„Продължава да се поставя акцент върху биологичните аспекти на ранното детско развитие и да се пренебрегва значимостта и влиянието на психологичните и социални аспекти върху всички сфери на развитие. Наблюдават се все повече психичноздравни и социални проблеми в ранна детска възраст, които трябва да бъдат изследвани и интервенирани както чрез семейството, така и чрез свързаните институции.“
(цитат на респондент от Анкета за възрастни “Бележник”)
Оценката среден 3,44 в областта е почти идентична на миналогодишната (3,48). Не беше осъществено въвеждането на Национална рамка за качество в услугите за образование и грижи в ранна детска възраст, нито обединяването на управлението на яслите и градините. Положително развитие от 2023 г. е конституирането на Постоянна междуведомствена работна група за планиране и координиране на политиките за РДР, чиято дейност е свързана с изработването на стратегически документ с хоризонт до 2030 г. Остана нерешен и проблемът с липсата на достатъчно на брой и достатъчно качествени и разнообразни услуги за ранно обучение и грижа, както и на единни стандарти за резултатите и качеството на услугите по ранна детска интервенция. В много случаи услугите не успяват да обхванат най-критичната възраст за ранна интервенция, а именно от 0 до 3 години.
В областта на майчиното здраве по реда на Наредба 26/2007 г. преглед, диагностична дейност или хоспитализация са получили 3170 здравно неосигурени бременни жени, на които са извършени общо 4067 прегледа. От НЗОК отчитат, че броят хоспитализации на здравно неосигурени бременни жени е идентичен с броя раждания – 4967. Това означава, че през 2023 г. не е ползвана въведената с промяна в Наредба 26 възможност здравно неосигурените жени да получат болнично лечение в хода на бременността при установена патология или риск за бременността. Според плана за действие към Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве за 2023 г. е трябвало да бъдат извършени 12 000 медицински прегледа. По данни на МЗ до септември са извършени половината от заложените по план консултации, като няма данни колко от тях са на бременни жени и колко – на деца до 1 год. Сходна е ситуацията при биохимичния скрининг за увреждания. Направени са 11 488 изследвания в при заложени 22 500 за периода (30 000 годишно). Устойчива е тенденцията дейностите по програмата да се изпълняват на не повече от 50% от заложеното, като този дял не се променя с годините и няма анализ на причините за неизпълнението.
За ранното учене 2023 бе година на нови надежди, съчетани с липса на реален напредък по редица теми – от въвеждането на Национална рамка за качество до обединяването на детските градини и детските ясли. Встъпилият през юни 2023 Кабинет декларира образованието и грижите в ранна детска възраст за свой приоритет и създаде постоянна междуведомствена работна група, която да се погрижи за насърчаване на РДР, да изготви Стратегия с хоризонт до 2030 г., да предприеме мерки за подкрепа на РДР в яслите и градините, да регламентира изискванията за подготовка на специалистите в сферата и др. Първи резултати от работата на групата се очакваха тази година, но заради политическата обстановка те ще се забавят.
По програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, градини и училища бяха одобрени до 2027 общо 96 млн. лв. за детски градини и ясли, което представлява 40% от общата стойност на програмата. Бяха заделени 10 млн. лв. за компенсации за деца, неприети в детска градина или ясла. Тази сума обаче, макар и да е много над разхода за предходната година, едва стига, защото средният месечен брой на компенсираните деца е значително по-нисък дори от броя останали извън класациите деца в София. Над 16 000 деца живеят в села без детски градини, което силно затруднява достъпа им до услуги за ОГРДВ. Не получиха развитие и възможностите за алтернативните форми на грижа (кооперативи и други), които биха облекчили ситуалицята в големите градове. Детските градини не са включени и в обучения за директори в лидерски умения, предвидени по Национална програма „Квалификация на педагогическите специалисти“. Подценява се и нуждата от инвестиция в експертност по ОГРДВ в МОН. Докато през последните няколко години РУО-тата започнаха да наемат експерти по предучилищно образование, то в МОН няма разширяване на екпертите по ОГРДВ. Този трупан с годините дефицит дава своя принос към гореописаните предизвикателства и е особено критичен в момент, в който МОН се подготвя да поеме управлението на яслите.
С процедура по Програма „Образование“ 2021–2027 г. бяха одобрени 47 769 318 лв. (европейски и национално съфинансиране) за допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца със СОП, в риск, с хронични заболявания и изявени дарби; приобщаване на децата с обучителните затруднения към предучилищното образование; допълнително обучение по български език за децата в градините, които не владеят български език и др. Предвижда се 37 000 деца да получат подкрепа. Беше приета и Национална стратегия за прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за образователна подкрепа. За учебната 2022/2023 г. са обхванати 422 000 деца с общо 47 972 000 лв. (от държавния бюджет) и 7 648 158 лв. (европейски средства).
Поради нормативни пропуски в ранната детска интервенция от 0 до 5 години липсва стандарт за качество и отделен финансов стандарт, така че да бъде регламентирано предоставянето от доставчиците на социални услуги. РДИ е насочена към деца в риск от или с установени затруднения в развитието и може да обхваща широк спектър от услуги, включително диагностични, терапевтични и превантивни. Услугите продължават да имат малък обхвати и не успяват да покрият най-критичната детска възраст за ранна интервенция, а именно от 0 до 3 години. Липсват единни стандарти, правила и процедури, изисквания за квалификацията и продължаващото обучение на специалистите. Липсата на системен подход към ранната интервенция води до разнородни услуги, където няма възможност за проследяване на качеството и резултатите. У нас 19 907 деца под 16 г. са със степен на увреждане над 50%. Не се знае обаче колко реално са децата с увреждания или трудности в развитието, които не са регистрирани официално (с ТЕЛК решение). За броя на децата с увреждания и затруднения в развитието в ранна възраст изцяло липсват систематични данни.
С конституиране на новото правителство през юни 2023 г. се възобновиха процесите по изработване на важни стратегически документи, сред тях и такъв за цели, мерки и дейности в РДР. В плана за 2024 г. са заложени: въвеждане на национална скринингова програма и при необходимост насочване към подходящи услуги, въвеждане на система за РДР, развитие на компетентностите на експертите в областта, въвеждане на национална система за ранна РДИ за всички деца със затруднения в развитието или увреждания. Беше сключен и Меморандум между МТСП, МОН и МЗ за въвеждане на междусекторен подход в процеса на предоставяне на подкрепа за деца и ученици със СОП и хронични заболявания. В бюджета за 2024 г. е предвидено увеличение с 26,5% на средствата за социални и интегрирани услуги, където РДИ на уврежданията е включена.
Сред препоръките на “Бележник 2024” в областта са:
- Да се осъвременят спешно практиките в системата за родилна грижа;
- Продължаващо обучение на медицински и здравни специалисти, работещи с деца в ранна възраст;
- Да се приеме Стратегия за РДР с хоризонт до 2030 г. заедно с цялостен план за целите;
- Да се въведе Националната рамка за качество на ОГРДВ и да се изградят системи за мониторинг;
- Да се въведе национална система за събиране и анализ на данни за ранното детство, вкл. за децата с трудности в развитието, въз основа на която да се планират, изпълняват и проследяват ефективни политики;
- Да се обособи РДИ като отделна услуга с качествен и финансов стандарт така, че да бъде регламентирано предоставянето от доставчиците на социални услуги. Това ще позволи РДИ да бъде включена в Националната карта на социалните услуги;
- Да се изгради механизъм за насочване към услугите по РДИ от страна на здравните и образователните специалисти и др.
Кратка версия на “Бележник 2024” е достъпна в сайта на Национална мрежа за децата тук.
Още данни вижте на страниците на “Бележник 2024”.
Тaзи публикация е създадена в рамките на инициатива „Демокрация, с правата на децата“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
