„Повечето хора си мислят, че ние, децата и младежите, не мислим достатъчно зряло и не изразяваме мнението си така, както те мислят, че трябва.“
(цитат на младеж, 17 г. , инициатива „Рапортьори“ на НМД, 2018 г.)
Участие на децата
Среден успех: 3,13
И през 2025 г. се задълбочава разривът между институционалното разбиране за детско участие и реалната практика. От една страна, в публичния дискурс все по-често се говори за младите хора като активни граждани. От друга, при редица ключови политики и законодателни инициативи, които пряко засягат децата, техният глас не е потърсен, а в отделни случаи дори е неглижиран. Това включва промени в образованието, социалните услуги и други стратегически сфери, при които липсва системно и последователно включване на децата в процеса на обсъждане и вземане на решения.
За разлика от институционалния подход, гражданският сектор продължава да развива и прилага работещи практики за детско участие – чрез образователни програми, консултативни механизми и инициативи, които дават реална възможност на децата да изразяват мнение и да участват в обществения живот.
От първи стъпки към застой
В началните години на разглеждания период се отчита институционален напредък. Темата за детското участие постепенно се утвърждава като част от държавните ангажименти. Важна роля имат усилията на Държавната агенция за закрила на детето, УНИЦЕФ България и неправителствени организации за въвеждане на структурирани форми на участие – училищни, общински, областни и национални съвети на деца.
По-късно Законът за предучилищното и училищното образование въвежда ученическо самоуправление като форма на участие в училищния живот. В практиката обаче тези механизми често остават формални и без реално влияние върху вземането на решения.
След 2020 г. напредъкът се забавя значително. Темата за правата и участието на децата става по-видима в общественото пространство, но основно чрез проекти, кампании и инициативи на гражданския сектор и международни организации. Държавата продължава да демонстрира декларативна ангажираност, без да изгражда устойчиви механизми, стандарти и адекватно институционално и финансово обезпечаване.
Системни дефицити и липса на стратегическа рамка
Един от основните проблеми остава липсата на цялостна национална рамка за детско участие, която да обхваща всички политики и сектори. Съществуващите инструменти и добри практики като механизми за участие, образователни инициативи или модели за консултиране на деца, не са системно интегрирани в държавното управление.
Особено видим е и дефицитът по отношение на участието на деца от уязвими групи. В практиката липсват ясни изисквания и стандарти за гарантиране на недискриминационно участие и за създаване на достъпни, адаптирани и подкрепящи механизми.
Съществено предизвикателство остава и ограничената информираност на децата за техните права, както и липсата на достъпна и разбираема комуникация от страна на институциите. Това допълнително затруднява реалното им включване в процесите на вземане на решения.
Какво е необходимо да се промени
„Бележник 2026“ очертава няколко ключови посоки за реформа, които са необходими за реално гарантиране на правото на участие:
- разработване и приемане на национална стратегическа рамка за детско участие, която да интегрира темата във всички секторни политики;
- въвеждане на ясни стандарти, индикатори и механизми за реално, а не символично участие на децата;
- устойчиво институционално и бюджетно обезпечаване, което да намали зависимостта от проектно финансиране;
- целенасочена политика за включване на деца от уязвими групи чрез адаптирани и достъпни механизми;
- системно изграждане на капацитет сред професионалистите, работещи с деца, за прилагане на правото на участие в практиката.
Сред потенциалните решения се открояват вече съществуващи, но недостатъчно интегрирани добри практики – модели за детско и младежко участие, инициативи за училищно самоуправление, програми за гражданско образование и платформи за консултиране на деца.
Пълната версия на “Бележник 2026” може да разгледате ТУК.
Повече за „Бележник 2026“
„Бележник 2026“ отбелязва 15 години от създаването на доклада и 20 години от основаването на НМД – две десетилетия последователен граждански мониторинг, диалог и застъпничество за политики за децата, основани на данни, анализ и участие на самите деца и младежи.
Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност.
