Коментар на Национална мрежа за децата по повод статията “Над 130 000 ученици от средищни училища в страната с целодневно обучение”
Осигуряването на възможност на училищата да прилагат целодневна организация на учебния ден безспорно има своята връзка с по-добрата грижа за децата в училище. Проектът на МОМН „Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес” обаче повдига някои други важни въпроси, които все още не са решени и които през последните години стават все по-сериозни. Например:
1. Как централно управляваните от министерството проекти за извънкласните дейности, за формите на организация на учебния процес в училищата, за квалификацията на педагогическите кадри се вписват в политиките за децентрализация и за предоставяне на по-голяма автномия на училищата. Посочените сфери, в които се реалзират проекти, директно администрирани от МОМН, всъщност са изначално нормативно определени като сфери на училищна автономия. В този смисъл всички схеми, свързани с директно предоставяне на услугите в тези сфери от дирекции в министерството, просто нарушават редица принципи и права.
Това има особено голямо значение особено като се разгледат възможностите за финансиране за целодневната организация на учебния процес едновременно по линия на националните програми и по линия на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, независимо от това, че в единия случай става дума за начален етап, а в другия – за учениците от 1. до 8. клас.
2. Кои са ключовите елементи на качеството на образованието, които следва да следи МОМН и кои елементи от качеството на образованието остават сфера на професионална отговорност на училищата? Има ли дефиниране на това какво означава качеството на различните нива: национални политики, нормативна уредба, създаване и осигуряване на ресурси, управление на училището, резултати на учениците и др.? Има ли проекти, които да визират създаването на система от критерии и показатели, които могат да измерват качеството на различните равнища? Има ли оценки, които да казват кой са слабите места по отношение на качеството на образованието и към които следва да бъдат насочвани различни видове ресурси?
Липсата на ясни дефиниции и параметри на сферите на качеството на отделните равнища, на инструменти за измерването им, на хора, които могат да ги прилагат и интерпретират остават намеренията за управление на качеството на образованието в сферата на пожеланията. Отговорност на Министерството е да създава политики за въвеждане на стандарти за качеството, вкл. по отношение на очакванията към училищата и на процесите за прилагане на инструментите, да осигурява достъп до всякакви ресурси, които подпомагат училищата в процеса на прилагане на инструменти за оценка и управление на качеството на ниво училище.
3. Не на последно място остава и въпросът как МОМН ще измерва ефикасността на процеса на постигане на държавните образователни изисквания и ефективността на училищата. Постигането на ДОИ за учебно съдържание, измерено като резултати на учениците в хода на външното оценяване, следва да е възможно в рамките на финансирането, предоставяно от държавата по формата на единния разходен стандарт, и в рамките на учебния план. Осигуряването на допълнително финансиране (под различна форма за различните училища) и на допълнително учебно време, създават неравномерност по отношение на количеството ресурси, с които училищата разполагат, за да постигат едни и същи резултати. И ако това е оценено като необходимост за повече от 30% от училищата в страната не следва ли да се преразгледат редица важни лостове за управление на качеството на национално равнище, вместо Министерството да прави и директно да реализира проекти за организацията на учебния процес, на извънкласните дейности и за квалификацията на учителите.
