Представяме ви откъс от статията, публикувана в Washington Post „12 деца, които променят своята общност и света“, в която е включена позицията на Милена Радойцева – доброволец в Българския център за безопасен интернет, участник в програмата за детско участие на Национална мрежа за децата „Мегафон“ и българският представител в Съвета на децата към международната мрежа Eurochild.
Статията представя 12 примера за деца, които се вълнуват за случващото се около тях, които си задават въпроси и искат това, което правят, да има смисъл за другите, за общността и за мястото, в което живеят, или, както се казва в статията, „децата не мислят, че нещо е невъзможно“.
Милена говори за онлайн тормоза и задава ключовия въпрос – доколко се говори за децата, които са в позицията на тормозещ:
„Били ли сте някога побойник? Или не сте спирали побойник, когато сте имали такава възможност?“ Това са важни въпроси, казва Милена Радойцева, която участва в Младежкия панел на Българския център за безопасен интернет (SafeNet). Тя си спомня ситуация от преди няколко години, когато е била в групов чат, а друго дете е станало мишена на злобни атаки. „Започна като на шега“ – казва тя, така че не прави нищо по въпроса – “Седях и гледах. Няма да позволим това да се повтори“, заявява Милена, която помага за разработването на новата кампания на младежката група за повишаване на осведомеността за онлайн агресията. “Идеята не е да критикуваме децата, а да им покажем как да сменят своята гледна точка – и да се надяваме – своето поведение“. Например, младежите от панела за безопасен интернет правят видеоклип, който показва гневно момче, яростно пишещо съобщения на компютъра си. Когато вижда рисунките на малката си сестра, които го показват като супергерой, той осъзнава, че не се държи като такъв.
“Интернет никога няма да бъде това напълно щастливо място с дъги, но преживяванетo ни в него може да бъде подобрено, ако бъдем разумни и внимателни“, казва Милена, която нарочно поддържа профилите си в социалните медии поверителни.
Да бъдеш част от екип, който насърчава децата да говорят, е ново за Милена. Тя не е знаела, че подобни възможности съществуват до преди година. Но след като участва (и губи) конкурс за есе, се озовава на събитие, насърчаващо младежкото участие. Ето как тя открива за себе си SafeNet. Оттогава се е присъединила и към други групи, включително Младежка мрежа „Мегафон“ и Детския съвет на Eurochild. Милена се шегува, че е трябвало да направи на родителите си диаграма, за да могат да разберат всички нейни дейности. На скорошно събитие за правата на децата в Брюксел, Белгия, Милена взима микрофона и се представя неочаквано на френски – родния език на по-голямата част от публиката. „Тя се възползва от момента и предразположи всички“ казва Алис Хейгър-Вон, отговаряща за детското участиве в Eurochild. Милена използва свободно (освен родния си български) английски и немски и се надява, че комуникацията ще играе голяма роля в бъдещето й. Като малка си е представяла, че води телевизионно шоу в хола си. Целта й сега не е много по-различна: „Искам да говоря за нещата, за които има нужда да се говори“.
Пълен текст и другите примери за детско мнение и позиции, които водят до промяна ТУК
Снимка: pixabay.com
