“Проблемът в училище е, че чувстваш, че никой не те разбира и няма на кого да се довериш, няма капацитет по темите, няма на кого да споделиш за насилие, не знаеш как да постъпиш. Най-големият проблем е, че няма изградена система за това какво точно да правиш ако някой в училище упражнява насилие върху теб.“
Цитат на дете по темата „Насилие в училище“, „Бележник 2021“
Насилието над деца остава устойчив и значим социален проблем в България. През последните години се наблюдава увеличаване на броя на подадените сигнали, което може да се обясни както с по-висока обществена чувствителност и готовност за сигнализиране, така и с продължаващо разпространение на проблема. В същото време броят на откритите случаи остава значително по-нисък от броя на сигналите, което показва, че не всички сигнали водят до официална намеса или потвърждение на риск.
Тенденцията подсказва, че проблемът става по-видим за обществото и институциите, но липсват ясни признаци за трайно намаляване на насилието. Данните подчертават необходимостта от по-ефективни мерки както за превенция и ранно разпознаване на риска, така и за своевременна реакция и подкрепа на засегнатите деца и семейства.
С измененията в Закона за закрила на детето от 2019 г. (в сила от 2020 г.) е въведен Координационен механизъм за работа по случаи на деца в риск, жертви на насилие или експлоатация. Той предвижда бърза оценка на сигнала от ДСП и създаване на мултидисциплинарен екип с участие на социални служби, полиция, прокуратура, общини и при необходимост – здравни и образователни институции. Целта е координирана намеса и изготвяне на план за защита и подкрепа на детето.
Въпреки ясната нормативна рамка, практиката показва сериозни затруднения при прилагането на механизма. Анализи и наблюдения отчитат проблеми с координацията между институциите, недостиг на квалифицирани кадри, висока натовареност на социалните работници и ограничени възможности за обучение и супервизия. Често се наблюдават забавени реакции, формално провеждане на срещи и недостатъчен контрол върху изпълнението на взетите решения. Това ограничава ефективността на механизма и показва необходимост от по-добра координация, отчетност и инвестиции в капацитета на специалистите.
Защита от домашно насилие и наказателна политика спрямо деца в България (2011 – 2025 г.)
В периода 2011–2025 г. политиките за защита на деца от домашно насилие в България преминават през постепенно развитие, като най-същественият нормативен напредък е постигнат след 2023 г. Приети са важни изменения в Закона за защита от домашното насилие, Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, въведени са нови правила за оценка на риска, разширен е достъпът до правна помощ и е създадена нормативна основа за по-добра координация между институциите. През 2025 г. е приет и координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие, който има за цел да подобри взаимодействието между социалната система, полицията, прокуратурата, съдилищата и доставчиците на услуги.
Въпреки тези законодателни промени, практическото прилагане на мерките остава ограничено от дългогодишни структурни проблеми. Липсват единна национална информационна система и цялостен анализ на данните, което затруднява оценката на ефективността на държавната политика. Координационните механизми често функционират формално, без достатъчно проследяване на предприетите действия и резултатите от тях. Наблюдават се значителни регионални различия в достъпа до специализирани услуги, а недостигът на обучени специалисти и недостатъчните възможности за професионална подготовка продължават да ограничават качеството на подкрепата за пострадалите деца.
Статистическите данни показват нарастване на сигналите за домашно насилие и увеличаване на броя на децата, идентифицирани като пострадали. В същото време значителна част от производствата по Закона за защита от домашното насилие се прекратяват поради оттегляне на молбите или процесуални затруднения, а не поради липса на данни за насилие. Това насочва към недостатъчна информираност на пострадалите и липса на достатъчна психосоциална подкрепа. Ограничено остава и използването на мерки, свързани с консултиране, терапия и социални услуги, особено извън големите населени места.
Като цяло развитието през периода показва ясно разминаване между нормативния напредък и реалното функциониране на системата. Законодателството все по-пълно отразява международните и европейските стандарти, но практиката продължава да страда от липса на координация, устойчив мониторинг и достатъчен институционален капацитет. Предстоящото транспониране на Директива (ЕС) 2024/1385 до 2027 г. поставя допълнителни изисквания за ранно идентифициране на риска, системно събиране на данни, гарантиран достъп до специализирана подкрепа и ефективно междуинституционално сътрудничество. Това налага фокусът да се измести от приемането на нови нормативни актове към реалното им прилагане и измерване на резултатите за децата, пострадали или свидетели на домашно насилие.
Училищен тормоз
Насилието над и между деца в училищна среда остава значим обществен проблем и показва слабости в превенцията и институционалния отговор. Въпреки устойчивото увеличение на броя на училищните психолози през периода 2011–2025 г., липсват оценки за ефекта от тяхната работа и достатъчна професионална подкрепа. Същевременно в много училища, особено в отдалечени райони, все още няма психолози или педагогически съветници. Политиките продължават да акцентират върху санкциите, докато превантивната работа и ранната подкрепа за учениците остават недостатъчно развити.
Ролята на училищните психолози в България се засилва след 2016 г. с въвеждането на подкрепата за личностно развитие в образователната система. Макар да са разработени насоки за работата на психолозите и педагогическите съветници, те нямат задължителен характер и прилагането им зависи от решенията на отделните директори.
Основният инструмент за противодействие на насилието в училище е Механизмът за противодействие на тормоза и насилието от 2017 г., който предвижда превантивни, диагностични и интервенционни мерки. Въпреки това липсват достатъчно данни за неговото реално прилагане, за броя на проведените интервенции, за работата с родители и ученици, както и за ефекта от различните програми и обучения. Това затруднява оценката на ефективността на политиките.
Държавата реализира редица национални програми и обучения, насочени към превенция на агресията, киберсигурност, социално-емоционална подкрепа и приобщаващо образование. Въпреки това въздействието на тези инициативи рядко се проследява системно. Продължават да съществуват проблеми, свързани както с отношенията вътре в училищната общност, така и с комуникацията между училищата и родителите.
Данните за Националната мобилна група за психологическа подкрепа показват устойчив брой кризисни интервенции в училищната система, но липсва анализ на причините и тенденциите зад регистрираните случаи. Не е изяснено и защо дейността на групата е прекъсната през 2014–2015 г. В същото време продължава да липсва национална рамка за работа на училищните психолози и педагогически съветници, а разработените насоки все още не са задължителни. Не функционират ефективно и създадените консултативни механизми за развитие на професионалната практика.
Национална телефонна линия за деца 116 111
Националната телефонна линия за деца 116 111 функционира от 2009 г. като безплатна и анонимна услуга за подкрепа на деца и семейства.
След 2020 г. управлението ѝ преминава през съществени промени, свързани с възлагането на дейността чрез обществени поръчки и последващо споделяне на отговорностите между ДАЗД и АСП. През този период се отчита значителен спад в броя на обажданията и консултациите, което поставя въпроси относно доверието и ефективността на услугата.
В отговор на тези предизвикателства през 2023–2024 г. ДАЗД поема по-активна роля в управлението, мониторинга и контрола на качеството, а към услугата е добавен и онлайн чат като допълнителен канал за консултиране. Въпреки предприетите мерки, развитието на линията показва необходимост от устойчиво управление, високи професионални стандарти и постоянни усилия за възстановяване на доверието и достъпността на услугата за децата.
Национална телефонна линия за изчезнали деца 116 000
Националната телефонна линия 116 000 за изчезнали деца функционира в България от 2012 г. като безплатна денонощна услуга, управлявана от Фондация „Център Надя“ в партньорство с МВР и европейската мрежа Missing Children Europe. Линията приема сигнали за изчезнали деца, предоставя емоционална и социална подкрепа и развива превантивни кампании. Годишно се регистрират между 800 и 1000 сигнала, като най-често става дума за бягства от дома или институции, следвани от родителски отвличания. Макар повечето деца да бъдат открити бързо, над половината бягат повторно, което показва, че основните причини за бягството остават нерешени.
Анализите сочат, че бягството често е следствие от насилие, малтретиране, проблеми с психичното здраве, тормоз в училище или онлайн злоупотреба. Въпреки значимостта на проблема България все още няма единен регистър за изчезнали деца и координирана система за събиране и анализ на данни, което затруднява ефективната междуинституционална реакция. Необходимо е темата за бягствата да бъде интегрирана в политиките за закрила на детето, превенция на насилието и подкрепа на семействата. Същевременно липсва устойчив механизъм за държавно финансиране на линията, което ограничава възможностите за разширяване на превантивната работа и повишаване на обществената информираност.
Национален център за безопасен интернет
Националният център за безопасен интернет (НЦБИ) е ключовият механизъм в България за превенция, консултиране и реакция при онлайн рискове за деца. От 2011 до 2025 г. дигиталната среда се променя значително – от рискове като контакт с непознати и неподходящо съдържание към комплексни заплахи като онлайн тормоз, сексуално изнудване, злоупотреба с лични данни, онлайн измами, вредно съдържание и негативно влияние на алгоритми и инфлуенсъри. Чрез консултативната линия 124 123 и чат услугата НЦБИ е подкрепил над 130 000 деца и родители. През 2025 г. се отчита ръст на сигналите от родители, учители и специалисти, както и тревожно увеличение на случаите на самонараняване и суицидни мисли сред деца.
Центърът развива и мащабна превантивна дейност чрез обучения по дигитална и медийна грамотност, достигайки десетки хиляди деца, родители и учители всяка година. Международно признат е за приноса си в борбата със сексуалната експлоатация на деца онлайн. Въпреки доказаната си ефективност и стратегическа роля, НЦБИ продължава да функционира без устойчиво държавно финансиране и остава единственият подобен център в Европа без национално бюджетно обезпечаване.
Пренебрегване и злоупотреба с деца в киберпространството
От 2013 до 2025 г. онлайн рисковете за децата значително нарастват – от контакт с непознати и неподходящо съдържание към кибертормоз, сексуално изнудване, груминг, злоупотреба с лични данни и алгоритмично разпространение на вредно съдържание. Въпреки различни национални инициативи, образователни програми и работата на Националния център за безопасен интернет, институционалният отговор остава фрагментиран.
Пандемията допълнително увеличава излагането на онлайн рискове. Европейските регулации – Законът за цифровите услуги, Актът за изкуствения интелект и Директива (ЕС) 2024/1385 – създават по-високи стандарти за защита, а през 2025 г. е въведен регистър на извършителите на сексуални престъпления срещу деца. Въпреки напредъка България все още няма цялостна, координирана и ресурсно обезпечена политика за защита на децата в дигиталната среда.
Закрила на живота и здравето на децата в пътното движение
През последното десетилетие средногодишно България губи по един училищен клас деца заради пътни произшествия.
Насилието на пътя и пътният травматизъм при децата в периода се утвърждават като сериозен обществен проблем в България. Въпреки че броят на загиналите по пътищата намалява от 628 през 2019 г. на 478 през 2024 г. (спад от 24%), страната остава сред най-рисковите в ЕС със 74 загинали на 1 млн. жители при средно 44 за Съюза. След пандемията тежките катастрофи отново нарастват, а броят на тежко ранените се увеличава.
Децата са особено уязвими като пътници, пешеходци и водачи на велосипеди, мотопеди и електрически тротинетки. През 2024 г. 13 деца са загинали, като 8 от тях са били пътници в автомобили. Данни показват, че 42% от родителите не обезопасяват правилно децата си в автомобилите. Тревожен е и ръстът на ранените деца водачи – от 13 през 2023 г. на 51 през 2024 г., главно заради навлизането на електрическите тротинетки без достатъчна регулация.
Основните причини за високия риск са агресивното поведение на шофьорите, превишената скорост, употребата на алкохол и мобилни телефони по време на шофиране, лошото състояние на пътната инфраструктура и остарелият автомобилен парк. Над една трета от републиканските пътища са в лошо състояние, а инфраструктурата около училищата често остава недостатъчно обезопасена.
Въпреки приемането на стратегии и създаването на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, липсват устойчиво финансиране, политическа приемственост и ефективен контрол.
Съществуват и положителни примери – въвеждане на зони с ограничение 30 км/ч, инженерни мерки в рискови участъци, използване на технологии за оценка на риска и стартиране на системата за въздушна спешна помощ. Те показват, че трайно намаляване на детския травматизъм е възможно чрез последователни политики, инвестиции и прилагане на подхода „Безопасна система“.
Положителен пример е и гражданската инициатива „Черна писта“ през 2025 г. – интерактивна карта на пътните инциденти, създадена от 18-годишния Мартин Атанасов. Проектът визуализира над 177 000 катастрофи и ясно очертава опасните участъци в страната. Той привлича вниманието на институциите. И въпреки че не решава проблемите, показва значението на прозрачните данни и допринася за по-ясно разбиране на мащаба на пътния травматизъм.
Пълната версия на “Бележник 2026” може да разгледате ТУК.
За Бележник 2026
„Бележник 2026“ отбелязва 15 години от създаването на доклада и 20 години от основаването на НМД – две десетилетия последователен граждански мониторинг, диалог и застъпничество за политики за децата, основани на данни, анализ и участие на самите деца и младежи.
Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност.
Докладът е изготвен с подкрепата на Швейцарско-българска програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност 2024-2029 по проект ,,Мрежи в действие“ и UNICEF Bulgaria.
Вижте участието на Диана Димова, председател на Фондация „Мисия Криле“, в официалното представяне на петнадесетото специално издание на мониторинговия доклад „Бележник 2026“. Тя коментира основните изводи и тенденции в областта на закрилата на детето от всички форми на насилие, като обръща внимание на предизвикателствата пред системата за закрила и необходимостта от по-ефективни мерки за превенция и защита на децата.
