От началото на кризата в Украйна България е приела над 105 000 бежанци, като близо 56 000 от тях са останали в страната. Приблизително една трета от тях са деца.
Д-р Али Дънхил, Директор застъпничество в Eurochild, разговаря с Пламена Николова от Национална мрежа за децата за реакцията на държавата и гражданското общество в България в подкрепа на украинските бежанци и най-уязвимите – децата:
От нахлуването на Русия в Украйна над 3 милиона бежанци са избягали през границите на страната, като 1,5 милиона от тях са деца. Съседните на Украйна страни полагат усилия, за да посрещнат наплива от хора, като това е трудна задача в актуалната обстановка. Въпреки трудностите, последните оценки показват, че гражданските организации успяват да осигуряват мерки за защита на децата бежанци.
Такава организация е Национална мрежа за децата в България, която е член на Eurochild. Срещнах се с Пламена Николова, директор „Политики за децата“ в Мрежата, която е една от многото вдъхновяващи и всеотдайни граждански активисти. Заедно с Фабиола Бас наскоро проведохме онлайн разговор с Пламена. В него тя сподели опита на Национална мрежа за децата като организация за защита на детските права в България – една от държавите, която приема деца, бягащи от инвазията в Украйна. Представям ви обобщение на това, което ни разказа Пламена.
По данни от към 20 март 2022 г. България е приела над 105 000 бежанци от Украйна, като близо 56 000 от тях са останали в страната. Приблизително една трета от тях са деца. България прилага мерки по Директивата на Европейския съюз за временна закрила. Мерките включват регистрация на лица за временен статут, който им позволява достъп до работни места, образование и здравни грижи. В дискусиите между членовете на Мрежата бяха повдигнати въпроси, които предизвикват безпокойство, че отговорът на България не е бил адекватен на нуждата от закрила на децата, бягащи от конфликта.
Основен проблем е, че правителството не предоставя пряка финансова подкрепа на бежанците, включително семействата с деца. Към момента правителството дава по 40 лева дневно на хотели, които осигуряват подслон и храна на бежанци. Подобна финансова подкрепа обаче не се предоставя на гражданите, които приемат бежанци в частните си домове, нито на гражданските организации, които оказват подкрепа на бежанците с дейностите си.
Това е проблем, тъй като не всички хотели желаят или имат възможност да настаняват деца. Има информация за откази за настаняване на семейства, след което те са принудени да търсят алтернативи за настаняване, за които обаче няма финансова подкрепа. Освен това няма подходящи възможности за настаняване за деца с увреждания, особено за деца с множество увреждания и комплексни нужди, както и за бременни жени в последен триместър.
Друг казус е достъпът до образование. Правителството обяви, че ще осигури до 100 000 места за деца бежанци. Също така, някои училища вече въвеждат дейности по езиково обучение и адаптиране, за да подпомогнат украинските деца в прехода. И преди кризата обаче, в България съществува проблем с недостига на свободни места в детските градини спрямо броя на българските деца в тази възраст. Този проблем е актуален най-вече в по-големите градове, където е вероятно да се заселят и повече бежанци. Поради това продължават дискусиите с правителството за възможностите за алтернативни услуги, които биха могли да посрещнат нуждите на малки деца, преживяващи травматични събития.
Новите обстоятелства разкриват недостатъци в българската образователна система, които съществуват от преди конфликта в Украйна и ще стават все по-належащи за разрешаване при сегашните обстоятелства. Съществуват и значителни недостатъци в подкрепата на децата бежанци с увреждания, тъй като училищните системи не са създадени, за да отговарят на техните нужди. Това означава, че някои деца ще трябва да се преместят в други държави, където може да им бъде предоставена адекватна грижа.
Българското правителство трябва да преразгледа системата за закрила на детето и да предостави пряка финансова подкрепа на бежанците. Правителството също така трябва да увеличи подкрепата за гражданските организации, които помагат на деца бежанци, за да гарантира, че децата бързо ще намерят необходимата им сигурност. Възможно решение е да се разреши обществени сгради, които не се използват, да бъдат управлявани от граждански организации и групи от доброволци с финансова подкрепа от държавата. Макар гражданското общество и малкият бизнес да оказва подкрепа на бежанците от Украйна, това не гарантира, че децата, включително най-уязвимите сред тях, получават адекватно качество на грижа и закрила. Правителството трябва да направи повече. Пламена обаче е реалист, като обяснява, че правителството е на власт само от три месеца и е в изключително сложна позиция. Все пак то демонстрира, че е готово да се справя с проблемите.
Основното предизвикателство е, че институциите и системите, които трябва да помагат на децата бежанци, не отговарят на техните нужди, което прави проблема много по-сериозен. В България има спешна нужда от реформи за укрепване на системата за закрила на детето, системата на здравеопазването и донякъде, на образователната система. Гражданските организации са разпознати като основен партньор в момента. Все пак правителството трябва да ги подкрепи с човешки и финансови ресурси, за да въведат по-добре ефективни механизми за координация. В следващите месеци пред гражданските организации предстои да предоставят огромна хуманитарна, социална, психологическа, правна, медицинска и други видове подкрепа за децата бежанци.
Оригинален текст на английски език на: https://www.linkedin.com/pulse/conversation-eurochild-member-nnc-bulgaria-dr-ally-dunhill/?published=t
