„Деца изследователи“ е инициатива на Национална мрежа за децата и Eurochild, благодарение на която екипи от младежи изследват значими за общността им теми. За периода април– май 2026 г. фокусът е върху дискриминацията. Те проведоха анкета, в която мнението си споделиха 65 души, като по-голямата част са ученици между 14-16 години. Въз основа на техните отговори представяме обобщено как младите хора гледат на дискриминацията в наши дни.
Попитахме по какво можем да познаем, че в едно поведение има дискриминация. Най-често срещаният отговор е свързан с различие, което води до игнориране; нарушаване на права на база пол, етнос, сексуална ориентация, както и негативно поведение към човек, който е подценяван, защото не отговаря на очакванията на обществото.
За начало на изследването младите хора бяха попитани какво, според тях, означава да живееш в общество без дискриминация. Респондентите дефинират това като среда, в която всеки има равен шанс за изява, независимо от неговия произход, външен вид или социален статус. Посочва се, че липсата на предразсъдъци води до по-високо самочувствие и мотивация за развитие.
„За мен това е място, където не те съдят по етикета, който обществото ти е залепило, а по действията и сърцето ти. Да се чувстваш в безопасност да бъдеш себе си, без да се страхуваш от подигравки.“
Интересуваше ни какви са най-честите форми на дискриминация, които наблюдават в ежедневието си младите хора. Последните отговориха, че най-осезаеми са различията, базирани на етническа принадлежност, външен вид и финансово състояние. Младежите споделят, че често стават свидетели на изолиране на техни връстници заради това, че са „различни“ от това, което групата очаква.
„Често проблемите започват от дребни неща – подхвърлена обида в коридора или игнориране в социалните мрежи. Страшното е, че много хора приемат това за нещо нормално и не си дават сметка колко боли.“
На въпрос какво пречи на жертвите на дискриминация да потърсят помощ участниците посочват страх от отхвърляне и липса на доверие в институциите. Много младежи се притесняват, че ако се оплачат, ситуацията може да се влоши или че възрастните няма да приемат проблема им сериозно.
„Понякога просто си мислиш, че няма смисъл да казваш на никого. Хората казват: ‘Просто не им обръщай внимание’, но това не спира обидите. Трябва ни някой, който наистина да застане зад нас.“
По отношение на това към кого биха се обърнали за подкрепа, отговорите варират. Повечето младежи биха потърсили помощ от близки приятели или семейството, но също така се посочва и нуждата от по-активна роля на училищните психолози и младежките медиатори, които разбират езика на тяхното поколение.
„Най-важното е да имаш поне един човек, който да каже: ‘Виждам те и съм тук за теб’. Дали ще е учител, родител или приятел – подкрепата е ключът.“
Последният въпрос беше свързан с изследване на необходимостта от промени, за да се намали начието на дискриминация. Според младежите, повече обучения по темата за човешките права в училище ще подпомогне този процес. Според респондентите, това ще помогне за изграждането на емпатия и ще научи учениците как да реагират, когато видят несправедливост. Други обаче се притесняват, че сухата теория няма да промени нагласите и е нужна по-скоро промяна в общуването, а не просто нов учебен предмет.
„Да, имаме нужда от такива разговори, но те не трябва да са като лекции. Трябва да са дискусии, в които да чуем историите на другите, за да разберем, че в края на краищата всички искаме едно и също – да бъдем приети.“
Статията написа екип на програма „Деца изследователи”
