„Рапортьори“ е съвместна иницитива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода ноември 2020 – юни 2021 г. седем екипа от деца изследват седем значими теми, които самите децата определиха като важни за тях и които се заеха да проучат и изследват.
През месец януари рапортьорите в Национален Юрочайлд форум – България (НЕФ) работиха по темата “Напускащите алтернативна грижа след пълнолетие”.
Допитахме се до 45 деца на възраст между 14 и 18 години, от които 11 момчета и 34 момичета.
Рапортьорите попитаха какво означава „алтернативна грижа”. Близо 60 % я свързват с „място, където са настанени деца лишени от родителска грижа“ и където детето е настанено „в семейна обстановка, която е различна от тази на биологичното му семейство“. Около 25 % казват, че става въпрос за специфики на грижата – „по-отговорна“, „индивидуална“, а при 10 % има своеобразно неразбиране на словосъчетанието – анкетираните посочват, че се касае за родителска грижа.
Рапортьорите попитаха какво става с детето, когато навърши пълнолетие и трябва да напусне алтернативната грижа. Близо 80 % посочват, че пълнолетието е свързано с поемане на лична отговорност и умения за самостоятелност – за „детето се предполага, че вече е в състояние и трябва само да поеме отговорност за живота си и да намери най-правилното решение за неговото продължение, като всичко е в негови ръце“. Около 10 % коментират необходимостта от по-нататъшна подкрепа, от която се нуждаят порасналите младежи.
Рапортьорите попитаха какви са трудностите и предизвикателствата, през които трябва да премине младежът след напускане на алтернативната грижа, за да води нормален живот. Близо 70 % изреждат различни предизвикателства, с които се сблъсква младежът – „ще трябва да си намери работа, жилище, където да живее“, да си създаде нови контакти в обществото, в което попада – „адаптирането му към живота извън институциите“, материално обезпечаване, осигуряване на грижа за самия себе си, продължаване на образованието. Над 20 % коментират общо, казвайки, че „трудностите са твърде много за изброяване, но всички те са свързани с построяването на собствен живот“, както и че „предизвикателствата са много и непознати“.
Рапортьорите попитаха по какъв начин може да се помогне на такъв младеж, за да се намалят трудностите, с които се сблъсква. Близо 80 % дават конкретни примери, посочвайки форма на подкрепа – „може да му помогнем като му дадем съвет, кураж, стремеж към успех в живота” или „след като излезе от дома, да му се окаже финансова и морална подкрепа” или пък въвличане на социално насочени организации чрез „свързването с кампания или организация с по-компетентни по проблемите хора“, а също и подкрепа за намиране на дом и работа. Близо 10 % акцентират върху преструктуриране на алтернативната грижа с цел по-качествена подкрепа и осигуряване на необходимата подготовка за самостоятелен живот.
Рапортьорите попитаха за организации и проекти, които се занимават точно с това. 60 % отговарят негативно, че не са запознати. 40 % отговарят положително, давайки за пример „SOS Детски селища“, УНИЦЕФ България и различни форми на социални услуги.
А как анкетираните биха помогнали на такова дете, ако имат хипотетичната възможност? Близо 70 % дават конкретни примери – „Бих се опитала да му помогна или да му обясня как да си намери дом, работа и да му отговоря на други важни за него въпроси“, „С психическа подкрепа и приятелско рамо“, „Ако имам възможност, бих му помогнал с парични средства или работа, съответно и да си намери жилище“. Над 20 % отговарят без особена конкретика – „Ще бъда до този човек и ще гледам да му помагам по какъвто начин мога, за да може да живее по-лесно“.
Рапортьорите помолиха актетираните да си представят, че дете с увреждане живее в алтернативна грижа, навършва пълнолетие и трябва да напусне. Как би потръгнал животът му след това? Близо 80 % асоциират живота му с трудности и проблеми – „За такова дете ще е много трудно да създаде само нормален живот като всички останали. След алтернативни грижи детето освен физически затруднения може да получи и много психически вреди от стреса наоколо“, „Животът му ще е много труден, защото работни места за хора с увреждания се намират изключително трудно”, „Трудно, но с помощта на приятели и познати, и посещават специални центрове за емоционална подкрепа, ще успеят“. 15 % акцентират върху грижата, която е важно да му се окаже.
А по какъв начин може да се помогне на младеж с увреждания, ако няма близки до себе си? Близо 50 % насочват към организации или държавни структури. Близо 25 % акцентират на важността на човешкия контакт, „с когото той е ок и смята за добра подкрепа“, осигуряваща „любов, грижа и внимание“. Това може да е и „човек, който да помага“, а други 20 % дават конкретни примери – чрез осигуряване на дом, работа, храна.
Рапортьорите предлагат нова хипотетична ситуация на анкетираните – да се поставят на мястото на дете, напускащо алтернативна грижа след пълнолетие и как биха постъпили, ако нямат подкрепа от близки и роднини и срещнат трудности и предизвикателства. 60 % дават конкретни примери как биха се справили с предизвикателството – „щях да осъзная, че някак трябва да се справя с трудностите и да продължа напред, ще търся всевъзможни начини да изляза от ситуацията и със сигурност не би ми било лесно“, „нямаше да се предам и щях да си потърся работа, на финансите на която да разчитам“. Близо 30 % споделят, че биха се обърнали към организация, която подкрепя. Над 10 % коментират, че за тях е трудно да се поставят в такава ситуация – „няма как да знам какво ще се случи с мен, дори смятам, че самите те не са сигурни, когато напускат алтернативната грижа и остават сами“.
Вижте цялото проучване ТУК
Снимка: pixabay.com
