А понякога са точно обратното.
Открито писмо на Национална мрежа за децата по повод случая с поставени камери в училищни тоалетни
Национална мрежа за децата (НМД) изразява категоричното си несъгласие и дълбока загриженост по повод информацията за поставени камери за видеонаблюдение в тоалетните на 138. средно училище в София. Подобна практика е недопустима, представлява грубо нарушение на правото на личен живот на децата и противоречи както на действащото законодателство, така и на основни етични принципи в работата с деца.
Поставянето на камери в тоалетни – пространства, които по своята същност са интимни и предполагат пълна неприкосновеност – нарушава редица правни норми, сред които Конституцията на Република България (чл. 32), гарантираща неприкосновеността на личния живот, Конвенцията на ООН за правата на детето, по-специално чл. 16, който защитава правото на детето на личен живот, чест и достойнство, както и Общия регламент за защита на данните (GDPR) и Закона за защита на личните данни. Тези нормативни рамки изискват видеонаблюдението да бъде пропорционално, необходимо и да не засяга неоправдано основни права. Освен това подобна практика е в противоречие с професионалните и етичните стандарти в образованието и грижата за деца, според които децата следва да бъдат защитавани, а не поставяни под постоянно подозрение и контрол.
Дори когато се твърди наличие на „добро намерение“, като предотвратяване на насилие или вандализъм, няма обстоятелства, при които видеонаблюдение в тоалетни да бъде оправдано. Напротив – поради интимния характер на пространството подобни действия могат да бъдат разглеждани и като индикация за форма на сексуална злоупотреба.
НМД за пореден път подчертава, че камерите често се използват като лъжливо и привидно лесно решение на дълбоки системни проблеми. Липсата на достатъчно възрастни в училищата, неподготвеният и неподкрепен персонал, отсъствието на работещи политики за превенция на насилието и за подкрепа на психичното здраве на децата не могат да бъдат компенсирани с технологии за наблюдение. Фокусирането на обществения и институционалния разговор единствено върху камерите ограничава възможността да се търсят и прилагат реални, устойчиви решения. Насилието между деца не се предотвратява с камери, а с изграждане на доверителна и безопасна училищна среда, с ясни правила и последователно прилагане на политики срещу тормоза, с подкрепа за психичното здраве на децата и с добре подготвени и подкрепени учители и педагогически специалисти.
С особена тревога наблюдаваме как конкретният случай все по-често се използва за публични и политически внушения, които изместват фокуса от децата и техните права. Категорично заявяваме, че е недопустимо теми, свързани със сигурността и достойнството на децата, да бъдат експлоатирани за политически цели, за трупане на обществено влияние или за противопоставяне между институции и групи. Подобна употреба на детския страх и несигурност задълбочава кризата на доверие, създава допълнителна тревожност у децата и родителите и подменя същинския разговор за нужните системни решения.
Напомняме, че това не е изолиран случай. В Центрове за настаняване от семеен тип, където децата не само учат, но и живеят, в някои случаи са поставени камери дори в спалните помещения. Това представлява още по-тежко посегателство върху личното пространство и достойнството на децата и е в пряко противоречие с принципа, че алтернативната грижа трябва максимално да се доближава до семейната среда.
Контролът и наблюдението не могат да заместят отговорността, професионализма и грижата. Те не изграждат доверие, а страх.
В този контекст Национална мрежа за децата настоява за ясен и системен фокус върху благосъстоянието на децата, а не върху технологични или политически решения, които създават илюзия за сигурност за сметка на основни права. Необходима е бърза, координирана и експертна работа между всички отговорни институции за своевременно и прозрачно изясняване на случая, незабавно премахване на всички камери от тоалетни и други интимни пространства в училища, детски градини и услуги за деца, въвеждане на ясни правила и ефективен контрол върху видеонаблюдението, както и сериозни инвестиции в превенция на насилието чрез обучения, подкрепа за персонала, програми за социално-емоционално учене и реално участие на децата и родителите във вземането на решения, които ги засягат.
През последните месеци редица случаи на насилие над деца в образователни институции станаха публично известни, без да последва адекватна и навременна реакция от страна на институциите. Това е ясен сигнал към Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на правосъдието за необходимостта от цялостна, последователна и ефективна държавна политика за защита на децата.
Децата имат право на защита, но имат и право на достойнство, личен живот и доверие. Обществото носи отговорност да не ги превръща в обект на постоянно наблюдение или в средство за политически цели, а да ги признава като активни носители на права.
