“Образованието поставя в рамка всички деца, което е еднакво лошо както за децата със специални потребности, така и за талантливите деца.”
Анкета Бележник 2023
В 12-то издание на “Бележник – Къкъв е средният успех на държавата в грижата за децата?” оценката в раздел Образование е Среден 3,40. Налице е огромно разслоение – имаме гениални олимпийци от конкретни училища и слабо представяне в НВО при 40% от децата. Няма политики за регионалните различия. Обсъждат се идеи за военно образование вместо работа с родителите и образователните медиатори. Училището като място, което обикновено първо вижда проблемите на децата извън семейството, не успява да се превърне в доверена среда, която оказва подкрепа при стрес, прояви на насилие и др. Приобщаващото образование не се случва, защото е делегирано на масовия учител, няма приобщаващи модели и учителите не знаят как да работят с тях, а в градините дори се отказва прием. При всички налични проблеми на заден план остават важни теми като мейдийна грамотност, безопасен интернет, гражданско образование, сексуално образование и др. До тях изобщо не се стига и те остават на заден план. Цялостно системата оставя впечатление, че пари за образование има, но те не се изразходват целесъобразно и не допринасят за ефективност, устойчивост и възвръщаемост на направените инвестиции.
Ето подробности.
Голямото разслоение
Образователните различия и сегрегация стават все по-дълбоки, а успехът на децата в училище – пряко свързан с населеното място и социално-икономическия статус на семействата им. Семействата са принудени сами да покриват много „скрити“ образователни разходи – осигуряването на учебници и помагала, изхранването, плащането на транспорт до училище и обратно. Ако тези разходи не могат да бъдат покрити, достъпът и пълноценното участие на децата в образователния процес реално е ограничен. В началота на 2023 г. бяха приети промени в ЗПУО, които направиха учебниците за всички ученици до 12 клас безплатни, което със сигурност е крачка напред, но остава въпросът дали достъпът до учебник сам по себе си е мерило за усвояване на материала в него. Примери за разслоението в нивата на образование и качеството на достъп има на всички нива. Така например, по данни от Института за пазарна икономика, 7-класниците в 181 общини имат Слаб (2) по математика – или в близо 70% от общините. Това говори за изключително съсредоточаване на качественото обучение по математика (а и точни науки като цяло) в много малък брой елитни училища, които постигат много високи резултати. Извън тях качеството спада много рязко, оттам намалява и броят на учениците, които впоследствие са в състояние да продължат образованието си в насока, която изисква по-сериозна подготовка по математика. От гледна точка на икономическото развитие това обстоятелство спъва потенциала за развитие на редица отрасли и обрича цели региони на дългосрочна липса на кадри.
Без отговор стои и въпросът как се интепретират резултатите от НВО и ДЗИ при постоянната промяна на критериите и скалата за оценяване. Не са видими и ползите нито за системата, нито за децата, от оценяванията в 4 и 10 клас. Допълнително разслоение създава и скритата паралелна система на частните уроци. Тя дава основание да се питаме до колко има смисъл от общообразователна система, чиито собствени ученици не могат да покрият минималните стандарти без външна намеса. В допълнение – общините не изпълняват ефективно (или изобщо не прилагат) политиките по десегрегация. Министерството на образованието и науките (МОН) дори спря националната програма,подкрепяща назначаването на образователни медиатори и де факто връща в изходно положение изключително успешните практики по подкрепа на уязвими групи, особено в училища със смесен етнически състав и малки училища. Стряскащо е и откритото нежелание на МОН да се ангажира с теми като интеграцията на децата с увреждания. В отговор на министерството до омбудсмана на въпроса „Колко деца с увреждания са извън системата на образованието и как се работи с тях?“ институцията заявява просто „Въпросът е извън компетентността на МОН“.
Управление и развитие на училищата
В образователната система в България все още липсва цялостна визия и единна рамка за това какво означава качествено образование, качествено преподаване, качествено управление и качествено оценяване. Нужно е актуализирането на професионалните профили на ръководните длъжности в образователните институции и включването на ключовите компетентности на XXI век с фокус върху лидерските умения. В средата на 2022 г. МОН се опита да въведе промени в условията за провеждане на конкурсите за подбор на училищните директори, но не успя да ги защити. В резултат МОН задържа провеждането на над 400 директорски конкурса, а по данни от февруари тази година над 20% от училищата в българия се управляват от временно изпълняващ длъжността директор, а директорите на други над 100 училища или близо 5% ще достигнат пенсионна възраст през 2023 г.
През 2022 г. в 23 области на страната учителските заплати са над средния доход за съответната област и броят на желаещите да учат педагогически специалности продължава да се увеличава, но много сериозен е въпросът с голям дял отпадане на новоназначените млади учители. През 2019 г. учителите със стаж до 5 г., които са напуснали работа, са 2573-ма. За сравнение броят на напусналите учители със стаж от 6-10 г. е значително по-малък – 698. Това показва нуждата от подкрепа, менторство и допълнителни обучения на новоназначените учители.
Промяна на учебните програми
През 2022 г. стартира процес на осъвременяване на учебните програми, в който обаче не бяха включени всички заинтересовани страни. Например експертите от граждански организации бяха напълно изключени от този процес. Също така след проведения предварителен анализ и проучване сред учители и ученици не бяха предприети следващи стъпки и учебните програми останаха без промяна.
Приобщаващо образование
Редица проекти и национални програми демонстрират воля от страна на МОН за подкрепа на процеса на приобщаване в масовата образователна среда на деца и ученици със специални образователни потребности (СОП). Макар законът да регламентира възможности за адаптиране на съдържанието, индивидуални образователни програми и професионанло обучение според съответното увреждане, реално разписаните норми се следват формално и проследяване на резултатите няма. Реално няма истински практически механизми за гарантиране на правото на учениците със СОП за достъп до качествено професионално обучение. Това изключително много намалява шансовете им за реализация на пазара на труда и за упражняване на правото им на труд като условие за независим живот като възрастни граждани.
Темите, които остават встрани от приоритетите
В началото на 2022 г. бе направено първото национално проучване на дигитално-медийните умения на гимназистите. Изводите кореспондират с вече измерените от PISA ниски нива на четивна грамотност на българските ученици. Допълнително, резултатите показват, че независимо от факта, че учениците използват широко и автономно дигитални устройства и интернет, пълноценното използване на възможностите, което предоставя Мрежата, не се случва на практика. Според експертите, за да отговори адекватно на тези дефицити, „българската образователна система се нуждае от систематична и интензивна реформа по отношение на начините на преподаване и оценяване и на видовете съдържание, с което учениците взаимодействат ежедневно“.
Системното здравно и сексуално образование (СЗСО)има за цел да изгради у децата и младите хора знания, умения, нагласи и ценности, които ще им дадат възможност да се грижат за своето здраве, благополучие и достойнство; да развиват уважителни социални и сексуални отношения; да разбират как техните избори влияят върху собственото им здраве и благополучие, и това на другите хора; и да разбират и гарантират защитата на своите права през целия си живот. Анализът показва, че са налице достатъчни доказателства за необходимостта българското образование да осигури достъп на всеки български ученици до системно здравно и сексуално образование, както и сериозни основания за това. За последните пет години трайно се задържа висок процент на абортите сред момичетата на възраст 15-19 години, а през изминалата година той нараства до 8.7%. На практика всяко десето дете у нас е родено от майка тийнейджърка. Осигуряването на младите хора на равен достъп до СЗСО зачита редица техни права, включително правото им на достъп до информацията, от която младите хора се нуждаят за ефективна грижа за себе си. През 2018 г. под егидата на ЮНЕСКО с участието на всички програми на ООН, които имат отношение към ОСЗО, се издава второ редактирано издание на Международното методическо ръководство за сексуално образование, където са представени редица научни доказателства за ефективността на системното здравно и сексуално образование, включително: отлагане началото на половия живот, намалена честота на половите актове и намален брой сексуални партньори, намалено поемане на риск, повишено използване на презервативи и контрацептиви.
Всички препоръки и още данни изводи вижте в пълния файл на “Бележник 2023” (стр. 94) тук.
