На 21 октомври Георги Еленков от Мрежата за правна помощ на НМД участва в конференцията „Достъпно правосъдие“, организирана от Фондация „Валидити“ – Будапеща и Сдружение „Шанс и подкрепа“, по проект на ЕК „Гласове за правосъдие“. На конференцията бяха представени изследвани по проекта истории на хора с увреждания, станали жертви на престъпления, и проблеми на техния достъп до правосъдие. Беше представен и доклад, посветен на участието на хора с увреждания в българската система на наказателно правосъдие.
Проблемите, върху които организаторите на конференцията поставиха акцент, включваха следното:
– Директивата на ЕС за правата на жертвите на престъпления остава слабо транспонирана, а правата на хората с увреждания, станали жертви на престъпно посегателство, почти не се признават;
– Значителен дял от престъпленията срещу хора с увреждания в България остават неразпознати като престъпления въобще;
– Липсва признаване на законодателно ниво на всички форми на малтретиране на хора с увреждания като престъпления (в т.ч. престъпление от омраза и насилие, базирано на дискриминация; неглижиране; принудителна медикализация и др.);
– Държавата не осигурява на хората с увреждания, жертви на престъпления, подходяща подкрепа със свободното сигнализиране на престъплението, психологическа помощ във всеки етап на наказателното производство; предотвратяване на повторно виктимизиране и т.н.;
– В наказателните производства не са признати и не се използват комуникационни посредници и специалисти, обучени да подкрепят хората с увреждания при вземането на решения;
– Липсват също ефективни и достъпни социални услуги, базирани в общността, за подкрепено вземане на решения от хора с увреждания;
– Създадените съгласно Закона за хората с увреждания (2019 г.) отговорни държавни структури нямат задачата да се съсредоточат върху престъпленията срещу хора с увреждания;
– В наказателното производство експертите, които се назначават, обикновено са психиатри, като тяхната роля е да оценят психиатричното състояние на жертвата, а не да дадат методология за това как участието на лицето в съдебния процес може да бъде подкрепено, валидирано и направено благонадеждно;
– Жертвите на престъпления често нямат връзка с организациите за подкрепа на пострадали, от които да получават безплатна психологическа помощ преди, по време на и след назакателното производство;
– В немалко казуси институтът на запрещението осигурява на настойниците „имунитет“ срещу наказателна отговорност и „узаконява“ актове на малтретиране и престъпления;
– Съществуват форми на малтретиране и престъпления против хора с увреждания, които остават напълно невидими за българското общество, поради самата същност на предоставяната институционална грижа – напр. случаят от 2018 г. с насилие над деца и младежи в групов дом в гр. Габрово;
– В наказателното производство остава доминиращ т.нар. медицински модел при оценяване свидетелската годност на лицата. В голяма част от случаите жертвите на престъпления с какъвто и да е вид ментално увреждане не се приемат за надеждни свидетели. Нерядко в ранен етап от полицейското разследване психиатър дава експертно становище със заключение, че лицето, по силата на медицинската си документация, не е в състояние да възприема обективно случилото се; веднъж експертът да потвърди, че жертвата на престъплението не може да бъде надежден свидетел, това лице „изчезва“ от книжата по делото. На него повече не се разчита като източник на доказателства на никой стадий от наказателното производство и изобщо не се вземат под внимание неговите воля, мнение и чувства;
– В някои случаи, както е установил екипът на Сдружение „Шанс и подкрепа“, хора с увреждания, жертви на престъпления, са изключвани от участие в наказателното производство дори без експертно заключение на психиатър, а въз основа единствено на моментното предположение на полицай по време на разследването, че лицето „не изглежда надеждно“.
Мрежата за правна помощ на НМД се присъединява към гореизложените наблюдения на колегите от екипа на проект „Гласове за правосъдие“, както и към техния призив на описаните проблеми най-скоро да бъдат дадени адекватни практически решения. Крайно време е системата на наказателно правосъдие в България да чуе гласа на хората с увреждания.
Считаме, че липсата на адекватен достъп на хората с увреждания до правосъдие разкрива общовалидни за целия социален живот на тези хора бариери. В общ порядък, хората с увреждания в България, в т.ч. родителите с увреждания, получават твърде ограничена подкрепа за воденето на самостоятелен и пълноценен живот. Застъпничеството за защитата правата на хората с увреждания в България, вкл. на деца и младежи с увреждания, е сред каузите на Национална мрежа за децата и Мрежата за правна помощ на НМД.
Снимка: pexels.com
