В последните месеци политиките за деца и семейства у нас са все по-гореща тема, която се обсъжда със смесица от верни и неверни факти и най-вече – играе се със страховете на българските родители. Спират се ключови документи, чиято роля е да задължат държавните институции да изпълняват ангажиментите си към децата и да подкрепят родителите у нас. Доверието към възможността България да има политики, които подкрепят семействата, изглежда по-ниско от всякога.
След поисканата и получена от Премиера оставка на социалния министър Бисер Петков, ние от Национална мрежа за децата бихме искали за пореден път да подчертаем, че системните проблеми не се решават с кризисни мерки. Както заявихме в писмото си до Министър председателя, и при първото поискване на оставката на министъра преди 18 месеца, замерването с оставки не решава проблемите, които социалната система има и за които ние, обединение на близо 150 организации, работещи с и за деца и семейства в цялата страна, алармираме от години.
Като организации, които всеки ден работят с деца, които имат нужда от помощ, с деца и възрастни, така че да не се стига до момента, в който да има нужда от помощ, със семейства, които подкрепяме, ние оценяваме работата на Бисер Петков като експертна и професионална. Като такава разпознаваме и работата на новия министър на труда и социалната политика Деница Сачева. Но нито един министър не би могъл да работи без ясна визия, лидерство и политическа подкрепа за промяна на политиките за подкрепа на семействата у нас. Макар политическата подкрепа да е важна за всяко едно министерство, с особена сила това е валидно по отношение на социалните политики, които се отнасят до всеки гражданин на България. Никой министър не би могъл да изпълни задълженията си в ситуация, в която по време на криза на доверието държавните институции мълчат, в която липсва политическо лидерство по въпросите за децата и семействата, а строежът на магистрали е по-важен от социалната политика.
Към настоящия момент ние се намираме в абсурдна ситуация, в която министри от правителството уверяват в публични изказвания, че България няма план за политиките си за деца и семейство с цел успокояване на страстите. Отправихме нееднократни призиви за противодействие на дезинформацията, която играе със страховете на родителите и атакува правата на детето, правата на човека и демокрацията като разделя хората на групи и ги настройва едни срещу други. Продължаващият натиск на пропагандните кампании против политиките за децата и семействата създават среда, в която липсата на системна комуникация от страна на държавните институции играе изключително лоша шега както на отдавна липсващите реформи в системата за закрила на детето, така и в усилията за това българската държава да гарантира правата на децата и да подкрепя родителите като първи гаранти за тези права. На мястото на активно обществено обсъждане за това как да направим институциите по-работещи за постигането на тези цели, ние сме принудени да се връщаме към обсъждането на дефинициите за насилие над дете, и дори определенията за помощ и подкрепа!
Всичко това измества разговора от истинските проблеми на политиките за деца и семейства у нас и най-вече системните проблеми на системата за закрила. От една страна, това е нуждата от по-добра координация и сътрудничество между различните органи, които имат отношение към закрилата и правата на детето – когато например става дума за деца, жертви на насилие, изоставени деца или деца, които се прехвърлят от институция в институция години наред, така че да се намират постоянни решения за тях с приоритет на подкрепата на родното семейство. Остра необходимост има и от осигуряване на възможности за подкрепа за всички деца и родители, тогава, когато имат нужда от тях – за да не се стига до момента, в който има нужда от системата за закрила. Нуждата от инвестиция в хората – продължаващата с годините висока натовареност на работещите в системата за закрила, липсата на изисквания за специализирано висше образование и професионални стандарти, качествена подготовка и последващи обучения, мониторинг, супервизия и други, е друга част от системната промяна, която търсим.
Всичко това са цели, които макар и многократно обсъждани и поставяни на дневен ред, включително от самите държавни институции, са непостижими – защото постигането им е блокирано от липсата на политическо лидерство, ясна отговорност и ангажимент към политиките за децата и семействата у нас и ясен план за постигането им, обсъден с родителите, гражданските организации и самите деца.
Ние от Национална мрежа за децата призоваваме отново към прозрачен, смислен обществен диалог за целите и смисъла на социалната политика, на участието на гражданите и гражданските организации в постигането на подкрепа за всяко едно дете и неговото семейство.
Снимка: pixabay.com
