Правата на детето и достъпът на децата до социални услуги в новоприетия и дълго обсъждан Закон за социалните услуги (ЗСУ) беше единодушно подкрепен от Конституционния съд. Законът беше подложен на масирана дезинформационна кампания от страна на крайни религиозни формирования, както и организации, които имат политически и пропагандни цели, свързани с отдалечаване на България от нейния демократичен и про-европейски път на развитие. Все още този закон е атакуван в Народното събрание от ВМРО. 51 депутати от БСП внесоха в Конституционния съд искане за обявяване на закона за противоконституционен.
Единодушното решение на съда от 14 юли, обаче, е че Законът е в съответствие с Конституцията на Република България. Това решение потвърждава, че държавата не се отказва от своята отговорност да помага на уязвимите хора и на децата, а насърчава конкуренцията и качеството на услугите с неговото въвеждане. Доставчиците в лицето на неправителствените организации не са заплаха нито за семействата, нито за децата. А напротив – включването им ще повиши качеството на услугите. Неправителствените организации подкрепят семейството и натрупаната експертиза е част от модерното разбиране за прозрачност и поемането на социално-отговорни дейности в подкрепа на децата.
Конституционният съд в решението си отправя забележки за противоконституционността единствено относно три отделни разпоредби от закона. Насоката е, че е необходимо народните представители да прецизират ситуациите, в които дете може само да се обърне към социална услуга. КС, въпреки първоначалното впечатление, изрично посочва, че детето има правото самостоятелно да потърси помощ, като заявяват: Допустима е принципната постановка дете в риск да се обърне към доставчик на услуга или орган на реда без знанието или съгласието на родителите си. Законодателят обаче следва да конкретизира случаите, когато родителите не следва да бъдат уведомявани за това и да отграничи тези, при които родителите ще трябва да получат информация. В решението, обаче, се посочва, че дори в случаите, в които дете, нуждаещо се от помощ и подкрепа, потърси такава, когато родителите му не са го сторили, правата и отговорностите на родителите не отпадат. Конституционният съд изрично посочва, че са мислими редица хипотези, в които родителите не полагат необходимите грижи за детето си или упражняват насилие върху него. В такива случаи е необходимо да се предвидят средства за защита на пострадали деца, сред които е и правото да се обърнат до компетентните органи пряко или посредством доставчици на социални услуги. Също така, КС потвърждава, че в случаите, когато детето е малолетно или е в риск, доставчикът незабавно уведомява дирекция “Социално подпомагане”, която следва да предприеме действия в рамките на своята компетентност. Надяваме се, че бъдещото прецизиране на разпоредбата ще доведе до повторно потвърждаване на правото на информация и консултиране в полза на детето.
Решението на Конституционния съд от 14 юли представлява важна стъпка в развитието на подкрепата към децата, семействата, хората с увреждания, възрастните хора и въобще хората, имащи нужда от помощ. Нещо повече, това решение потвърждава, че България не се отказва от правата на гражданите си – деца и възрастни, имащи нужда от помощ за реализирането на тези права, както и от правото на гражданите да се сдружават и да оказват необходимата помощ и подкрепа чрез социални услуги. Очаквайте подробен коментар на решението от страна на Национална мрежа за децата.
Снимка: pixabay.com
