„Детето трябва да говори с възрастен за насилието и да не изпитва уплах.“
Детска анкета, 2023
Това е един от отговорите в Детска анкета, 2023 – непредставително проучване, което става част от експертния анализ на ежегодния ни “Бележник – Къкъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”. Ето най-важното от този раздел на “Бележник 2023”.
Закрила на детето от всички форми на насилие I Оценка 3,33 (⬆)
В България няма единна система за регистриране на случаи на насилие над деца. Проблемът е чест и сериозен. По данни от МВР през 2022 г. престъпления са извършени срещу 1 863 деца, като най-чести са тези за кражби, следвани от телесна повреда. От деца са извършени 5 270 престъпления, над 50% от които са кражби.
Случаите на училищен тормоз се събират от Министреството на образованието и науката (МОН). През учебната 2021/2022 има регистрирани 1 498 инцидента на физически тормоз и 2 160 – на вербална агресия. Можем да предположим, че описаните случаи на тормоз са по-тежките и сериозните, а отвъд тях остават много други, по-„леки“ (на пръв поглед), или неразпознати като тормоз случаи. Съществен факт е, че деца, родители и учители не разпознават ясно всички форми на насилие, както и че децата често не разполагат с лесен механизъм да съобщят за такова или не припознават около себе си доверен възрастен, с когото спокойно да разговарят.
Насилието в училище се използва като начин за себеутвърждаване и постигане на целите и е пряко повлияно от ранната история и семейният живот на извършители и засегнати, училищната среда и вътрешен ред. Добре известно е, че последиците от него са тежки и често хронични: понижена самооценка, тревожност, депресивност, проблеми с концентрацията в училище, влошен успех. Извършителите често са водени от фрустрация, потиснат гняв, опит да се докажат чрез доминиране над по-слабите, заучени модели. Децата трудно съобщават за упражнен тормоз, като основните причина за това са: страх, че ситуацията ще се усложни допълнително, липса на доверен възрастен, притеснение, че те самите ще бъдат обявени за слабаци. Вероятно е също училищата да неглижират такива случаи поради стремеж към поддържане на добра репутация или нагласи към нормализиране или опростяване на проблема.
Случаите, които достигат до медиите, или в някои случаи – до Отделите „Закрила на детето“ – са обикновено силно ескалиралите, а ключовото, което много често липсва, е превенцията. На настоящия етап тя продължава да се реализира посредством отделни инициативи или на проектен принцип. Похвално е тук, че МОН инициира или участва в редица от тях. От ключова значимост е и тенденцията към увеличаване на броя психолози и педагогически съветници в училищата и детските градини (по данни на МОН, общо 2000 през 2022 г.).
По отношение на домашното насилие през изминалата 2022 г. най-същественият напредък в областта на законодателната инициатива беше изготвеният Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие. Въпреки заявената готовност от Народното събрание темата да бъде приоритетно разгледана, очакваното развитие не се случи заради преминаването в режим на управление от служебни правителства. Предложените изменения в закона може да видите на стр. 47 от “Бележник 2023” тук.
Голяма сериозност придобива зоупотребата с деца в киберпространството. У нас Центърът за безопасен интернет е линията, която поема сигналите за тежко насилие, трафик и сексуална експлоатация над деца, онлайн тормоз, сблъскване с вредно и опасно съдържание и др. Сигналите се изпращат към МВР, ГДБОП и Интерпол. На годишна база се приемат около 16 000 сигнала. През консултативната линия преобладават обажданията за откраднати профили и фалшиви профили, а през горещата – около 90% от получените сигнали са за онлайн сексуална експлоатация. Важно е да се отбележи, че докато възрастта за сексуална онлайн експлоатация (злоупотреба с голи снимки) е 10-16 г., то долната граница за онлайн тормоз е паднала до 8, дори 7 години, което означава, че все по-малки деца стават жертва на тормоз. На този фон държавата продължава да не намира механизъм за финансиране на Центъра за безопасен интернет и фунциониране му е застрашено.
Проблем има и при Националната телефонна линия за деца 116 111. Съгласно Резолюция на Европейския парламент тя е задължение на българската държава и се финансира от държавния бюджет. Тя обаче бива систематично унищожавана с неадекватни решения кой отговаря за нея. Взетото през юли 2022 г. решение за преминаването на линията от Държавната агенция за закрила на детето към структурите на Агенцията за социално подпомагане, събудиха абсолютно недоумение, а възраженията на заинтересованите страни бяха напълно пренебрегнати. Като резултат, към настоящия момент хората, които вдигат телефона, са държавни чиновници с различна от нужната експертиза и без квалификацията да оказват психологична подкрепа на обадилите се деца.
Всичко от раздел Закрила на детето от всички форми на насилие вижте в пълния документ “Бележник 2023” тук.
