия за изграждането на система, която да гарантира в максимална степен спазването на детските права у нас.
Къде сме днес 25 години след приемането на Конвенцията?
Двадесет и пет годишният юбилей на Конвенцията ни дава повод да направим равносметка за изпълнението на ангажимента, който българската държава е поела към децата в България.
Несъмнено, за изминалите 25 години са положени немалко усилия в посока на подобряването на живота и благосъстоянието на децата у нас като се започне с приемането на Закона за закрила на детето и изграждането на системата за закрила, развиването на услуги в подкрепа на родителите и алтернативи на настаняването в институции, подкрепата за приобщаващото образование и др. Същевременно, редица факти говорят за това, че децата все още не са приоритет за нас като държава и общество.
Кои според нас са основните проблеми?
У нас липсва цялостна политика за подкрепа на семействата и ефективна демографска политика. Българските семейства са обект предимно на социално подпомагане, като на практика средствата, които се разходват за социални трансфери, не допринасят ефективно за социалната защита и интеграция на децата и семействата. Нужни са комплексни мерки и икономически решения, които да се прилагат системно и да търсят устойчивост на резултатите.
Близо половината от населението на България (49.3%) се нуждае от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност – два пъти повече хора от средната стойност за ЕС. Съответно, детската бедност у нас продължава да бъде най-високата в Европа. Почти една трета от децата у нас (28,2%) живеят в бедност . Над 2000 бебета се изоставят всяка година, като една от основните причини е именно бедността. За последните 3 години, средно около 7100 деца на година преминават през детските педагогически стаи за извършени противообществени прояви.
Детската смъртност у нас е 7,8‰. Въпреки тенденцията за намаляването й, в България все още умират почти два пъти повече деца от средната стойност за Европа като се регистрират сериозни регионални диспропорции. Регистрират се и над осем пъти разлики в парите за медицинска помощ на човек от населението между големите и малките населени места.
Образованието у нас генерира неравенства за децата с увреждания, децата от малцинства и децата от отдалечени райони. Образователната система не успява да обхване всички деца, като процентът на отпадащите от училище е твърде висок. Усилията на институциите са разпокъсани, липсва интегрирана визия за ранно детско развитие, ясни роли и отговорности, както и финансиране, които да гарантират най-доброто развитие на българските деца и достигането на техния потенциал. Системата на училищното образование е остаряла и не гарантира получаването на функционална грамотност за всички деца.
Този контекст ни показва, че от изключителна важност за съществена промяна в усилията за спазване на ангажимента на нашата държава към правата на децата, е всяко едно правителство и всяка една държавна институция да оценява влиянието на своите решения и действия върху децата и семействата. Не по-малко важно условие е систематичната и последователна работа, която да гарантира устойчивост на предприетите действия и усилия за гарантирането на детските права.
Какви са най-спешните и важни стъпки според нас?
В този контекст, отбелязвайки 25 години от подписването на Конвенцията на ООН за правата на детето, ние от Национална мрежа за децата напомняме, че са необходими решителни крачки за поставянето на децата като приоритет, а не разглеждането им „на парче“ от всяка една секторна политика.
- Приемане на единен нормативен акт, който регламентира в цялост отношението към децата като субект на права, а не само като обект на закрила. Целта на този закон е в действителност да защитава интересите на детето и семейството и да осигурява взаимодействие и ефективна работа на всички заинтересовани организации и институции.
- Разработване на самостоятелна политика за подкрепа на семейството с ясни цел, мерки, дейности и ангажименти в различните сектори, която да включва мерки за подкрепа на раждаемостта, на трудовата заетост на родителите, социалното подпомагане и данъчните облекчения, жилищното настаняване, както и услуги за подкрепа на родители и семейства в кризисна ситуация. Необходимо е да се предприеме и оценка на ефективността на системите за закрила, социалното подпомагане и съществуващите услуги за деца и родители, които да информират следващите стъпки по отношение на предприемани реформи и работата по създаване и приемане на Закон за социалните услуги.
- Разработване и приемане на многосекторна рамка за интегрирани политики и подходи в областта на ранното детско развитие. Нужна е цялостна визия, която да гарантира правото на живот на всяко дете на живот и възможност да реализира своя потенциал. Интегрираните програми за най-малките деца спомагат за елиминиране на неравностойното положение, което е основен начин за борба с бедността. Инвестицията в ранното детско развитие има коефициент на възвръщаемост от 10% годишно. Превенцията и ранната интервенция имат много по-ниска цена от тази, която би се платила по-късно за преодоляване на вече съществуващи здравни и социални проблеми.
- Модернизиране на образователната среда за децата ни. Училището, детската градина и детските ясли трябва да станат достъпни за всички деца и родителите активно да са включени в образованието на децата. Услугите за грижа в периода на ранното детство да бъдат гъвкави, съобразени с нарастващото многообразие на нуждите на децата и капацитета на семействата. В тази връзка, настояваме новосформираното Народно събрание да възобнови дебата по проекта на Закон за предучилищното и училищното образование, който ясно да дефинира каква е визията за българското образование, какво е качеството, което търсим и как ще го достигаме и измерваме.
- Осъществяване на вече закъснялата повече от 15 години реформа в областта на правосъдието за деца. Това включва приемане Закон за детското правосъдие и отмяна на Закона за борбата срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който в същността си е репресивен и не отговаря на международните актове и модерни подходи за работа с деца в конфликт със закона. Специализацията на съдебната система, прокуратурата и разследващите органи трябва да бъде приоритизирана. Следва да продължат усилията за прилагане на щадящо правосъдие за децата, които влизат в контакт с правораздавателната система, включително чрез оборудване на специални помещения за изслушване на деца и гаранции за спазване на най-добрия интерес на детето в правните процедури.
Като държава, подписала Конвенцията, България може да се ползва и от препоръките на Комитета за правата на детето на ООН, сред които е и разработването на ефективни механизми за адекватно прилагане и преглед на всички планове за действие, насочени към децата и спазването на техните права.
Призоваваме българското правителство и Народното събрание да ратифицират Третия факултативен протокол към КООНПД и предприемат спешни мерки за разработване и утвърждаване на специални, леснодостъпни за деца процедури за подаване на жалби, отнасящи се до нарушения на правата на детето и ефективното изпълнение на Протокола.
Ние от Национална мрежа за децата, която обединява 125 организации, работещи с и за деца и семейства в цялата страна, ще продължим да се застъпваме и да подкрепяме изпълнението на ангажиментите на България, поети с подписването на Конвенцията на ООН за правата на детето. В този контекст, оставаме на разположение за диалог и партньорство за намирането на най-добрите решения в интерес на децата.
