Откъде дойде идеята да основете организацията и кои са създателите?
През 2002-ра година, БЧК организираха обучения за социално ориентиране, на което се събрахме 10 жени бежанки. В обучението се обсъждаше социалната система в България, нейните закони и нашите права и задължения. В процеса на работа си дадохме сметка, че бихме могли да сме полезни и на други бежанци, които минават по нашия път. И така, тогава предложих да създадем сдружение “Съвет на жените бежанки в България”и другите се съгласиха. Получихме подкрепа от ВКБООН, а БЧК ни предложиха стая в техния офис, където да можем да започнем работа.
Разкажете кой и какво ви вдъхнови?
Най-голямото вдъхновение е възможността да помогнем на човек, който има нужда от нашия опит. Не е лесно човек да избяга от страната си и да отиде в нова държава, защото влиза в един съвсем нов свят и се налага отново да намери мястото си в обществото. За нас е много важно да подкрепим правото на избор, което всеки човек има, за осигуряването на по-добро бъдеще за себе си и своето семейство, независимо от пол, раса, националност, религиозна или етническа принадлежност. Затова и нашето сдружение работи активно в посока изграждане на толерантност, етническа търпимост, разбиране и подкрепа от страна на местната общност към проблемите на бежанците
Кой е най–големият ви успех?
Доверието на хората! В годините организацията е спечелила доверието на много индивидуални и корпоративни дарители и ние се стремим да пазим това доверие, предоставяйки редовно информация относно начините, по които се използват и разпределят даренията, било то дрехи, други продукти, или финансови средства.
Освен дарителите – много е важно за нас е доверието на хората от бежанската общност и не на последно място – доверието на другите организации, с които си партнираме в областта на социалната работа.
Голям успех за нас е устойчивото развитие на организацията. Започнахме с двама души в офиса на БЧК, а днес сме вече 16 души, като имаме четирима социални работници и четирима културни медиатори. С нарастване на броя проекти и програми ние непрекъснато развиваме и нашия административен и социален капацитет. Предоставяме социални и психотерапевтични услуги и хуманитарна помощ на търсещи закрила, бежанци, хора без гражданство, или като цяло на граждани на трети страни. Организират се групи за информиране по здравни въпроси и равноправие между половете, работим и с български деца, за да подкрепяме интеграцията на децата бежанци в училище.
А кое е най–голямото предизвикателство?
В последно време се изправяме пред няколко сериозни предизвикателства, едно от които са тежките социални и психиатрични случаи, които нашата система не е в състояние да подкрепи адекватно. Особено тежко е, когато вложиш много усилия и работиш с един човек с психична болест и се окаже, че не е възможно да се настани в подходяща услуга, заради пропуски в социалната система.
Друго сериозно предизвикателство е огромният проблем с жилищното настаняване. Малко хора са склонни да имат бежанци за наематели. Тук голямо значение имат нагласите на обществото и влиянието на медиите, особено при бежанската криза 2013-2016, когато бежанците бяха представяни като много опасни хора. Въпреки че все повече хора разбират, че не всичко е черно-бяло и въпросът с интеграцията е сложен и многопластов – все още наемодателите нямат доверие в бежанците.
Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте променили?
Ако имахме “вълшебна пръчица” бихме искали да помогнем повече на непридружените непълнолетни бежанци, които са най-уязвими и някак си остават извън дебатите. Това са най-вече момчета, които пътуват без друг възрастен, понякога изминавайки хиляди километри, като преминават транзит през България и искат да стигнат до Германия, или друга западноевропейска страна. Те влизат нелегално, остават в България около седмица две и след това продължават с трафикант нелегално, което ги поставя в постоянен риск от различни опасности, включително въвличане в трафик. В България през последните две години те се настаняват в сигурни зони на “Международна организация по миграция”, но все още има много сериозна нужда да се работи за тяхното приобщаване както образователно, така и да се работи с техният често сериозен травматичен опит. Нещо много важно в тази насока е, че ние работим с Уницеф като провеждаме инфо сесии по темите на равноправието, насилието и развитие на емоционални и социални умения.
Има ли нещо друго, което искате да кажете?
Много се радваме, че сме част от Национална мрежа за децата – нашата организация винаги е работила с акцент върху грижата за жените и децата и за нас е много важно да дадем своя принос в общата промяна на ситуацията на децата в България – както на българските, така и тези на бежанците и мигрантите.
