Интервю със спортния журналист Камен Алипиев по повод кампанията „Парламентарна група на децата“
Предстоят парламентарни избори, кое най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата?
Парламентарните избори едва ли ще доведат до реална промяна в състава на депутатите. Не съм сигурен, че мога да им дам съвети, поне засега говорим на различни езици. Умерено се надявам да видим по-интелигентни хора в следващия парламент, които да се замислят за това дали въобще ще има деца в България в следващия век. Връщам се на въпроса – най-важното на първо място е осигуряването на добро образование за всички деца в България, независимо от етническия им и религиозен произход, а след това и създаване на възможности за нормална работа, която да дава перспективи за бъдещето. Без тези два компонента ще продължаваме да отглеждаме кадри за други страни по целия свят.
Политиците, под натиска на определени групи от обществото, отхвърлиха законопроекти и европейски документи, които гарантират защитата на децата от насилие. Решен ли е този проблем в България?
Отговорът е ясен – не, не е разрешен, няма и да бъде, докато говорим за джендър идеология, християнски ценности и разделяме сънародниците си по расови принципи. Християнските ценности, разбира се, са нещо, на което трябва да се гради ценностната ни система, но не и в изопачения начин, по който те се експлоатират от псевдо-патриотичните формации не само по време на предизборната кампания.
От Ваша гледна точка, в коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и семействата у нас?
Според мен най-сериозният проблем е, че децата са объркани. От една страна родителите нямат достатъчно време, за да говорят с децата си и да ги подкрепят, защото трябва да се борят за оцеляване. От друга – в училище те получават доста разнопосочни послания и все още има учители, които им обясняват колко хубаво е било навремето, вместо да се концентрират върху образованието им. Децата имат нужда само от насока, достатъчно са умни, за да си правят изводите сами, но мисля, че не ги учим да мислят. Според мен духовните проблеми са по-големи от материалните, за които говорим всеки ден.
Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години според Вас?
Опитваме, но промяната на отношението е свързана с промяна на манталитета. В страната ни има паралелни светове. Някои са си променили отношението си към децата, други все още пращат буркани със зимнина от село. Не знам дали е нужно да пиша повече на тази тема, контрастите са сериозни и има огромни разлики в различни райони от страната.
В каква България бихте искали да живеят Вашите деца?
Бих искал децата в България да живеят без корупция и тарикатщина на всички нива. В страна, в която кариера се прави, защото имаш качества, а не защото си „наш човек“ или дете на „наш човек“. Страна, в която е премахнато срастването между партия и държава, което съществува в момента почти на всяко ниво, и страна, която не дели децата си на бели и черни.
Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?
Смятам, че могат да се обединят само на думи, когато трябва да се „маже“ пред очите на публиката. Иначе всеки ще продължи да тегли към себе си, защото едва ли ще видим светкавична еволюция на манталитета. Инициативата може да е полезна, ако има ясна дългогодишна стратегия за децата и тяхното бъдеще и следи стриктно за нейното спазване и развитие. Трудно е, но не и невъзможно.