Европейската комисия публикува докладите по държави, в които се анализират основните социалноикономически предизвикателства, пред които е изправена всяка държава членка.
Анализът в докладите по държави отразява Годишната стратегия за устойчив растеж, представена през декември 2019 г., в която се поставя акцент върху конкурентоспособната устойчивост с цел изграждане на икономика в интерес на хората и на планетата. За всяка държава членка е направена също така оценка на изпълнението на Европейския стълб на социалните права и на резултатите във връзка с придружаващите го социални показатели.
Докладите за отделните държави са съсредоточени върху четири измерения: устойчивост на околната среда, повишаване на производителността, справедливост и макроикономическа стабилност. За първи път в тях се прави оценка на напредъка на държавите членки по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие, като се изтъкват макроикономическите политики и политиките в областта на заетостта, които могат да допринесат за постигането на тези цели. Прави се също така анализ на предизвикателствата и възможностите за всяка държава, свързани с прехода в областта на климата и енергетиката. Освен това в тях се набелязват приоритети за подкрепа по линия на Фонда за справедлив преход.
Ето някои от констатации в докладите за България, свързани със социалните политики, здравеопазването и образованието:
– Въпреки че намалява, делът на населението, живеещо в риск от бедност или социално изключване, остава много висок. Въпреки непрекъснатия спад (от 41,3% през 2015 г. на 32,8% през 2018 г.), около 2,3 милиона българи все още са изложени на риск от бедност или социално изключване. Ситуацията се различава значително в различните региони. Коефициентът на риск от бедност или социално изключване в Северозападен регион (44,4%) е почти двойно по-голям от този в Югозападен столичен регион (23,0%).
– Делът на хората в риск от бедност или социално изключване е висок (особено за децата), докато капацитетът на социалните трансфери за намаляване на бедността остава ограничен.
– Отлагането на влизането в сила на закона за социалните услуги създаде допълнителна несигурност относно окончателното въздействие на новите разпоредби.
– Новите услуги и всеобхватната подкрепа за деца все още са в процес на консолидация, след като е бил извършен първоначалният процес на деинституционализация. Всички специализирани институции за деца с увреждания са закрити. Броят на децата в специализирани институции е спаднал от 7 587 през 2010 г. на 495 през 2019 г. (93%). От 137 институции, които бяха идентифицирани за закриване през 2009 г., само 21 останаха. Броят на социалните услуги за подкрепа на деца и семейства в общността, с алтернативи за консултации и дневни грижи, включително услуги за приемна грижа, се е увеличил три пъти през този период, процес до голяма степен пилотиран с Европейския социален фонд. В местните и националните бюджети има по-добро осигуряване на устойчивост, качество и достъпност на услугите за всички потребители.
– Ограничен напредък в справянето със социалното включване чрез подобрен достъп до интегрирана заетост и социални услуги.
– България е една от страните, които се възползват най-много от подкрепата от ЕС. Финансовото разпределение от кохезионните фондове на ЕС за България възлиза на 8,7 милиарда евро в рамките на настоящата Многогодишна финансова рамка 2014-2020, което се равнява на около 2,4% от БВП. До края на 2019 г. за проекти са отпуснати около 7,4 милиарда евро (около 85% от общата планирана сума), докато 3,6 милиарда евро са отчетени като изразходвани за избраните проекти с нива на изпълнение в съответствие със средния за ЕС.
– Демографското развитие силно влияе на пазара на труда и може да ограничи бъдещия икономически растеж. Населението намалява с 50 000 през 2018 г. Очаква се работната сила в България да намалее с 10% до 2030 г. Очаква се възрастовата граница от 25 до 49 години (средно участие на пазара на труда от 86%) да намалее най-много (с 26,7% до 2030 г.).
– Критична е ситуацията с броя на младежите, които не учат и не работят. Под наблюдение трябва да остане проблемът с ранното напускане на образование и обучение
-Доброто качество на образование и грижи в ранна детска възраст играе ключова роля за създаване на равни възможности, подобряване на познавателните умения и намаляване на ранното напускане на училище и риска от недостиг на по-късен етап. В България процентът на записване на деца на възраст под 3 години в официални грижи е много по-нисък от средния за ЕС (16,2%; средно за ЕС 33,2%), особено в някои региони и сред уязвимите деца. Липсата на достатъчно детски заведения ограничава обхвата, особено в големите градове.
– Енергийната бедност остава широко разпространен проблем в България, в повечето региони и демографски групи. Българските власти взеха мерки за подобряване на адекватността и покритието на надбавката за отопление като част от подкрепата за минимален доход. През 2019 г. промените в критериите за достъп и увеличението на надбавката с 24,5% доведоха до подаване на почти 250 000 заявления до края на октомври 2019 г., 18% увеличение за 2018 г.
-Доплащанията за здраве в България са най-високите в ЕС. Те покриват 46,6% от текущите разходи за здравеопазване срещу средно за ЕС от 15,8%. Публичните разходи са много ниски, като покриват едва 52,1% от общите разходи за здравеопазване, което е второ най-ниско в ЕС и доста под средното за ЕС 79,3%. В България 70% от доплащанията покриват разходите за лекарства и медицински изделия (средно за ЕС 35%).
– Българската здравна система остава центрирана около болниците. Въпреки средната продължителност на болничния престой под средния за ЕС (5,3 дни; средно за ЕС 7,9), броят на болничните изписвания на 100 000 население е почти два пъти по-голям от средния за ЕС. Това се дължи на големия ръст на частния сектор, където броят на болниците се е увеличил шест пъти, а капацитетът се е увеличил 36 пъти между 2000 и 2016 г. Ефективността на системата на здравеопазване в България остава ниска в сравнение с други държави-членки. Предвидимата и лечимата смъртност през 2016 г. беше много по-висока от средната за ЕС
Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията, отговарящ за икономиката в интерес на хората, заяви: Добрата новина е, че дисбалансите в ЕС намаляват. Държавите членки трябва да се възползват от тази положителна тенденция. Те трябва да продължат реформите, за да може нашата икономика да стане ориентирана към бъдещето. Трябва да намалят дълга, да повишат производителността и да направят подходящите инвестиции, за да се постигне справедлив преход към устойчива и приобщаваща икономика. Днес представяме също така специален анализ на предизвикателствата, свързани с устойчивостта на околната среда, за да помогнем на държавите членки да преминат към неутрална по отношение на климата икономика.
Никола Шмит, комисар по въпросите на работните места и социалните права, заяви: Заетостта е на рекордно високо равнище в Европа, но все още има неравенство. Трябва да се борим поусърдно за постигане на по-голямо равенство чрез укрепване на социалното измерение на европейския семестър и цялостно изпълнение на Европейския стълб на социалните права, наред с другото като предложим рамка за справедливо минимално заплащане, като укрепим програмата за уменията и обновим гаранцията за младежта. Това е предпоставка за успешен екологичен и цифров преход, при който никой няма да бъде изоставен.
Основни констатации в докладите по държави
Целта на Европейския зелен пакт е Европа да се превърне в първия континент, постигнал неутралност по отношение на климата до 2050 г. В докладите е направен специален анализ на въпросите, свързани с устойчивостта на околната среда. В тях са анализирани реформите и най-съществените потребности от инвестиции в области като енергетиката, транспорта и сградния фонд. Благодарение на посочения анализ политическите действия на държавите членки могат да бъдат насочени така, че да отговарят на този приоритет.
В докладите по държави се изтъква, че равнището на безработицата продължава да се различава значително в отделните държави членки, а бедността и социалното изключване — да намаляват на фона на добрите условия на пазара на труда. При все това, за да се гарантира, че преходът в областта на климата и в цифровата сфера е коректен и социално справедлив, ще бъде изключително важно да се постигнат резултати във връзка с изпълнението на Европейския стълб на социалните права.
Растежът на производителността продължава да представлява предизвикателство, още повече предвид демографските промени. Недостатъчните инвестиции, застаряването на работната ръка, недостигът на умения и несъответствието между търсените и предлаганите умения възпрепятстват потенциалния растеж.
Държавите членки продължават да имат много разнородни позиции по отношение на дълга и предизвикателствата, свързани с устойчивостта. Средно за ЕС държавните дефицити започнаха отново да нарастват, като обърнаха наблюдаваната през последните години тенденция на спад. В някои държави членки текущите високи равнища на държавния дълг са източник на уязвимост.
Включване на целите на ООН за устойчиво развитие
Включването на целите за устойчиво развитие е част от новите елементи в европейския семестър. Докладът за всяка държава вече съдържа обобщена оценка на напредъка на държавите членки по отношение на постигането на целите за устойчиво развитие, както и специално приложение, в което се посочват резултатите по отношение на тези цели за конкретната държава членка и тенденцията през последните пет години. Съвкупно беше постигнат напредък по почти всички 17 цели за устойчиво развитие.
Определяне на приоритети за Фонда за справедлив преход
Преходът към устойчива и неутрална по отношение на климата икономика трябва да бъде коректен и социално справедлив. Докладите по държави са съсредоточени върху регионите и секторите, които са най-силно засегнати от прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Те включват анализ на предизвикателствата, свързани с прехода, и представят приоритети за получаване на подкрепа по линия на Фонда за справедлив преход, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен при полагането на усилия от ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата.
Напредък по отношение на реформите
Несигурната икономическа перспектива подчертава значението на реформите за увеличаването на потенциалния растеж. В докладите по държави се прави оценка на напредъка на държавите членки в изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки — съобразените с отделните държави политически насоки, които Комисията представя всяка година. В докладите по държави се посочва, че приетите през 2019 г. препоръки са изпълнени в голяма степен в областта на финансовите услуги и активните политики по отношение на пазара на труда. Изпълнението на реформите е все така слабо в области като конкуренцията в сектора на услугите и осигуряването на дългосрочна устойчивост на публичните финанси. Като цяло държавите членки са постигнали поне някакъв напредък в изпълнението на около две трети от препоръките, отправени от въвеждането на европейския семестър през 2011 г. досега.
Разработването и изпълнението на реформи от държавите членки се подпомага от Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР). Днес Комисията приема годишната работна програма за ППСР за 2020 г., посредством която ще предостави за първи път подкрепа във всичките 27 държави членки, осъществявайки над 240 проекта за реформи.
Коригиране на макроикономическите дисбаланси
Процедурата при макроикономически дисбаланси цели установяване, предотвратяване и коригиране на потенциално вредни макроикономически дисбаланси, които биха могли да повлияят неблагоприятно на икономическата стабилност в дадена държава членка, в еврозоната или в ЕС като цяло.
В доклада за механизма за предупреждение за 2020 г., който беше публикуван миналия декември, бяха идентифицирани 13 държави членки, по отношение на които трябва да се направи задълбочен преглед, за да се прецени дали са или може да бъдат изложени на риск от дисбаланси. В анализа се разглеждат сериозността на дисбалансите, тяхното развитие и ответните мерки на политиката.
Резултатите от тези задълбочени прегледи, включени в докладите за съответните държави
членки, сочат, че:
– в Гърция, Италия и Кипър продължава да има прекомерни дисбаланси;
– в Германия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Франция, Хърватия, Португалия, Румъния и
Швеция все още има дисбаланси;
– в България вече не са налице дисбаланси.
Следващи стъпки
Очаква се Съветът да обсъди докладите по държави заедно с резултатите от задълбочените прегледи. Комисията ще обсъди обобщените констатации от докладите по държави с Европейския парламент. През следващите месеци Комисията ще работи заедно с държавите членки, за да проучи мнението на националните парламенти, правителствата, социалните партньори и другите заинтересовани страни относно анализа и заключенията в докладите по държави.
Очаква се през април държавите членки да представят своите национални програми за реформи, съдържащи подробно описание на приоритети за структурни реформи, и своите програми за стабилност (за държавите от еврозоната) или програми за конвергенция (за държавите извън еврозоната), в които определят многогодишните си бюджетни стратегии.
През пролетта на 2020 г. Комисията ще представи своите предложения за нов набор от специфични за всяка държава препоръки.
Допълнителна информация:
Зимен пакет на европейския семестър: въпроси и отговори
Информационни документи: зимен пакет на европейския семестър
Снимка: pixabay.com
