До тригодишна възраст се формира човекът като човек. Тази популярна максима от списанията и книгите за млади майки е напълно вярна и има ясно обяснение – тогава се формират психиката и характерът му. Какво се случва в главата на бебетата от 0 до 3 години, какво трябва да е поведението и отношението на родителите, както и какви опции за професионална помощ за психичните проблеми на малките деца съществуват – „Дневник“ попита детския психолог и психотерапевт Анет Маринова. Статията е част от поредицата „Начинаещи родители“.
„Възрастта, която бележи крайъгълните камъни на психиката“
„Много е важно да се знае, че от 0 до 3 е възрастта, в която се залагат основите на психичното разивите – начинът, по който след това детето ще се справя с емоциите си в нови ситуации или в такива, които са предизвикателства за него; как ще формира отношения с други възрастни и деца, а по-късно – интимността си като даващ и получаващ любов. Затова можем да кажем, че това е възрастта, която бележи крайъгълните камъни на психиката“, казва Маринова.
В психологията, преди повече от 25 години, този период се разбираше като психичното раждане на детето, а възрастта между втората и третата година се определяше като първата психологична революция на човека, разказва специалистът. С израза се описва моментът, в който се счита, че детето напуска психичната слятост със своята майка и започва да се преживява като отделно същество.
Съвременните представи за бебето обаче отхвърлят това разбиране и изследванията показват, че то може адекватно да разграничава себе си от своето обкръжение, а с времето това отделяне става все по-категорично. На пръв поглед изглежда, че тези две позици са в конфликт, но въпреки това те дават модел за вариране и динамика между по-малкото състояние на отделяне към по-голямото.
„Най-доброто развитие е човек да бъде способен на близки чувства и интимност без страх, че ще изгуби себе си и в същото време е автономен, без страх, че ще загуби другите. Тези две позиции отразяват развитието на децата в две култури – западната и източната и на този фон може да си дадем сметка за въздействието на навлизащите и у нас ценности, които отдават значение на индивидуалната личност на детето“, коментира психологът. По думите й тук все още се гледа на детето като на продължение на родителя и „тотално социално същество“, което трябва да бъде обгрижвано, хранено, учено и послушно, но всъщност то е активен участник.
На този етап благодарение на взаимоотношенията и привързаността на бебето към родителите се формира моделът на психичните преживявания и реакции, които ще изграждат представата му за себе си и другите. В най-ранните месеци има някои явни свидетелства за формирането на тази привързаност: специалната усмивка за родителите, стабилния интерес на детето в търсене на срещи лице в лице и контакт с очи, желанието му да комуникира чрез гукане, усмивка, следене с поглед, оживяване на тялото.
„В този етап е много важна и подкрепата за майката. Не трябва една майка да бъде учена да бъде майка. Тя трябва да бъде окуражавана в нейната нова роля на майка, психологически подкрепяна и насърчавана да изследва репертоара си в тази роля“, допълва Маринова.
Индикатори за проблеми… и от двете страни
„Въпреки че темата е развитието от нула до три години, трябва да отграничаваме значението на първата година от живота от следващите две, когато детето има други потребности, свързани с нарастването на неговата самостоятелност, разширяването на социалната среда, в която навлиза, и нуждата от поставяне на ограничения от страна на родителите“, отбелязва детският психолог.
По думите й индикаторите за проблеми се откриват с навлизането в света на социалните очаквания, когато детето е на възраст между 9 и 18 месеца. Това също става през отношенията с грижещия се. В периода на социализация детето изпитва чувство на срам, което е здравословно за развитието му.
„Не“-то на родителя, с което той ограничава детето, се преживява с навеждане на глава, избягване на очен контакт, скриване на усмивката. В тези моменти детето не е сигурно за своето желание и за желанието на майката, и се чувства объркано. Когато са изградени отношения на сигурна привързаност с майката, тогава лесно се възстановява синхрона, детето успява да регулира чувстото си за срам и интегрира социализацията си. С развитието на езика то прави това по-успешно, защото започва да разбира ефекта от своето поведение върху другите. Същото му дава възможност да изпитва чувство на вина, а не на срам.
„Важно е родителят да съумее да запази и придаде емпатията си за субективния опит на детето, така че то да го свърже с поведението си, а не с личността си. Вътрешното придвижване между срама и вината е най-важния аспект в психологичното развитие на детето през втората и третата година“, казва Анет Маринова. В обратния случай – когато срамът доминира във взаимодействията с родителите, тогава той пречи на всяка една инициатива на детето. Срамът изпраща съобщения в тялото, мускулите, сърцето, на ума, че то е лошо, греши и не радва никого.
Ролите на родителя и родителският капацитет
Може да се говори за три аспекта на родителството, които се пресичат от негови качества като отзивчивост, достъпност и предсказуемост.
Най-познатият е свързан с грижата за физическите потребности на детето – храненето, съня, хигиената, здравето, дрехите, подслон и т.н. Но има друг аспект, при който родителите е необходимо да се напасват към порастването и промените, „защото детето на 3 месеца е различно от детето на 8 месеца, което е различно от детето на 12 месеца или на 3 години. Има път на развитие, които и бебето и родителите преминават“, казва Анет Маринова. Като започне да лази например те трябва да обезопасят средата, но и с това, че детето ще изследва света с повече собствен контрол и ще отива при тях, когато го викат, то ще изгражда моделите на отношения и своята личност.
Родителският капацитет има връзка с отношенията и взаимодействията, когато се увеличава автономността на детето. Появяват се нови изисквания от тяхна страна, а ако бебето е „трудно“ те обвиняват себе си и се повишава тревожността им. Оттук могат да се подсилят някои тенденции в темперамента на детето към импулсивност или хиперактивност например, посочва психологът.
Третата линия за определяне на качеството на родителските грижи е свързана с начините за справяне и преодоляването на травматични събития и кризи в семейството като раздяла, конфликти, насилие, смърт, болест, загуба на работа, местене на жилище и други житейски кризи, които са предпоставка за редица рискови фактори в живота на децата и имат пряко влияние върху развитието в най-ранните месеци и години.
Професионална помощ
Диагностицирането на психичните разстройства се прави от детско-юношески психиатър, но възрастните могат да потърсят помощ за нещо, което ги тревожи в грижите за детето като се обърнат към детски психолог или психотерапевт. Тези специалисти могат да помогнат в разпознаване на отклоненията в развитието. Вече има по-широк и лесен достъп до тях, въпреки, че той не е осигурен от държавата и родителите трябва да заплащат за услугите.
Положителна стъпка според Маринова от гледна точка на грижата за децата е това, че в детските градини по новия закон за училищно и предучилищно образование са длъжни да предоставят подкрепа за детето в лицето на допълнителни специалисти: психолози, логопеди и ресурсни учители. Освен това вече от няколко години в част от тези заведения се провежда пилотен скрининг на детското развитие на 3- 3.5-годишна възраст.
„Това е един кратък и бърз инструмент, с който обучени специалисти при информирано съгласие от страна на родителите, могат да разпознаят сигнали за трудности в развитието на детето“, казва Маринова. Тези сигнали не значат непременно, че детето има проблем или диагноза, а дават възможност за своевременно включване на детето в превантивни програми за подкрепа на емоционално, психомоторно или езиково развитие.
Този вид превенция на рисковете в развитието на детето се прави от няколко години вече в 33 детски градини в страната по проект на МОН „Подкрепа за равен достъп и личностно развитие“. Включването му в закона и в стандарта за приобщаващо образование като образователна услуга в детските градини разширява възможностите за подкрепа на самите родители.
„Ангажирането на образователната система с детското развитие е облекчение, защото в момента чрез здравната или социалната система достъпът до психологична помощ е много ограничен и родителите разчитат най-вече на частните практики, но проблемите се обострят в детската градина и в училище. „С официалното навлизане на подкрепата за 3-годишните в детските градини ще има огромна нужда от обучени професионалисти, защото образователната система ще се трансформира в посока на грижа и среда за психично-здравното благополучие на най-малките“, прогнозира и си пожелава специалистът.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: freeimages.com
