Коментари и предложения за допълнения към
Концепцията за нов Закон за предучилищното и училищно образование
От група експерти, представители на гражданския сектор, работещи от години в областта на здравното образование в и извън училище
Коментари по отношение на общата философия
Предложената Концепция за основните принципи и иновативни моменти в проекта на нов Закон за предучилищното и училищно образование отговаря на отдавна очертаната необходимост от промяна на целите и приоритетите на българското образование и подчертава първостепенното значение на “изграждането на ключови компетентности, ориентирани към личностно развитие на детето през целия му живот”.
Ние заставаме зад усилията на работната група към МОМН да отстоява съвременните концепции в образованието по отношение поставянето на детето и ученика в центъра на образователния процес, утвърждаването на хуманистичния и холистичния подход в образованието, извеждането на преден план на развитието на социалната и емоционалната интелигеност на децата и учениците.
В хуманистично-холистичен дух сa определeни основните принципи и новите цели на училището за развитие на автономна личност, намерението за въвеждането на цялостния подход към детето, идеите за ефективното училище, за ефективното учене.
Акцентът върху социалната компетентност е изключително добре формулиран в текста: „В новата образователна институция детето придобива: нагласи за сътрудничество; нагласи за саморазвитие и самоконтрол; умения за критическо мислене; предприемчивост и инициативност; умения за решаване на конфликти; умения за вземане на решения; умения за работа в екип; комуникативни умения; умения да събира и обработва информация; умения за валидиране на информацията в интернет; отговорно отношение към ученето и мотивация за учене през целия живот; чувство за принадлежност и общностен интегритет.”
В същото време искаме да споделим нашата тревога от несъответствието между целите и принципите, залегнали в Концепцията, и конкретните мерки, разписани за тяхното реализиране.
Основни слабости на Концепцията и мотиви за допълнения и изменения в проекта за нов закон за предучилищното и училищното образование
1. Независимо от блестящо формулираните стратегически цели, мисия и задачи, които си поставя новият закон за образованието, в операционалната част на предлагания текст трудно се идентифицират текстове, които да визират реалните възможности нашето образование да изпълни специфичните си функциите си по отношение на личностното развитие на младите хора, развитието на социалните им компетентности и компетентностите свързани с избора на здравословен живот.
2. Към момента българското училище не отговаря на потребностите на младите хора от изграждане на жизненоважни умения и по-голямата от българските учители не са подговени да водят образователен процес, центриран върху личностното и социално развитие на учениците.
Световната здравна организация определя жизненоважните умения като серия от психосоциални компетентности и междуличностни умения, които помагат на хората да вземат информирани решения, да решават проблеми, да мислят критично и креативно, да общуват ефективно, да изграждат здравословни отношения, да са съпричастни с другите, да се справят с трудностите и да управляват живота си по здравословен и продуктивен начин.
3. Концепцията дефинира основната цел на предучилищното и училищното образование като «Изграждането на автономни и инициативни личности, уважаващи другите, способни да работят съвместно, владеещи базови компетентности, осъзнати за силните си страни и способни да ги развиват и прилагат за себе си и в полза на общността.» В рамките на Концепцията не са формулирани никакви задачи на училището по отношение на здравето на учениците. Училището е среда, в която децата и младите хора прекарват половината от съзнателното си време в продължение на 10-12 години. За да се превърнат в автономни и инициативни личности, те първо трябва да са здрави. И това не може да бъде задача само на семейството. Наред с насърчаването и подкрепата на личностното развитие на детето и ученика е необходимо училището да си постави за цел постигане на цялостно физическо, психическо и социално благополучие на всяко дете и ученик. Ето защо здравето на детето и ученика разбирано като пълно психично, физическо и социално благополучие трябва да стане една от задачите на училищното образование. Още повече, че в момента тенденците по отношение на здравето на децата и младите хора у нас будят сериозна тревога и изискват незабавно действие (Приложение 1).
4. В Концепцията няма ясно разбиране за здравното образование и няма отделен образователен стандарт, изрично насочен към развитие на система от знания, умения и позитивни нагласи за здравословно поведение у всеки ученик. В сега съществуващите културно-образователни области и предмети здравното и екологично образование са включени в културно-образователна област „природни науки и екология”. Подготовката на децата и младите хора като активни, отговорни и самостоятелни личности, което е част от задачите на здравното образование, е нереалистично да се осъществява в рамките на природна наука, където обучението е насочено основно към усвояване знания за природата и влиянието на човека върху нея.
Затова наред с изграждене на ключови компетености и ценности училището трябва да бъде отговорно и за изграждане на система от знания, умения и позитивни нагласи за здравословно поведение у всеки ученик, защото именно те са основата за успешното учене и за доброто представяне в училището. Здравното образование не е просто обучение за предпазване от заболявания, както обикновено и ограничено се разбира. Здравното образование е съвместно учене за това, как всеки човек и всяка общност поема отговорност за собственото си поведение. За изграждане на позитивен образ за себе си, за създаване на положителни и конструктивни взаимоотношения с другите, за правене на житейски избори, които развиват у хората усещането за удовлетвореност и за щастие. Ето защо училищното образование трябва да подпомага децата и младите хора в избора им на здравословен начин на живот, както това е показано в редица национални и международни нормативни документи (Приложение 2). Този процес изисква психологическа подкрепа и интерактивно обучение, насочено към изграждане на социални и жизненоважни умения, осъществявано от специално подготвени за целта учители и/или педагогически съветници.
Предложения за промени и допълнения
1. Да се допълни основната цел на предучилищното и училищното образование, записана в Концепцията, и тя да включва идеята за здравето, като неразделна част от характеристиките на личността, описани в сегашния вариант на текста: „Изграждане на здрави, автономни и инициативни личности, уважаващи другите, способни да работят съвместно, владеещи базови компетентности, осъзнати за силните си страни и способни да ги развиват и прилагат за себе си и в полза на общността.”
2. Да се допълни наименованието на Държавения образователен стандарт 8 по следния начин – Стандарт за гражданско, здравно и интеркултурно образование.
Това е особено важно, защото областта на личностното развитие, социалната компетентност и здравето е специфична и достатъчно обхватна тематична област, която трудно би се вписала в рамките на някой от вече предложените стандарти. Ако във философията на новия образователен закон е залегнала идеята, че личностното развитие на подрастващите, тяхната социална компетентност и здраве са приоритетни задачи на образованието, естествено би било и държавните образователни стандарти да слагат задължителен акцент върху това в изрични текстове. В този стандарт конкретно биха могли да се разпишат специфичните резултати, които се очаква този стандарт да гарантира, както и съответните условия и процесите за тяхното постигане в системата на предучилищното и училищното образование.
Обединяването на здравното с гражданското и интеркултурното образование, не е случайно – те са в основата на личностното развитие и на социалните компетентностти, разглеждани в единство. Водещият световен опит дава категорични емпирични доказателства за приоритетната роля на социалната и емоционалната компетентност не само по отношение на здравното поведение и избягването на различните рискове в живота на младия човек. Тези ключови компетентности доказано повишават успеха по учебните предмети от общообразователната подготовка, повишават социалната активност на учениците и шансовете им за успешна реализация в професионалния и личния им живот след напускане на училището.
С оглед на тези основание е важно да се помисли и за създаване на нова културнообразователна област „Личностно развитие, социална компетентност и здраве”.
Включването на цели и задачи, свързани със здравето, в този стандарт би запълнило една съществена ниша в образователната ни система и би създало важни предпоставки за пълноценната реализация на чудесно формулираните цели и задачи на българското образование, свързани с личностното развитие, здравето и социалния просперитет на младите хора.
При конкретизиране на съответните изисквания по този стандарт могат да се разпишат минимум часове, предвидени за обучение по утвърдени от министерството здравно-образователни програми и програми, насочени към личностнотото развитие и изграждането на комуникативни умения и социална компетентност. Това предложение следва да се разглежда и по отношение на гражданското и интеркултурното образование.
Разработването на програмите за прилагане в практиката на горепосочените стандарти следва да става в сътрудничество с Министерството на здравеопазването, ДАЗД и на специалисти и експерти, които притежават необходимита експертиза в сферата на здравното образование и личностното развитие.
3. Да се създаде система за подготовка на учителите, която:
да се базира на съвременните подходи в сферата на базовате и продължаващата квалификация;
да отчита специфичните подходи, свързани с обученията на учители за работа с новите потребности на децата;
да съчетава необходимите форми, методи и организация, насочени и към личностно развитие на учителите, като основа за подобряване на качеството на целия обучителен процес.
С обучението на учители следва да се ангажират специално лицензирани от министерството външни организации, включващи утвърдени експерти с необходимите квалификация и опит в тази област. Организаците, която разработват и предлагат специализирани образователни програми в областта на здравето, личностното развитие и социалната компетентност би следвало да осигуряват както необходимия тренинг и квалификация на участващите учители, така и система за отчитане ефективността на осъществяваното образование и система за контрол върху качеството на образователния процес, включваща текуща супервизия и система за обратна връзка.
Системата следва да е насочена и към подготовка на бъдещи преподаватели във ВУЗ, които предлагат педагогическа правоспосоност, и да включва разработване и одобрение на съответни учебни програми.
Ние разбираме изключителната роля на учителите в промяната на ежедневната училищна практика. Именно учителите са тези, които всъщност създават качеството на образователния процес – във всеки час, с всяко взаимодействие с ученика поотделно и с учениците като групи. Затова вярваме, че те следва да бъдат подкрепени в усилията им да отговорят на предизвикателствата в развитието на днешните деца и за постигане на високите обществени очаквания към училището. Тази подкрепа изисква коренна промяна на начина на предоставяне на квалификацията за учителите в момента – от базовата до всички форми, методи и съдържания на продължаващата квалификация.
4. Да се допълни стандарт 9 с изрични текстове, насочени към изграждане на ефективна и позитивна психо-социална образователна среда. В рамките на този стандарт ще се поствят инстутуционални задачи пред училището и детската градина за създаване на позитивен психологически климат в училището, взаимоотношения на сътрудничество и подкрепа, пространство за творчество и иновативност, ненасилие и взаимопомощ. Това ще даде възможност да се организира образователна среда, ориентирана към детето и ученика, към неговите способности и култура, основана на използване на различни ресурси.
Училището като среда за образование и развитие на учениците може да даде системен отговор на техните потребности по отношение на създаването и развитието на конструктивни взаимодействия между всички участници в училищния живот. Логична част от този процес са създаването на изисквания за здравното и психологическото обслужване на учениците.
5. Към раздел 6.2. „Центрове за личностно развитие и творчество” да се допълни възможността част от дейностите да бъдат възлагани за изпълнение на организации с идеална цел. Именно тези структури през последните 15 години предоставят специализирани образователни програми и инициативи, ориентирани към личностното израстване на подрастващите, придобиването на специфични социални умения и компетентности, подготовката за семеен живот и родителство.
Този процес следва да бъде добре организиран и управляван като трябва да включва като минимум формулирането на стандарт за услугите, на изисквания към програмите и към организациите, които ще предоставят услугите.
Вярваме, че по този начин ще бъде направена една важна стъпка – измерител на политическа зрелост и отговорност.
Коалиция АНТИСПИН
Анина Чилева
Председател
Фонд за населението на ООН
Елена Златанова
Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве
д-р Радосвета Стаменкова
Изпълнителен директор
Фондация „Сексуалност и здраве”
Доц. д-р Румен Бостанджиев
Председател
Национална мрежа за децата
Георги Богданов
Изпълнителен директор
Дружество на психолозите в България
Пламен Димитров
Председател
Асоциация „Родители”
Ева Борисова
Председател Сдружение „Образователен свят”
Мариана Георгиева
Председател
Приложение 1
Тревожни факти и тенденции, свързани със здравето на децата и младите хора на България
Редица изследвания и доклади на УНИЦЕФ, ЮНЕСКО, Световната здравна организация (СЗО), Световната банка и проучвания в България, свързани с предизвикателствата на 21 век доказват, че потенциалът за учене на значителна част от децата и младите хора се възпрепятства от условията и поведението, които нарушават физическото и емоционално състояние, предпоставящо ученето. Постигането на увереност, че децата са здрави и могат да учат е важен елемент на една ефективна образователна система. Както показват редица изследвания, образованието и здравето са взаимосвързани. Изследванията показват, че хранителният статус на детето влияе върху способностите му за възприятие и резултатите от положените тестове; инфекциозните заболявания водят до отсъствия от училище, което пък води до изоставане и дори отпадане от училище. Освен на индивидуалните фактори, не по-малко важно е да се обърне внимание на подобряването на структурите и условията на средата за учене. Децата не могат да ходят на училище и да се концентрират, ако са разстроени или се страхуват от насилие. От друга страна, децата, които са учили повече години в училище (по данни на Световна банка, Евростат, УНИЦЕФ, ЮНЕСКО и СЗО) се радват на по-добро здраве и възможности. Затова съвременният образователен подход започва да акцентира все повече върху развиването на умения и насочване към всички аспекти на здравето, включително физическото, социалното, емоционалното и умственото здраве .
През последните 10 години в редица представителни за страната изследвания бяха констатирани изключително тревожни тенденции по отношение на здравето на децата и младите хора, свързани с тяхното поведението, като:
• рисково сексуално поведение, включително:
начало на полов живот на възраст 16 -17 години ;
широко разпространение на необезопасени сексуални контакти (40% от младите хора не са използвали презерватив при първия си полов акт) ;
употреба на наркотици и алкохол преди и по време на полов акт ;
кратка продължителност на сексуалните партньорства ;
поддържане на паралелни сексуални отношения ;
сексуални контакти срещу пари и подаръци;
10 и повече годни по-големи сексуални партньори .
• висока честота на ранната бременност (до 19 г.) и броя на абортите във възраста 15-19 години (по брой на ражданията и абортите на момичета във възрастта от 15 до 19 години България, заедно с Русия и Украйна, е на първо място в Европа) ;
• нарастване разпространението на сексуално предаваните инфекции (броят на официално регистрираните случаи на заразяване със сифилис на млади хора до 17 години е нараснал от 4,4 на 100,000 през 1990 година, на 36,7 на 100,000 през 2001 г.) ;
• тревожно нарастване на броя на младите хора, заразени с ХИВ (над 50% от новорегистрираните ХИВ-серопозитивните лица са на възраст от 15 до 29 години) ;
• широко разпространение на употребата на цигари (независимо че се наблюдава трайна тенденция към намаляване на тютюнопушенето сред младите хора и у нас, България остава на четвърто място сред Европейските страни с най-виско разпростванение на тютюнопушене в юношеска възраст) .
• увеличаване на употребата на алкохол (всеки четвърти ученик на 16 години е пил 20 и повече пъти алкохол през последната година, а две трети от учениците са пили алкохол през последния месец от живота им) ;
• нарастване на злоупотребата с психо-активни вещества (24% от от учениците на 16 годишна възраст поне веднъж са опитвали някакъв наркотик ; средната възраст на първа употреба на хероин е 18 години ; след 2000 година процентът на заразени с вируса на хепатит С сред лекуваните интравенозни наркомани достигна 70%);
• непрекъснато увеличаващ се брой деца, жертви на пътно-транспортни произшествия;
• нарастване на броя на сърдечно-съдовите заболявания и смъртността от тях;
• широко разпространение на агресията и насилието в училище.
Приложение 2
Нормативна уредба и национални програми и политики
Конвенция на ООН за правата на детето
Член 29
1. Държавите – страни по Конвенцията, се споразумяват, че образованието на детето трябва да бъде насочено към:
а) развитието на личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически способности до най-пълния им потенциал;
б) подготовката на детето за отговорен живот в свободно общество, в духа на разбирателство, мир и толерантност, равенство между половете и дружба между всички народи, етнически, национални и религиозни групи и коренно население;
в) развитието на чувството на уважение към природната среда.
Национална стратегия за детето
Основен приоритет на Националната стратегия за детето е опазването, укрепването и възстановяването на здравето на детето.
Във връзка с изпълнението на стратегическите цели трябва да бъдат предприети следните мерки:
1. Повишаване на здравната култура сред населението чрез здравно образование за децата и техните родители.
4. Въвеждане на системно здравно образование в училище, насочено към придобиване на знания, изграждане на умения и нагласи за здравословен начин на живот.
5. Повишаване физическата активност на децата, с особен акцент към децата в училищна възраст.
6. Промоция на здравословното хранене сред децата и учениците, както и стимулиране кърменето на децата до една година.
7. Намаляване на тютюнопушенето, употребата на алкохол и психоактивни вещества от децата и подрастващите.
8. Оптимизиране на училищното здравеопазване.
Закон за здравето
Чл. 117. Държавата и общините, юридическите и физическите лица създават условия за осигуряване на здравословна жизнена среда и нормално физическо и психическо развитие на децата.
Чл. 122. (1) В рамките на утвърдените учебни планове се осигурява обучение на учениците по:
1. лична хигиена;
2. здравословно хранене;
3. здравословна жизнена среда;
4. здравословен начин на живот;
5. предпазване от инфекциозни болести;
6. здравни рискове при тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотични вещества;
7. сексуално поведение, предпазване от полово предавани болести и СПИН и предпазване от нежелана бременност;
8. първа помощ при пострадали.
Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г
Раздел „Стимулиране въвличането на младите хора в разработването и осъществяването на секторни политики” чрез:
насърчаване на здравословния начин на живот сред младите хора;
осигуряване на възможности за приобщаването на младите хора към основните демократични ценности и стандарти;
създаването на привлекателна среда за развитие на младите хора;
активното участие на младите хора в превенцията на престъпността и правонарушенията.
Национална стратегия за младежта 2010 – 2020 г.
3.2.2 Оператативна цел: Повишаване на сексуалната култура на младите хора.
Задача 1. Разработване и разпространение на здравна информация, съобразена с нуждите на младите хора чрез мобилизиране на младежките информационни мрежи.
Задача 2. Създаване и прилагане на нови форми на здравно образование в училищата, както и насърчаване на здравната просвета в читалищата, младежките средища, спортните и младежките организации, включително и чрез развитие на подхода „Връстници обучават връстници,” с цел развитие на знания, нагласи и умения за здравословен начин на живот, безопасно поведение и избягване на рискови за здравето практики.
Задача 3. Подобряване на достъпа на младите хора до подходящи за тях качествени услуги и до съвременна научна информация по въпросите на сексуалното и репродуктивното здраве, превенция на нежелана бременност, сексуално преносими инфекции, ХИВ/СПИН.
Препоръки на Комитета по правата на детето Комитетът на ООН по правата на детето разгледа втория периодичен доклад на България на своето заседание от 21 май 2008 и прие следните заключителни препоръки от 6 юни 2008 г.:
Младежко здраве
1. Комитетът е дълбоко загрижен за високия брой ранни бременности и големия брой аборти сред непълнолетните, което показва, че абортът се възприема като средство за контрацепция. Също така, Комитетът изразява загриженост, че законоустановената минимална възраст за медицински интервенции без родителско съгласие, е 16 години и отбелязва, че има ограничен достъп до програми и услуги по здравеопазването за подрастващите в училище. Забелязва се и недостиг на услуги за психичното здраве на децата.
2. Комитетът препоръчва на държавата да вземе предвид Общ коментар № 4 върху здравето и развитието на непълнолетните (CRC/GC/2003/4) от 2003 г.:
a) Да предприеме всички необходими мерки за предоставяне на услуги за репродуктивното здраве на непълнолетните и да засили мерките, насочени към превенция на ранната бременност чрез улесняване достъпа до различни видове контрацептивни средства, както и чрез образование в училищата по отношение на репродуктивното здраве и повишаване на информираността относно семейното планиране;
Употреба на наркотици, цигари, алкохол и други вредни вещества
3. Комитетът е обезпокоен от високата честота на употреба на наркотици, цигари, алкохол и други токсични субстанции сред децата.
4. Комитетът препоръчва на държавата да вземе всички необходими мерки, за да се намали разпространението на наркотици, алкохол, цигари и други вредни вещества сред децата, чрез предоставянето на точна и обективна информация относно употребата на токсични субстанции, вкл. и тютюнопушенето.
ХИВ/СПИН
5. Комитетът изразява загриженост за нарастването на разпространението на полово-предавани инфекции (ППИ) сред подрастващите, в частност на сифилис и ХИВ/СПИН.
6. Комитетът препоръчва на държавата да вземе предвид Общ коментар №3 на Комитета (CRC/GC/2003/3) по въпросите на ХИВ/СПИН и правата на децата, както и Международните насоки по ХИВ/СПИН и правата на човека, и да увеличи усилията, насочени към превенция чрез провеждането на кампании и образователни програми, най-вече в училищата, за да се повиши информираността относно ППИ, вкл. сифилис и ХИВ/СПИН, както и методите за предпазване.
Изпратена до:
ДОЦ. СЕРГЕЙ ИГНАТОВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА
Г-ЖА МИЛЕНА ДАМЯНОВА
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА
