Две от дълго чаканите подобрения в политиката на държавата към гражданския сектор – финансиране на конкурсен принцип и съвет за развитие на гражданското общество, са напът да отпаднат. Това стана ясно от думите на Атанас Славов, съветник на правосъдния министър Христо Иванов, по време на представянето на Индекса за устойчивост на неправителствените организации (НПО) в България за 2014 г. във вторник.
Промените са включени в проeкт за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който Министерството на правосъдието подготви заедно с неправителствени организации. Той предстои да се разгледа от правителството, но според Атанас Славов частта за фонда и съвета “не получава достатъчно подкрепа в рамките на Министерския съвет”. Затова се обмисля идеята тя да бъде отделена от проекта. Така от ключовите промени ще остане тази, която цели по-проста процедурата по вписване и отчитане на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза. “От страна на Министерството на правосъдието имаме пълна подкрепа за законопроекта в пълната му цялост”, заяви Славов и изрази надежда, че все още е възможно всички промени да влязат в сила.
Защо е важно
Въвеждането на конкурсния принцип при финансиране на граждански организации е от ключово значение на сектора. Той работеше до 2011 г., но от тогава в бюджета се предвиждат средства само за директни субсидии за едни и същи организации. Това са национално представителните (предимно на и за хора с увреждания, както и на съюзите на трудовопроизводителните кооперации и на ветераните от войните, центъра за психологически изследвания и други) и тези, определени със закон като Българският червен кръст, Национален дарителски фонд “13 века България”, Съюзът на народните читалища, Рилската света обител и Българският институт за стандартизация. Останалите неправителствени организации разчитат само на финансиране от чуждестранни донори, след като даренията от хора и бизнеса в България също са далеч от достатъчни. Така държавата губи професионалната експертиза на гражданския сектор, който може да й бъде партньор в публичните политики. Съветът пък би могъл да формира последователна политика по тези въпроси и да даде достъп на гражданските организации до взимащите решения в държавата.
За Любен Панов, директор на Българския център за нестопанско право, който участва активно в подготовката на законопроекта, намеренията на правителството са “отстъпление”. “Искаме тези средства да се разпределят по прозрачен начин от независима организация”, коментира той за “Капитал” и допълни, че тежестта за бюджета от подобен фонд не би била голяма, а става въпрос за 1 млн. лв. (За сравнение директните субсидии са около 60 млн. лв.). Панов припомни, че промените се обсъждат отдавна, минали са няколко обществени обсъждания и съгласуване с работни групи от представители на всички министерства.
“Ключовият въпрос е за финансирането. Очевидно 1 млн. лв., разпределен за 10 хил. организации, е твърде голяма част от държавния бюджет, за да бъде отделен”, отговори Атанас Славов на въпрос какво не е било одобрено в законопроекта.
По неофициална информация на “Капитал” негативно становище по законопроекта е имало Министерството на финансите. Източници на “Дневник” посочват, че съпротива идвала и от организациите, които получават директни субсидии, както и от синдикати, които се опасяват от конкуренция. Недоволни били и някои министерства, които в момента разпределят бюджетни средства към граждански организации и биха могли да изгубят тази власт, пише още изданието.
Директорът на Българския дарителски форум Красимира Величкова коментира по време на представянето на индекса, че отстъплението от законопроекта “за пореден път демонстрира отношението на тези хора, които са легитимирани от нас да ни управляват, да не разпознават в гражданите и структурите, които те създават, адекватен, ефективен и нужен партньор”.
Застой в гражданския сектор
Новината за отказа от конкурсно финансиране и съвет за развитие на гражданския сектор идва на фона на не добрите резултати от Индекса за устойчивост на неправителствените организации (НПО) в България за 2014 г. Той показва застой в развитието на сектора – неговата стойност остава непроменена от 2012 г. и е 3.3 Така, за трета поредна година, България все още е в категорията “Развиваща се устойчивост”. От конкретните показатели страна бележи подобрение в организационния капацитет, инфраструктурата и финансовата устойчивост, но се влошават правната среда, застъпничеството и общественият престиж.
Източник: capital.bg
Снимка: photl.com
