„В класната стая има различни деца – някои „говорят“ лесно езика на различните предмети, други имат нужда от повече подкрепа, трети се справят с материала, но не им е интересно или възможно да остават задълго в училище. Всички те имат нужда от различно отношение, мислене и подход. В противен случай все по-често ще се вижда колко е лесно да отпадаш от образователната система или чисто и просто да я мразиш.“
Цитат на дете, 15 г., програма „Деца изследователи“ на НМД, 2024 г.
Десет години сред приемането на Закона за предучилищното и училищното образование българската образователна система продължава да няма ясна дефиниция за качествено образование. Макар законът да предвижда по-автономни училища, по-голяма отговорност на директорите и активно участие на учители, родители и ученици, почти всичко остава на хартия и до днес.
КОВИД пандемията оказа влияние върху задълбочаването на образователните неравенства. Държавата предприема мерки, но въпреки че делът на преждевременно напусналите образованието намалява, остават проблемите с недостига на специалисти, както и ранното отпадане на ученици със СОП и негативните обществени нагласи спрямо тях.
Въпреки законово признаване на медийната грамотност през 2020 г. – усилията остават частични, като основната тежест продължава да се поема от граждански организации и отделни училища.
Здравното и сексуалното образование се развива формално в нормативната рамка, но без съществено подобрение на ключови здравни показатели.
Качество на образованието
През последните 14 години напредъкът в изграждането на системи за качество в българското образование остава ограничен. След приемането на ЗПУО през 2016 г. е създаден Национален инспекторат по образованието (НИО), който трябва да извършва независима оценка на качеството и да дава препоръки за подобрение. Законът предвижда и стандарт за управление на качеството чрез система за самооценка на училищата и детските градини.
На практика обаче моделът не функционира ефективно. НИО няма достатъчен капацитет за регулярни инспекции, а ключови разпоредби на закона остават неизпълнени – липсва финансиране за подобряване на резултатите след инспекции и механизъм за прилагане на препоръките. Приетият през 2016 г. стандарт за управление на качеството е отменен само след няколко месеца с аргумента, че създава прекомерна административна тежест.
Липсват общоприети стандарти за добро преподаване и ефективно училищно управление, както и обективни оценки за ефекта от публичните инвестиции в образованието. Няма и анализи за резултатите от действащите механизми за оценка.
Според експерти въвеждането на национален стандарт за качество би подпомогнало проследяването на развитието на училищата, подобряването на преподаването и измерването на добавената стойност на образователните институции. През 2025 г. МОН публикува нов проект на наредба с критерии и индикатори за самооценка, но въпреки общественото обсъждане документът все още не е приет.
Ефективно училищно управление
През 2016 г. с приемането на ЗПУО се поставя амбициозна цел за нов модел на управление на образованието – по-автономни училища, по-голяма отговорност на директорите и активно участие на учители, родители и ученици. Законът предвижда ясно разпределение на ролите между МОН, общините, НИО, РУО и училищата, както и система за външна оценка и подкрепа на качеството.
На практика обаче реформата не постига очакваните резултати. Одит на Сметната палата установява, че действията на МОН не са достатъчно ефективни, липсва методология за измерване на образователните резултати и няма цялостна оценка на ефекта от реформите. Общините често се ограничават до административни функции, а НИО и РУО нямат необходимия капацитет да изпълняват ролята си.
Разликите между училищата в зависимост от региона, в който се намират, продължават да се задълбочават, като социалната среда и образованието на родителите силно влияят върху резултатите на учениците. Въпреки това има училища, които постигат добри резултати дори в трудна среда, най-често благодарение на личния принос на отделни директори.
Равен достъп и приобщаващо образование
В това отношение разглежданият период е белязан от сериозни предизвикателства – въвеждането на ЗПУО, пандемията от COVID-19 и засилените миграционни процеси. Данните показват тревожна тенденция към намаляване на нетния коефициент на записване в началния, прогимназиалния и средния етап, като подобрение се наблюдава само в предучилищното образование. Сред основните причини за отпадане от училище са социално-икономически затруднения, заминаване в чужбина и липса на мотивация.
Държавата предприема мерки за задържане на учениците чрез стратегии, механизми за обхват, образователни медиатори, допълнително финансиране за уязвими групи, дигитални ресурси и безплатни учебници. Въпреки това пандемията задълбочи образователните неравенства поради липса на техника, интернет и подкрепяща семейна среда.
Увеличава се броят на децата със СОП в общообразователна среда, както и на ресурсните учители и специалистите. Въведени са индивидуални планове за подкрепа и ограничения за броя деца на ресурсен учител. Въпреки напредъка остават проблеми с недостига на специалисти, ранното отпадане на ученици със СОП и негативните обществени нагласи към децата. Макар делът на преждевременно напусналите образованието да намалява, продължават да съществуват сериозни регионални и социални неравенства.
Медийна и информационна грамотност
В периода 2011 – 2025 г. темата за медийната грамотност постепенно навлиза в образователната и културната политика, но остава недостатъчно развита и системно подценявана. Първите препоръки се появяват в „Бележник“ през 2016 г., когато НМД настоява медийната и дигиталната грамотност да бъдат включени като ключови компетентности още от началното образование. През 2018 г. медийната грамотност е въведена в нормативната рамка чрез Наредба №13, а по-късно става част и от учебното съдържание в XI клас.
Въпреки отделните положителни стъпки – нови учебни програми, групи по интереси, дистанционно обучение и законово признаване на медийната грамотност през 2020 г. – усилията остават частични. Основната тежест продължава да се поема от граждански организации и отделни училища, без достатъчна държавна координация и устойчиво финансиране.
Пандемията от COVID-19 показва слабости в дигиталните и медийните умения на ученици и учители. България остава на последно място в ЕС по Индекс на медийната грамотност, а резултатите от изследването PISA потвърждават сериозни дефицити в четенето и критичното мислене.
Към 2025 г. липсват национална стратегия, стабилна институционална рамка и ефективна координация между отговорните институции. Въпреки новите концепции за промени в учебните програми, реалното им прилагане и оценка тепърва предстоят.
Здравно и сексуално образование
В периода 2011 – 2025 г. здравното и сексуалното образование (ЗСО) в България се развива формално в нормативната рамка, но без съществено подобрение на ключови здравни показатели. През 2025 г. са приети наредби за здравни кабинети в училищата и стандарти за здравословно хранене, а темите за здраве, превенция, психично благополучие и сексуално образование присъстват в учебните програми чрез Наредба №13 на МОН. Въпреки това ЗСО остава фрагментарно, с ограничен учебен хорариум, липса на единни стандарти и недостатъчна подготовка на учителите. Темите често се преподават без устойчив подход за изграждане на умения, критично мислене и отговорно поведение.
Данните показват устойчиво високи нива на ранни бременности, аборти сред непълнолетни, случаи на ХИВ и други СПИ сред младите хора. Същевременно нараства броят на двойките с репродуктивни проблеми, което подчертава липсата на ефективна ранна профилактика. Обученията за учители са несистемни и зависят основно от граждански организации.
Липсата на системна и задължителна политика по ЗСО продължава да ограничава реалния ефект върху здравето и благополучието на младите хора.
Пълната версия на “Бележник 2026” може да разгледате ТУК.
За Бележник 2026
„Бележник 2026“ отбелязва 15 години от създаването на доклада и 20 години от основаването на НМД – две десетилетия последователен граждански мониторинг, диалог и застъпничество за политики за децата, основани на данни, анализ и участие на самите деца и младежи.
Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност.
Докладът е изготвен с подкрепата на Швейцарско-българска програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност 2024-2029 по проект ,,Мрежи в действие“ и UNICEF Bulgaria.
Вижте презентацията на Ирина Манушева – литературен преводач и застъпник за истинско образование, която беше част от официалното представяне на петнадесетото специално издание на мониторинговия доклад „Бележник 2026“. Тя представя основните изводи, данни и тенденции в областта на образованието и очертава ключовите предизвикателства пред българската образователна система.
