„Достъпът до културни и спортни дейности е най-вече платен, деца от бедни семейства нямат достъп до такива. Трябва да има повече безплатни събития, уроци, обучения, спортни групи, за да може всички деца да имат достъп.“
(цитат на респондент от Анкета за възрастни “Бележник”)
Рекорден брой деца, младежи и възрастни участваха в анкетите към “Бележник 2024” и именно област “Спорт, култура и свободно време” беше тази, в която най-много деца сред респондентите под 18 г. пожелаха да споделят своето мнение. Децата у нас нямат достъп до масов спорт и физическа активност. На много места спортните съоръжения са недостатъчни, в лошо състояние или липсващи, а тренирането на конкретен спорт в огромна степен зависи от финансовите възможности на родителите. У нас 1259 детски градини и 478 училища не разполагат с физкултурен салон или помещение, пригодено за спорт. Масовият спорт за деца продължава да е хронично недофинансиран. Цялостно областта получава по-висока оценка заради редица положителни инициативи, сред които осъществяваната за втора поредна учебна година НП „Заедно в изкуствата и в спорта“. Нужно е обаче реализирането на програми с далеч по-широк национален обхват, фокусирани върху осигуряването на достъп и стимулирането на интереса на всички деца към занимания със спорт, култура и изкуство във и извън образователния процес.
Достъп до спорт и физическа активност
Възможностите за държавно финансиране и през 2023 г. приоритизират спорта за високи постижения. Масовият спор, достъпен за всички деца, остава неглижиран – с липсваща или лоша материална база, в градините и училищата липсват финансирани занимания за по-разнообразни от стандартните спортове. Финансираните спортни занимания са на парче под формата на краткосрочни проекти и с ограничен обхват. Така за поредна година “Бележник” отбелязва, че достъпът до масова физическа активност на децата е по-скоро оставена на възможностите на семейството да отделят финансов и времеви ресурс.
От 2591 училища у нас едва 697 разполагат с физкултурен салон, чийто размери отговарят на законовите изисквания. 478 училища нямат никакъв физкултурен салон или пригодено помещение. Състоянието на детските градини е дори по-притеснително – от общо 2551 детски градини с физкултурно-музикален салон, отговарящ на определените стандарти, разполагат едва 537, а 1259 изобщо нямат такова помещение. Една от причините за липсата на спортна инфраструктура за масов спорт е злоупотребата с публични средства. Отпуснатите през 2020 г. около 26 млн. лв. за изграждането на 24 училищни физкултурни салона в страната са платени, но поради нарушения в процеса на възлагане на обществени поръчки и липса на контрол, само два от салоните са реално построени.
Достъп до събития и занимания, свързани с култура и изкуство
През 2023 г. са предоставени 405 стипендии на ученици от училищата по изкуства и култура, както и на ученици от общински училища, класирани на челни места на национални и международни конкурси. Предоставени са 43 броя еднократно финансово подпомагане за участие в майсторски класове, пленери и творчески лагери на ученици от училища по изкуства и култура. През 2023 г. за първи път бяха предвидени 2 млн. лв. за подкрепа на талантливи деца в сферата на изкуствата, науката и спорта, след като сумата не беше променяна от 2014 г. МОН продължи за втора поредна учебна година реализирането на Националната програма „Заедно в изкуствата и в спорта”, целяща да насърчи занимания с изкуства и спорт в образователния процес. Общият бюджет за училищни изкуства по програмата възлиза на 23 000 000 лв. По данни на МОН по модул „Изкуства” са включени 1235 училища, в които са основани 2514 групи за занимания с изкуства, с общо 29 684 ученици. Продължи изпълнението на национална програма за подкрепа за създаване и обновяване на кътове за четене и училищни библиотеки; закупуване на книги; провеждане на инициативи за насърчаване на мисленето, въображението и творчеството като част от ученето и др. Беше разработена и процедурата за подбор на проектни предложения по Програма „Образование” 2021–2027 г. за дейности като: занимания по интереси; провеждане на учебен процес чрез изнесени занимания в музеи, художествени галерии и културни институции; изграждане на общност от активни родители, вкл. чрез работа на образователни медиатори и др. Процедурата цели обхват на над 24 000 деца и ученици от уязвими групи, над 12 000 деца и ученици, чийто майчин език не е български, над 41 000 деца, ученици и родители от маргинализирани групи. Общият бюджет на процедурата е 31 123 577 лв.
Макар реализирането на цитираните национални програми да е положително и да насърчава занимания с изкуства и култура, обхватът е незадоволителен, предвид обстоятелството, че в България има 1817 детски градини и 2769 училища с общо над 923 543 деца и бладежи в тях. Съгласно Национално представително изследване от 2023 г. 53% от тийнейджърите признават, че нямат почти никакъв интерес към книгите, а над 90% от 16–19-годишните почти никога не ходят на изложби или театрални постановки.
Достъп до качествено телевизионно съдържание за деца и закрила от вредно съдържание в медиите
Макар че през 2023 г. мнозинството от децата на възраст от 3 до 18 години (78%) в свободното си време гледат телевизия, липсва специализиран български обществен канал за деца и младежи. Обществената телевизия БНТ предоставя на тази аудитория под 6% от общото си програмно съдържание в 4-те си канала. Предпочитаното от децата съдържание включва: музикални клипове (54,9%), игрален филм или сериал (47,2%), реалити предавания (27,1%), детски анимационен филм (25,3%), научно-популярен филм (22,3%) и др. Липсва телевизионно съдържание за по-добро овладяване на български език., при почожение че близо 20% от децата, които започват училище в България, говорят на различен от българския майчин език. Липсващото съдържание в обществената телевизия не е по финансови причини. БНТ има огромен свой архив, както и достъп до международни ресурси за детска и младежка публика. Част от специализираното детско съдържание неминуемо следва да включва теми, свързани с гражданското образование, правата на децата, тяхната дигитално-медийната грамотност, спорт, култура и свободно време.
Извън телевизията днешните деца ежедневно достъпват информация и през смартфон, таблет и компютър. Над 80% от децата до 18 години у нас имат достъп до електронни устройства. Данните са от проучване на СЕМ. Средната възраст, на която започват да ги използват, е 5 години и 9 месеца, а средната възраст, на която придобиват собствено устройство е 8 години. При такъв широк достъп децата могат да попаднат на неподходящо съдържание през различни канали. Наред с най-посещаваните YouTube, TikTok, VBox, Facebook и Instagram, децата използват и платформи като Tinder, OnlyFans и BeReal – мрежи, в които могат да бъдат свидетели на вредно съдържание. С възрастовите групи процентът на използващи тези платформи нараства, а потребители на платформите има дори в групата от 3 до 5 години. Близо половината от родителите на деца до 18 години не използват приложения за родителски контрол, а 17% дори не знаят за тях. Отделен аспект са медийни материали, съдържащи насилие, на които децата попадат, както и медийни материали, които отразяват случаи с насилие. Редица репортажи за насилие, тормоз, проблеми в семейството и др. и през 2023 г. бяха отразявани без да бъде зачитана уязвимостта на всички страни, в т.ч. децата. Етичният кодекс на българските медии съдържа няколко разпоредби, насочени към отразяването на деца, които често не се спазват.
Относно пространствата за отдих и достъпни обществени пространства за деца “Бележник 2024” отпелязва, че семействата и децата не разполагат с публична карта, регистър на отворените училищни дворове, защото както общините, така и МОН все още не мислят за тях като за публично пространство, от което могат да извлекат позитиви. Въпреки че т.нар. зелени кътове (класни стаи на открито, лаборатории сред природата) придобиха популярност и все по-често се виждат в училищните дворове и в зелените площи на детските градини, те отново остават по-скоро „собственост” на учебното заведение и в тях събитията за общността са рядкост. Стрийт фитнесите и отворените в извънучебно време дворове не са картотекирани и публично достъпни на карта. При наличието на достатъчен брой отворени за общността училищни дворове и зелени кътове остава неясно защо те остават недостатъчно видими за гражданите, арт клубовете, местния бизнес, неправителствени организации, които да ги използват целенасочено за публични събития, обсъждания, изложби, представления и т.н.
Препоръките в бластта включват:
- Да се изградят физкултурни салони във всички училища и детски градини в страната;
- Да се осигурят възможности за провеждане на безплатни спортни дейности за деца от уязвими групи, деца от малки населени места, деца в ясли и детски градини;
- Да се преобразува един от каналите на БНТ в специализиран български детски обществен канал или поне да се увеличат чувствително делът и качеството на детското съдържание;
- Да се съблюдава етичното отразяване в медиите и социалните мрежи на случаи, свързани с деца, вкл. деца жертви и/или свидетели на насилие и др.
Кратка версия на “Бележник 2024” е достъпна в сайта на Национална мрежа за децата тук.
Още данни вижте на страниците на „Бележник 2024“.
Тaзи публикация е създадена в рамките на инициатива „Демокрация, с правата на децата“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
