Г-н Каменов, какви са данните от отчета за дейността на Държавната агенция за закрила на детето за 2012 г.?
Едно от най-хубавите неща, които се случиха през 2012 г., е това, че намалява броят на децата, които живеят в институции. В същото време се увеличават тези, които се развиват в среда, близка до семейната. За 2012 г. броят на малчуганите, настанени в специализирани институции, е бил 4135, докато през предходната са били 4755 деца. Намаляват и специализираните домове. През 2011 г. са били 127, а през миналата година 119. Само за първите 3 месеца са закрити още 6. Вярвам, че с проекта “Детство за всички”, свързан с деинституционализацията на децата с увреждания, закритите институции ще бъдат много повече. Не мога да кажа каква ще бъде точната бройка, защото зависи от изграждането на новата социална инфраструктура от къщички от семеен тип. Проектът върви много добре, 25 общини вече са в активно строителство. Община Ямбол дори обзавежда къщите. Идентично е положението в общините Монтана, Бургас, Ботевград. Надявам се в края на пролетта вече да са факт първите закрити домове за деца с увреждания.
Другото положително нещо, което се случи през миналата година, е, че все повече деца изобщо не попадат в институции. Една от причините за това е развитието на приемната грижа в България. Преди 10 г., когато приемната грижа започва да се развива, е имало само 5 деца при приемни семейства. В края на 2012 г. техният брой е 1200, а утвърдените приемни семейства са над 1400. 300 от тях са доброволни те не получават възнаграждение, а само издръжката за детето, която е между 190 и 250 лева на месец. Това е една прекрасна възможност, която създава предпоставка деца, които са в рискова ситуация, да не отиват в специализирана институция. През миналата година имаме над 30 бебета, настанени в приемна грижа вместо в дом. Паралелно се работи за връщане при биологичното им семейство или за осиновяване. Една от важните крачки през изминалата година беше и стартиралата реформа по отношение на домовете за медико-социални грижи. В 8 пилотни града се реформират точно тези домове за бебета, които доскоро бяха центрове за изоставяне на деца. Идеята е до юни те да бъдат закрити и да се превърнат в звено „Майка и бебе”, център за спешно настаняване, звено за семейна консултация, където родилките и младите майки, които имат намерение да изоставят детето си, да бъдат подкрепени да го запазят. Семействата на деца с увреждания ще бъдат научени как да се грижат за тях, вместо да бъдат съветвани да ги изоставят на грижите на държавата.
Казвате, че срокът за закриване на първите 8 дома е през юни, ще го изпълните ли?
Да. Имахме едно забавяне в Пловдив, но с намесата на кмета проблемът е разрешен. Няма да има нито едно дете, за което да не бъде осигурена алтернативна грижа. Хубавото е, че голяма част от тях ще бъдат осиновени или настанени в приемни семейства, други ще бъдат върнати при биологичните им семейства. Това трябва да се случва навсякъде, а не само в тези пилотни общини. Деинституционализация всъщност не означава закриване на сгради, а промяна на мисленето, промяна на работата на социалните и здравните работници. Промяна дори на хората, които консултират семействата, защото най-лесно е да се каже „Остави го”, много по-трудно е семейството да се консултира всеки ден как да се грижи за едно дете.
Колко деца са били осиновени през 2012 г.?
Има лек спад на осиновяванията през миналата година. Заради улеснената процедура в предходните 2010 г. и 2011 г. има почти по 1000 национални осиновявания годишно. През 2012 г. са били осиновени 738 деца. За сметка на това има много голямо увеличение на международните осиновявания – в САЩ, Италия, Гърция. Общо 340 деца са били осиновени в чужбина през 2012 г., докато през 2011 са били 250.
От УНИЦЕФ отчетоха спад в броя на изоставените бебета у нас. Колко всъщност са били те през миналата година?
Броят им наистина намалява. От една страна, това се дължи на демографската криза. От друга, на все по-добре работещата система за превенция. 4548 са предотвратените случаи на настаняване на деца в институция, като в 1393 от тях е ставало дума за бебета. В доста случаи колегите вече подхождат директно към алтернативите. Факт е, че през 2012 г. над 6000 деца са били настанени при близки и роднини, за които е имало риск да бъдат изоставени. Разбира се, имаше и провали. Имаше случаи, в които децата бяха връщани при биологичните им родители и които завършиха фатално.
Какви бяха последиците в тези случаи?
Имаше наказани, но това няма да върне децата. Затова колегите трябва много внимателно да проучват дали семействата са готови отново да се грижат за хлапетата, или е по-добре да се мисли за алтернатива, като приемната грижа например.
А какви превантивни мерки прилагате за малцинствата?
Предприехме мерки, насочени към младите майки, т.нар. жертви на ранните бракове – момичета, сключили семеен съюз по на 12 – 13 години. Впоследствие раждат и изобщо не са подготвени да отглеждат децата си и една голяма част от тях ги изоставят. С предприетите мерки през миналата година и наказателни, и социални, постигнахме видим ефект. Само за 2012 г. имаше 270 осъдени лица за съжителство с малолетни девойки. Работихме активно с Министерството на здравеопазването, защото личните лекари са тези, които дават информация за бременно момиче. Активна роля имаха и здравните медиатори. Направихме една инициатива в София с цел да преброим гетата. Оказаха се 11, в които живеят близо 3000 човека. Направихме здравни консултации, бяха поставени над 100 спирали, изнесохме беседи за това как се прави семейно планиране, как трябва да се грижат за децата си. Една голяма част от малчуганите дори тръгнаха на детска градина и училище.
Как се финансираше тази инициатива?
Спиралите се отпускат от Министерството на здравеопазването по програма за здравна профилактика. Не ни трябваха пари. Това беше една инициатива, в която събрахме всички институции на едно място и влязохме в гетата заедно. Вече водим разговори с кметове на други градове с етномалцинствени групи, където проблемът е наболял и належащ, да реализират подобна инициатива.
Какви са данните за насилие над деца? Продължават ли 80% от битите хлапета да са жертва на домашно насилие?
Този процент падна от 80 на 63. Това е едно от позитивните неща през изминалата година. Намаляването до голяма степен се дължи на широката гласност, която беше дадена в медийното пространство по тези случаи, и на вниманието, което се обръща на проблема.
Случаите на деца, преживели насилие, през 2012 г. са 2127, докато през 2011 г. са били 2175. Най-висок е процентът на децата, преживели физическо насилие –781, 324 са били случаите на сексуално насилие.
В началото на годината италианско списание разказа потресаващи истории на три българчета, осиновени на Апенините, които се оказаха неверни. Има ли развитие по случая?
Миналата седмица беше извършена съвместна проверка на окръжната прокуратура във Велико Търново, полицията, Държавната агенция за закрила на детето и социалните служби. На нея бяха поканени и италиански колеги, но те отказаха да присъстват на проверката и споделиха, че ще се доверят на данните, които им предоставим. Хубавото е, че констатирахме липсата на нарушения. Работата с децата ще продължи в Италия. Поискахме от италианските служби обратна връзка за състоянието и развитието им. По последни данни децата вече са доста по-спокойни.
Българската страна ще иска ли извинение от изданието?
Да, ще искаме официално извинение, опровержение и публикуване на данни за реалната ситуация.
Има ли много подобни сигнали от чуждестранни осиновители?
Не. Зад тези сигнали обикновено стои неумението на осиновителя да се справи с детето. Истината е, че някои от родителите са с нагласата, че това ще са едни кротки деца. Но някои от тях са преживели неприятни ситуации и е нормално да имат проблеми в комуникацията с осиновителите. Затова е много важно напасването между новите родители и детето да бъде по-дълго. Поради тази причина направихме предложение до Министерството на правосъдието да бъде преразгледана процедурата за напасване, за да бъде по-дълга, да има повече свиждания и да има повече комуникация, за да не се допускат грешки. Има един парадокс. Процедурата за опознаване между кандидат за приемен родител и дете трае между 4 и 6 седмици. Докато процедурата между дете и осиновител е ограничена до 3 свиждания, което е недостатъчно. Според мен трябва да има минимум 6 срещи.
източник: Монитор
