По т.нар. балкански маршрут пристигат все повече деца, много от които са без придружители. Предполага се, че хиляди малолетни бежанци стават жертва на престъпни банди.
Нашият репортер Неманя Руйевич предава от Гевгелия:
“Вие ли сте бащата?” – македонският граничар повтаря този въпрос няколко пъти, а лошият му английски звучи все по-припряно: “You are father?”. Сириецът пред него кима безизразно, с което очевидно иска да каже, че жената зад него е съпругата му, а трите деца са негови. Полицаят се взира в издадените от гръцките власти пасавани и накрая не му остава нищо друго, освен да повярва на мъжа. “Go”, казва най-сетне полицаят и пропуска сирийското семейство към транзитния лагер в Гевгелия. Оттам петимата ще бъдат транспортирани към Сърбия.
10 хиляди изчезнали деца?
Недоверието на властите не е неоснователно. Европол съобщава за 10 000 малолетни бежанци, които са изчезнали след пристигането си в Европа. Въпреки че не може да бъде установено дали децата действително се изчезнали или просто са се “загубили” в дебрите на бюрокрацията, информацията на Европол е и в Гевгелия една от най-обсъжданите теми. Защото в Европа действително пристигат все повече жени и деца – потвърждава го и официалната македонска статистика. Докато през миналото лято 75 процента от бежанците бяха мъже, сега жените и децата съставляват до две трети от пристигащите бежанци. “В началото младите мъже изпробваха системата. Те бяха един вид първопроходци”, казва Йеспер Фровин Йенсен от УНИЦЕФ, който отговаря за координацията на помощните акции в Гевгелия. В районите, където се водят бойни действия, няма никакво подобрение и затова все повече хора решават да се махнат от там, казва датчанинът и добавя: “Освен това каналджиите свалят цените, тъй като поради лошото време не могат да напълнят лодките си. Мнозина, които преди не можеха да си позволят скъпото пътуване, сега потеглят към Европа”.
И наистина: все повече жени и деца намират смелост да тръгнат по опасния път. Жени като сирийката Хосна, чийто тригодишен син подскача наоколо. “В Алепо лошо. В Алепо война”, казва майката на развален английски. Съпругът ѝ вече бил в Швеция, та затова жената се е запътила натам. Звучи малко абсурдно: жените и децата пристигат точно сега, когато европейските страни се опитват да усложнят или поне да забавят събирането на бежанските семейства. Или може би точно тук се крие обяснението: бежанците бързат, защото имат усещането, че скоро може да е вече твърде късно. Почти всички бежанци, с които разговаряме в Гевгелия, знаят за настроенията в Европа. И затова се опасяват, че т.нар. “култура на гостоприемството” е на път да отиде в историята.
Подозрения за търговия с деца
Елма Джанкович от хуманитарната организация Legis е една от многото, които оказват първа помощ на пристигащите бежанци. “Почти не ни остава време за истинска социална работа. Особено с децата”, споделя доброволката и разказва, че само в Македония са регистрирани над 18 000 малолетни бежанци без придружители. “Имаме сведения, че някои хора представят чужди деца за свои, за да си осигурят документи”, казва Елма Джанкович, без да назовава източника на тази информация. И това не е единственото лошо подозрение: хората говорят за търговия с деца, дори за търговия с органи. “Нямаме достатъчно квалифицирани социални работници и педагози, които да установят дали определено дете действително принадлежи към дадено семейство. Пък и бежанците прекарват тук само няколко часа. А след като потеглят към следващата си спирка, проблемът просто се експортира”, казва Елма Джанкович.
Надигат се и остри критики заради подхода към децата, които пътуват без придружители. Само когато са много малки и нямат роднини наблизо, те биват настанявани в специален детски център в Скопие. В повечето случаи просто се търси някой, който да декларира, че ще се грижи за детето по време на по-нататъшното пътуване. Координаторът на УНИЦЕФ Йеспер Фровин Йенсен подкрепя тази практика: “Тези млади хора имат само една мисъл в главата си – да продължат нататък. Те стават още по-раними, ако им попречим да продължат пътуването си с групата, която вече добре познават”, обяснява Йенсен. А Анамария Шрам от Червения кръст разказва, че на много хора им се случва да изгубят децата си по време на дългото пътуване. “Само преди няколко часа едно дете изчезна от лагера. Намерих го случайно на един мост на 300 метра от лагера. Да видиш как родителите отново прегръщат рожбата си – това е едно неповторимо усещане, заради което си струват всички усилия”, споделя младата доброволка.
Източник: Дойче веле
Снимка: freeimages.com