В 12-то издание на “Бележник – Къкъв е средният успех на държавата в грижата за децата?” оценката в раздел Семейна среда и алтернативни грижи е Среден 3,13. Честата смяна на правителства и редуващите се служебни кабинети заплашиха за пореден път адекватното функциониране на приемната грижа, а също и окончателното затваряне на институции за деца от стар тип, продължаващата дейност на социалните медиатори, закрилата и интеграцията на непридружените деца-бежанци. Ето някои от акцентите в “Бележник 2023”.
И към настоящия момент държавата не осигурява устойчив модел на назначаване и финансиране на медиатори. Видима е силна липса на последователност в запазването на доказани добри практики и работещи модели. Особено пагубно е, че това се случва спрямо най-уязвимите групи деца и най-нуждаещите се от подкрепа.
Проблемите на децата, чиито родители временно или дългосрочно работят в чужбина (т.нар. евросираци) остават извън радара на институциите. Причината е, че формално те не се определят от закона като деца в риск, каквато е практиката в други държави, а делът на такива деца у нас е голям – над 20%.
Предвиденото за 2022 г. закриване на оставащите 4 Дома за медико-социални грижи (ДМСГД) не се състоя. Причината е изоставане от графика на изграждането на необходимата инфраструктура за тези 20 Центъра за специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи и 6 Центъра за специализирана здравно-социална грижа за деца с високо-рисково поведение и потребност от специални здравни грижи. Причината са проблеми, които изискват допълнително финансиране и действия от Министерство на здравеопазването. В резултат – 209 деца продължават детството си в специализирани институции, като над ⅓ от тях са над 3 години – т.е. трайно институционализирани с всички последствия от това. Прави впечатление и балансът на напуснали (85) и новопостъпили (79) както общо, така и по институции, което показва стремеж за запазване на статуквото.
И през 2022 г. Министерство на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане (АСП) оставиха приемната грижа и нейното развитие в застой. Политиките, свързани с приемната грижа и грижата за деца при техните близки и роднини, бяха неглижирани сериозно за поредна година. Като се изключи решението възнагражденията на приемните родители и разходите за издръжка на децата в приемни семейства да се изплащат от държавния бюджет чрез Агенцията за социално подпомагане, друго значимо не може да бъде отчетено. Политическата ситуация “замрази” и друго важно решение – държавата да осигури дългосрочна устойчивост на финансирането и управлението на приемната грижа като процес, включително гарантирането на механизъм за участие на опитния граждански сектор в това.
По данни на АСП, 1 867 деца са отглеждани в приемни семейства, като статистиката показва, че броят на децата без увреждания е значително по-висок (1705 ) от този на тези с увреждания (162). Близо 65 на сто от изведените деца от приемни семейства през 2022 г. са осиновени, реинтегрираните в родните им семейства – 18%, под 5% са настанените при близки и роднини. Притеснително е, че макар и едва в 2% от всички случаи все още продължава настаняването на деца от приемни семейства в резидентни услуги.
Сериозен остава и проблемът със социалната сигурност на приемните родители чрез гарантирането на достойно възнаграждение, което да се получава на принцип, различен от договора за услуга, който оставя приемните родители без обезщетения при болест, майчинство и други социални придобивки. В резултат има явен спад на интереса към приемната грижа. Едва 85 кандидати за приемни родители са подали документи през 2022 г., което е спад за поредна година и наполовина спрямо подадените през 2019. В същото време расте броят на заличените приемни семейства, за което те посочват “лични причини”, липсват информационни и мотивационни политики, както и в почти всяко пето приемно семейство няма настанени деца. Приемните родители са обучени професионалисти, в които са инвестирани средства за обучение и развитие, но когато дълго не полагат грижи за деца, те променят професионалната си посока и се отказват от приемната грижа. В същото време данните от резидентните услуги и незакритите институции от стар тип показват, че там все още се настаняват деца под 3 години в разрез със закона.
За поредна година осиновяванията в страната остават малко на брой. Липсва задълбочен анализ от страна на институциите и държавата за причините за намаляване броя на вписаните в Регистъра за осиновяване деца. Това се случва при относително еднакъв брой деца, отглеждани извън семейна среда и относително еднаквият брой кандидат-осиновители. Запазва се тенденцията за нарастване броя на прекратените осиновявания и извеждане на осиновени деца от осиновителните семейства и настаняването им в резидентна грижа. АСП не анализира причините, водещи до повторно изоставяне на децата, с цел превенция и ранно справяне с проблеми, които биха довели до повторно изоставяне. Не се случиха и нужните промени в Семейния кодекс, които касаят осиновяванията. Те останаха на изчакване до сформиране на следващ редовен парламент. Така остана непроменена практиката да не се предоставя изчерпателна информация на осиновителите, която да ги подпомогне при взимане на осъзнато решение за осиновяване. На изчакване останаха и исканите промени за разширени възможности на осиновените хора да получат информация за биологичния си произход.
И през тази година се запази тенденцията за ръст на непридружените непълнолетни, търсещи международна закрила. Те са 3 348 в сравнение с предходната година, когато бяха 799. Освен от Украйна малолетни има от Сирия, Еритрея, Сомалия, Афганистан. След подаване на молба за международна закрила, непридружените непълнолетни се настаняват в двете сигурни зони в София, като това създава противопоставяне на системата за международна закрила и системата за закрила на детето. Съгласно разпоредбите на Закона за закрила на детето, непридружените непълнолетни са деца в риск и в този смисъл случаите следва да се координират от местните отдели за закрила на детето и Държавна агенция за закрила на детето. Така, съобразно насоките на ЕС, настаняването в резидентни услуги следва да бъде крайна мярка. По своята същност сигурните зони предоставят именно резидентни услуги. Тяхната методика не е публично достъпна и не е утвърдена от ДАЗД и АСП. Това поставя въпроса доколко националните стандарти за предоставяне на резидентна грижа за деца са спазени. Поставя и въпроси за условията в тях, броя на служителите, качеството на грижите и капацитета за превенция на рискови ситуации. Тук са и въпросите за социалната интеграция на непридружените непълнолетни и затрудненията заради езиковата бариера. Изключително нисък е броят на такива лица, които ходят на училище. Нерешено остава и как да се подобри достъпът до Националната линия 116 111 на деца с различни от най-честите езици.
Пълният текст на раздела, инфографики и препоръките в “Бележник 2023” са достъпни във файла тук.
