Напоследък се дискутира въпросът колко време трябва да се ходи на училище. Рано ли е децата да влизат в системата на предучилищното образование на 4 или 5 години? Трябва ли средното образование да завършва след 10-и, 11-и или 12-и клас? До колко години трябва да има задължително образование? Тези въпроси нямат еднозначен отговор, което е характерно за най-ключовите въпроси.
Икономистите рутинно измерват количеството получено образование с времето, прекарано в учене. Този метод, естествено, има много недостатъци. Не е трудно да се досетим, че престоят в класната стая не гарантира научаването на каквото и да било. Но все пак е разумно да допуснем, че погледнато средностатистически, повечето време за учене води до научаването на повече неща. Психолозите пък използват термина крива на ученето. Тази крива показва именно как се увеличава наученото с течение на времето.
Понякога кривата е стръмна и тогава за малко време се научават много неща, а друг път е по-полегата – тогава ученето става по-бавно. Всеки човек има собствена крива на учене, която при това е различна за различните знания и умения. В училището трябва да има достатъчно време, което да позволи и на по-бавно учещите да не изостават и за предвиденото време да усвоят необходимия минимум.
Тенденцията в Европейския съюз и днес е към увеличаване на продължителността на образованието в училище. Тази тенденция е дългосрочна. В Европа към края на Втората световна война по-малко от половината младежи продължават да учат след основното си образование. След това нещата бързо започват да се променят. В днешно време завършването на средно образование вече е правило, а изключенията се разглеждат като голям проблем, за решаването на който трябва да се мобилизират всички възможни ресурси.
По-продължителният престой в училище с нищо не пречи на икономиката, нито на индивидуалното развитие на децата, но няма и доказателства, че завършването на средното образование с една или две години по-рано оказва негативен ефект.
В България основният проблем е дефицитът на перспективи след завършване на училище. Немалко младежи прекарват дълго време, след като вече не посещават училище и доста след началото на двайсетте си години, без да работят или да учат интензивно. Причината за това е и в образованието, но определено не само в него.
Удълженото време за учене се дължи както на по-ранно започване на образованието, така и на по-късно завършване. Трябва да уточним, че ранно влизане в образователната система не означава, че децата трябва да попаднат в обстановка, подобна на класна стая с чинове и дъска отпред.
Ранното предучилищно образование предлага на децата подходяща за възрастта им програма, основана на играта, общуването, почивката и разходките на открито. И това не е лошо за тях. Възрастта на започване на задължителната предучилищна подготовка в страните от ЕС обичайно е на 6 години, понякога на 5 години и по изключение – на 4 години. Тук трябва да се направи едно важно уточнение – това, че образованието на определена възраст не е задължително, не означава, че родителите масово не се възползват от тази възможност. Ситуацията в повечето европейски страни е именно такава.
Извън Европа пък особено в по-неразвитите страни става така, че когато предучилищното образование не е задължително, от него се възползват именно групи, чиито деца няма да загубят кой знае какво, ако си останат у дома. И обратното – точно тези, чиито деца имат истинска нужда да тръгнат по-рано на детска градина или училище, не си дават сметка за това. Такава неблагоприятна ситуация донякъде се наблюдава и в България. Вероятно тя може да бъде преодоляна със специални програми, които разчитат на убеждаването на родителите, а не на принудата на закона.
В днешно време средното образование по цял свят продължава между 10 и 12 г. Завършването на средно образование става между 17 и 19 години.
Задължителното образование като правило е до по-ниска възраст – някъде на границата между основното и средното образование, като в някои страни тази граница не е ясно определена. В някои страни след края на задължителното образование на пълно учебно време има задължително образование с намалено учебно време за тези, които не желаят да продължат интензивно да посещават училище. Пример за подобен подход са Полша и някои германски провинции.
Задължителното образование в България започва на шест и завършва на 16 години. Това прави общо 10 години задължително прекарани в училище. В това отношение рекордьори са Унгария и Холандия – задължителното образование започва на 5 години и завършва с пълнолетието – на 18 години, което предполага, че всеки ученик е задължен със закон да завърши средното си образование.
В страните от ЕС няма по-малко от 9 години задължително образование. В съседна Турция то е 8 години. В глобален план средната продължителност на задължителното училищно образование е малко под 9 години, като по принцип тя е по-висока в икономически по-развитите страни, макар че има изключения и в двете посоки.
От казаното става ясно, че у нас един млад човек, който по някаква причина не желае да учи повече, може, без да нарушава закона, да напусне училище преди последните 2-3 г. от средното образование. Това, разбира се, не е за препоръчване поне по две причини. Ще останат някои важни неща, които той няма да знае или може. При всичките ни резерви и критики към тях, все пак учебните програми покриват важен минимум от знания и умения, които към момента са необходими както за по-добрата трудова реализация, така и за по-пълноценното функциониране в обществото. Но дори да допуснем, че годините, прекарани в училище след определен клас, е загуба на време, икономистите отдавна са забелязали, че дипломата сама по себе си дава някакъв допълнителен бонус. Работодателят след известно време може да прецени качествата на своите служители, но поне в началото дипломата играе много важна роля при шансовете за намиране на работа. Това се нарича ефект на тапията и със сигурност може да бъде наблюдавано в българската икономика.
В контекста на реалността в нашата образователна система към днешна дата трябва да се даде реална възможност на родителите да запишат децата си в предучилищното образование, където да бъде гарантирана подходяща за възрастта им обстановка и богата програма. Остава въпросът от каква възраст това да бъде задължително. Но ако програмата е наистина добра, много родители ще се възползват от нея, дори без да е задължителна. Останалите трябва да бъдат убеждавани и стимулирани.
В края на задължителното образование е важно да има разнообразие от пътища, които младите хора могат да изберат. В развитите страни преходът от образование към работа е все по-малко рязък и все по-плавен. Работата навлиза в последната фаза от обучението под формата на стажове и практики, а ученето трябва да навлезе в живота под формата на готовност за продължаване на самообучението и участието в различни, повече или по-малко формални обучения през целия живот. Очакването, че с наученото до определена възраст човек може да има гарантирана работа и доходи, докато е работоспособен, е вече повече от нереалистично. Това може да е вярно само за най-неквалифицираните дейности, но при тях рискът от големи спадове и периоди на безработица е огромен. А и целта на образованието в крайна сметка е да насочи младите хора по друга траектория.
Колкото по-квалифицирана е една работа, толкова по-голям процент от нея всъщност се оказва учене. При някои от най-квалифицираните дейности като научните изследвания и разработването на нови продукти в големите фирми до 90% от дейността може да бъде учене, а не използване на вече придобити знания и умения. Може да се очаква, че все повече професии ще имат все по-голям дял учене.
Боян Захариев
източник: 24 Часа