Радостина Велчева е заместник-председател на сдружение „Съвет на жените бежанки в България“, чиято мисия е да помага на бежанци и търсещи закрила в процеса на тяхната адаптация и интеграция в българското общество.
Организацията получи 3000 лв. от фонд „За украинските деца бежанци“, създаден от Музей на детското творчество (Украйна) и Агенция 121 в партньорство с Национална мрежа за децата. Фондът е с идеята да осигурява финансова подкрепа за организации членове на Мрежа за децата, работещи на първа линия с бежанци от Украйна. С парите те ще окажат спешна помощ на търсещите подкрепа в София. Благодарим на всички, които се включиха в кампанията и така направиха възможно оказването на тази помощ.
Какво е положението с украинските бежанци в София момента?
Ситуацията е много динамична. На Централна гара ежедневно пристигат хора, които или търсят настаняване и възможности за оставане в София или преминават оттук и продължават пътя си.
Ние работим в няколко направления с тях. Открихме информационен център за работа с украински граждани, където те ни търсят с нужда от придружаване, превод, записване при лични лекари, съдействие пред различни институции. Отделно предлагаме хуманитарна помощ – основно дрехи, хигиенни пакети, ваучери за храна и подкрепа за закупуване на лекарства.
С колко и какви хора работите и какви са най-големите предизвикателства?
Дневно към офисите ни се обръщат към 35-40 човека, търсещи различен тип информация и грижа.
Предизвикателствата, които имаме в момента, са реално същите, които съществуват в България отпреди украинската криза. През 2021 г. у нас имаше огромен брой търсещи закрила лица, пристигащи от Афганистан, Иран, Ирак и т.н. – около 11 000 човека, които бяха изправени пред същите трудности, както и украинците сега – проблемите със здравната система, със социалната система, с образователната система, с настаняването на най-уязвимите, с достъпа до услуги.
Настоящата криза едновременно показва съществуващите от години проблеми още по-остро, но и създава спешна нужда от намирането на решения и предприемане на конкретни стъпки. В резултат от нея се създаде една мрежа между граждански организации и институции, които да работят заедно за решаване на проблемите.
Едно от най-големите предизвикателства са колебанията и неяснотата на самите бежанци за това какво да правят. Още при своето пристигане повечето от тях имат нагласата, че войната ще свърши всеки момент и те ще се върнат у дома, но за момента е неизвестно колко време ще продължи конфликтът. Затова говорим с тях, че е най-добре на този етап да се опитат да се устроят в България. Украинските граждани се ориентират към това да търсят работа, така че да могат да се грижат сами за себе си, но тук предизвикателствата са в посока на езиковата бариера и невъзможността за осигуряване на грижа за децата им. Пълната липса на капацитет в детските градини и яснота за приема в училище определено е проблем пред това бежанците да си намерят работа.
Все така стои и въпросът с местожителството и настаняването. Дълго време имаше неяснота за продължителността на държавната програма. Сега отново имаме крайна дата – 31 август, след което трябва да се прецизира и да се реши ще има ли и за кого настаняване.
На социалните работници, които предоставят услуги на терен, им се налага почти ежедневно да работят за решение за кризисно настаняване или изхранване. Те са хората, които обират най-много от емоциите, тежките истории и преживените травми на тези хора.
Ако я няма мрежата от граждански организации, индивидуални и корпоративни дарители, доброволци, която се създаде, мисля че целият този процес щеше да ни потопи и нямаше да можем да се справим. Полагаме огромни усилия да решим всеки случай по възможно най-добрия начин. Благодарни сме на индивидуалните ни и корпоративни дарители, както и на доброволците, които раздават ежеседмично хуманитарна помощ, защото помощта им е безценна.
За какво точно ще използвате средствата, които ви отпускаме?
Благодарение на фонд „За украинските деца бежанци“ ще покрием кризисни първоначални нужди на най-уязвимите лица – с физически, психически заболявания и страдания, тежки здравословни състояния, които водят до липса на трудоспособност и водене на самостоятелен живот; деца в риск – непридружени непълнолетни лица; деца със заболявания; лица над 60 годишна възраст; хронично или тежко болни; самотни родители с три или повече деца.
Средствата, които успяваме да си набавим, не могат да покрият нуждите на всички хора, които се обръщат към нас. Затова, за да подкрепим даден човек, той минава през процес на оценка за уязвимост. Извиняваме се за това на хората, защото идвайки от ситуация на война, те са преживели достатъчно, за да минават и през това. Но помощта, с която разполагаме, е ограничена и социалните работници са поставени пред трудния избор между две семейства или между две майки, или между две възрастни жени, което е допълнително усложняване на ситуацията.
От какво очаквате, че ще имате нужда в бъдеще?
Ситуацията е наистина много динамична и общо взето преценяваме нуждите ден за ден. Предполагам, че след 31 август, когато приключва поредната фаза на държавната програма, ще зачести нуждата от настаняване и ще нарасне рискът от това хора да остават без дом. Нужно е да се работи с хората за тяхната интеграция, така че да могат да се грижат сами за себе си. Ще продължим да имаме нужда от фонд за уязвими случаи, ваучери за храна и средства, с които да откликваме на най-спешните случаи. Организацията участва в няколко работни групи, където заедно с институции и неправителствени организации се обсъждат пропуските и нуждите от подкрепа във всеки един момент, с цел да разберем как можем да реагираме най-адекватно.
От 2003 г. работим с всички бежанци, които търсят убежище у нас. Разбираемо е, че в момента фокусът е върху украинските граждани, но тази криза е просто част от общата картина през последните години. По отношение на определени аспекти има промяна, именно защото украинската криза извади ясно на показ нуждите от взимане на мерки – например, в момента сме доста по-близо до това да се вземат ясни решения и мерки за това как да се процедира с непридружените деца, които търсят убежище у нас, отколкото преди години.