Интервю на Национална мрежа за децата с д-р Леа Вайсова, главен асистент д-р в Софийския университет, специалност „Социология“. Нейните интереси са в областта на критическата социална теория и социални движения.
Интервюто е по повод решението на конституционния съд в Полша, което практически забрани всички аборти. 15-членният състав, оглавяван от Юлия Пржилебска, позова решението на текстове в конституцията, според които защитата на човешкия живот е основна задача на държавата. Аргумент беше и тезата, че абортът е форма на „евгеника“, тъй като се посяга на плода, освен това пренаталните тестове не са напълно надеждни. Против решението гласуваха само двама съдии. Абортът няма да е позволен, дори при тежки малформации на плода. Предложението беше внесено от група от 119 консерватори, по-голямата част от които от управляващата партия „Право и справедливост“ (ПиС). Опити за прокарване на този закон започнаха още през 2015 г., но парламентът досега ги отхвърляше.
Федерацията по въпросите на жените и семейното планиране определи случаващото се като „сценарий от филм на ужасите“, пише DW. „Това е срам за полската държава“, заяви нейният председател Кристина Капуратя. Женските организации, много от които излязоха на демонстрации пред съда, сега се опасяват, че това ще засили тенденцията към незаконни аборти: Според изчисленията всяка година между 100 000 до 150 000 полякини взимат решение да прекъснат бременността си. Много от тях правят това в по-либералните съседни държави като Германия и Чехия, но само ако разполагат с необходимите финансови ресурси. Останалите прибягват до нелегални методи или хапчета за аборт.
Решението ще засили културните войни в Полша, отбелязва DW. Държавата е силно поляризирана не само по въпроса за абортите. Обществото е разделено и за мястото на католическата църква, правата на сексуалните малцинства и независимостта на съдилищата.
Какво провокира засилването на консервативните гласове в държавните политики на европейските държави?
Консервативните гласове от различните политически формации в Европейския съюз не са новост, но по-осезаемо започнаха да влияят върху политическия живот последните години от началото т.нар. “миграционна криза”. Тогава критиците от дясно на принципите на либерално-правовата демокрация регистрираха редица победи. Основното, което постигнаха, е реабилитацията на националните държави и съпровождащия ги национализъм. Често се подчертава, че национализмът мисли суверенното тяло като “етнически народ”, който се артикулира и през идеята за “обезправеното мнозинство” срещу “малцинствата и политическия елит”. Но в последно време повече от очевидно е, че този “народ” не е само “етнос”. Той също така бива сексуализиран и му се приписват характеристиките на хетеросексуалното семейство от средната класа. Именно тази фигура се установи като основен референт на политическа загриженост. Тя е критерият, през който се упражнява социален натиск и насилие върху онези, които не се вместват в нея. Няколко са основни теми, през които тази консервативна сексуална революция се случва, задвижвайки антифеминистките, хомофобски и трансфобски мобилизации: антиислямските забрани за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето в публичността, както и международният отзвук на нападенията в новогодишната нощ в Кьолн, Германия през 2016 г.; дебатите около ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция), които често се преплитат и с отгласа на движението Me too; опити за забрана и ограничаване на абортите, но и паралелно се наблюдават социално-консервативни политики за стимулиране на раждаемост.
Коя част от обществото подкрепя консервативните настроения?
Съществува един доста проблематичен рефлекс да се търси причина за разпространението на консервативните настроения в липсата на образование сред декласираните, работническата класа и т.н. Както видяхме обаче покрай дебата в България за Истанбулската конвенция, имаше университетски преподаватели, научни работници, артисти, журналисти, които бяха обхванати от моралната “джендър” паника. И нима не бихме могли днес да чуем от архитект, жител на някое село, собственик на предприятия или учител, че “циганите” са “опасни”, че е “добре децата ни да избягват общуване с тях”? Всъщност този расизъм, хомофобията и антифеминизмът в българското общество са се превърнали в “здрав разум” както на средната класа, така и на елитите. Те са и гласовитата част от обществото. Много ми се иска да вярвам, че едно социално ангажирано движение отдолу би могло да пропука този консенсус.
Защо в Полша накрая успяха да наложат такъв закон, с какво се промени ситуацията през 2020?
Не бих казала, че ситуацията се е променила драстично. Но дързостта този път се състои в това, че Право и справедливост (ПиС) на Ярослав Качински, управляваща от 2015 г. и Конституционният съд въвеждат още рестрикции на аборта въпреки желанието на обществото. Например проучване от април 2019 г. показва, че 58 % от поляците са за либерализация на съществуващия закон, а от декември същата година друго изследване твърди, че само 14, 9 % смятат, че законът трябва да се затегне още повече. В Полша също така има силно феминистко движение, както видяхме при мобилизациите през 2016 – т.нар. Черен протест, който успя да принуди Качински да отстъпи. Действително шествието беше впечатляващо по своите мащаби и заряд. Също така преди да се случи то в Полша години наред са се организирали стачки на жените, работещи в общинските детски градини и ясли, които са се борили упорито за увеличаване на техните заплати и по-добри условия на труд.
Въпреки желанието на обществото и силното женско движение обаче, Конституционният съд премахна възможността жена да извърши аборт при малоформация на плода. И разбира се реакцията не закъсня. 92 % от поляците не одобряват това решение, а протестите са масови из цялата страна, излива се гняв върху църкви.
От тази гледна точка за мен един такъв антидемократичен политически жест от страна на ПиС изглежда нелогичен. Още повече, че в момента навсякъде правителствата търпят критики от различен порядък, свързани с пандемията и мерките за смекчаване на икономическата криза. Европейската комисия също така води няколко наказателни процедури срещу Полша заради законодателни промени, които касаят независимостта на правосъдието и върховенството на закона. Затова въвеждането на допълнителни рестрикции спрямо абортите, които са крайно непопулярни, очевидно не водят към момента до по-висока легитимност на правителството на Качински. Тъкмо обратно. Тогава какво прави възможно това решение на Конституционния съд в Полша?
Обяснение на този парадокс ни дава журналистът Боян Станиславски. Според него става въпрос за отплата от страна на ПиС към Католическата църква за подкрепата, която тази институция предоставя на ПиС и в някакъв смисъл ПиС разчита на нея. Ако вземем под внимание тази теза, може да се каже, че Качински вероятно полага грижа за структурите си, каквато в случая се явява Католическата църква, които са по-сигурният източник на подкрепа. И в тази връзка трябва да имаме предвид, че Полша със сигурност ще претърпи сериозна икономическа криза. Тя е една от държавите, зависими от автомобилната индустрия. А една дълбока икономическа криза е предизвикателство за всяка власт.
Не на последно място бих искала да обърна внимание и на сериозната атака срещу ЛГБТИ хората в Полша, където миналата година дори имаше акция да се лепят стикери с надпис „Зона, свободна от LGBT” из заведения. Борбата срещу т.нар. “джендър идеологията” е налична и там, а тази година правителството е започнало подготовка за оттегляне на ратификацията на Истанбулска конвенция, приета 2015 г.
Как реално би се отразило едно такова решение върху живота на жените, семействата и самите деца?
Забраната в Полша ще увеличи абортния туризъм. Но не всяка жена може да си позволи да планира пътуване в чужбина, което изисква владеене на чужд език, знание откъде да намери информация за клиниките, извършване на разходите по пътуването и операцията. Онези, които не могат да се справят с тези условности, вероятно ще прибегнат към нелегален аборт, при което не може да има гаранция за здравето на жената. Рестрикциите около аборта особено силно наказват най-уязвимите жени, които или ще предприемат операция с риск за здравето си или ще се наложи да родят увредено дете, да преживеят стреса от непосредствената му загуба, от изоставянето му в съответната институция или ще жертват собствения си живот в името на неговото отглеждане без реално да са били готови за такава крачка.
Впрочем не искам да бъда разбрана погрешно. Аз лично бих искала съвременните ни общества да осигуряват условия, както и да проявяват такава степен на разбиране, че и хората с увреждания и техните семейства да могат да водят пълноценен живот. В крайна сметка само тогава раждането на едно дете с увреждания не би означавало социална смърт за родителите и най-често за майката.
Има ли опасност и в други европейски държави да бъдат въведени закони, които ограничават правото на избор за аборт? Има ли опасност консервативните нагласи принципно да превземат политиката в някои части на Европа?
Опасността ограничения на абортите да бъдат въведени и в други държави съществува съвсем реално. Затова е повече от необходимо да следим внимателно международните процеси и особено Източна Европа, тъй като България не е изолирана от тях. Нека си припомним, че през юни 2019 например Волен Сидеров се беше заканил да инициира дебат за и против абортите. Темата броди из Европа…
Сега ще се спра обаче върху една друга държава, съседна на Полша – Словакия, за която почти не се говори в българската публичност.
През последните две години в Словакия бяха предложени закони за ограничването право на аборт цели 11 пъти, макар и това да е държавата, която избра за свой президент жена, отстояваща правата на жените – Зузана Чапутова. За последен път такова предложение беше отново на масата на 20 октомври тази година, т.е. преди няма и седмица. Законопроектът беше отхвърлен само с един глас! Като основен инициатор се явява обикновено Мариан Котлеба от „Народна партия–наша Словакия“ – типичен представител на крайната десница за Европа. Реализирани бяха и шествия за правото на живот. Постоянните опити на политическите сили да затруднят достъпа до абортите става отново, както в Полша, въпреки волята на обществото, от които според социологическото проучване 50,4% смятат сегашната правна норма за задоволяваща. Лекарите са също категорично против, настоявайки че броят на прекъсване на бременност по желание в Словакия постоянно намалява и смятат за много по-важно сексуалното образование. Не малко организации в тази област непрекъснато напомнят, че вместо да ограничават правото на аборт, трябва да се приемат системни законови промени в социалната, здравната, семейната сфера, както и в областта на равенството между половете, да се вземат мерки за премахване на дискриминацията срещу жените или насилието над жени.
През 2007 година Конституционният съд в Словакия също е обсъждал Закона за абортите. В решението си тогава, освен че не е посочил законът да е противоконституционен, той ясно е заявил, че ембрионът не е субект на закона, към който принадлежи правото на живот. Конституцията зачита защитата на човешкия живот преди раждането само като конституционна ценност, а не като основно право. Съгласно действащото законодателство всяко ограничаване на правото на аборт противоречи на Конституцията на Словашката република, както на международните договори.
Словакия също така в началото на тази година отхвърля Истанбулската конвенция, но все пак тя не е обявена за противоконституционна, какъвто е случаят с България.
В тази връзка бих искала да подчертая, че случаят с Полша и Словакия, където политическата воля се разминава с общественото мнение, поставя под въпрос много удобното клише, популярно в България. Клишето, че само в религиозните и католически общества се водят дебати около абортите. Както се вижда, дори и да допуснем, че полското общество е религиозно, то то не подкрепя рестрикциите на аборта. В такъв случай, не религиозността на населението е това, което прави възможна тази насилническа политика спрямо жените. Нещо друго се случва на международната сцена, а анти-аборти кампании може да очакваме и в други некатолически държави.
Моята теза, поддържана и от феминисткия колектив ЛевФем, е, че в Източна Европа демографската криза, предизвикана от икономическите процеси последните 30 години, в контекста на реабилитиращите се национални държави постави на жертвения олтар женското тяло, което е призвано да реши демографската криза чрез повишаване на раждаемостта. Затова не случайно основно Източна Европа, където съществува сериозен проблем с емиграцията, но и с анти-миграцията, се появява политическа воля за забрана на абортите.
Какви са обществените настроения в България по отношение на религиозните ценности и традиционните патриархални семейни модели?
Няма никакво съмнение, че покрай дебатите за Истанбулската конвенция в България също се случи консервативна сексуална революция, която пък беше последвана от мобилизации против Националната стратегия за детето и дебати около Закона за социалните услуги.
За да демонстрирам ефектите й, ще цитирам данни от изследването “Българската младеж 2018/ 2019”, проведено в контекста тъкмо на вихъра около ИК. То показва, че за 2018 г. има покачване с 10 % спрямо 2014 г. относно желание на младите да живеят в традиционен брак. Ето и цитат от доклада:
“Представата за щастлив живот е тясно свързана със семейството. На първо място от четирите предложени опции респондентите посочват като „много важно” за щастлив живот да имаш деца (общо 81%; при мъжете 75%, при жените 87%). След това с почти еднаква тежест са макроусловието да живееш в хубава страна (75%) и да имаш съпруг/а, партньор/ка в живота – 74%. Картината придобива завършен вид с наличието на много приятели (за 48% много важно, 28% важно)”. https://www.fes-bulgaria.org/fileadmin/user_upload/Balgarskata_mladezh_2018_2019.pdf
Към настоящият момент пандемията, свързана с COVID-19, пренасочи дебата за положението на жените към темата за натоварването, което понасят те в дома. Става въпрос за грижите, свързани с децата, семейството и домакинството, паралелно на икономическата й ангажираност. Видяхме, че когато институциите, поемащи грижата например за децата, не са налични, то тази дейност се стовари изцяло на жените. Също така повече от очевидна стана кризата, в която се намира здравната система и целият сектор, предоставящ социални и образователни услуги. Това са все феминизирани и ниско платени сфери на труд. Така че тепърва може да очакваме феминистки мобилизации около грижовния и феминизиран труд. В България впрочем, както и в Полша, те се разгръщат от едно известно време. Говоря за мобилизациите на медицинските сестри, на майките с деца с увреждания, онези за необходимостта от детска болница и повече детски градини в София. Т.е. при затягане на обръча около фигурата на “жената-майка”, логично е да очакваме, че това ще бъде и субектът на съпротивата.
Снимка: pixabay.com