„Детското здраве да стане приоритет и лична мисия за хората, които биват избирани в държавните институции. Докато това не се случи, няма никаква полза от конкретни препоръки, които да се използват за предизборен ПР, а след това удобно да се забравят.“
Анкета Бележник, 2023
В 12-то издание на “Бележник – Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?” оценката в раздел Детско здраве е Среден 2,98. Това е разделът с пълен срив в тазгодишното издание и е най-ниската за грижа за здравето на децата от десет години насам. Под 3 е била единствено в годините 2012 и 2013. България няма план за детското здравеопазване, а Националната стратегия се бави и се пише в затворен и обществено непрозрачен процес. Детската смърност расте и вече сме първи в ЕС, а регионалните различия се задълбочават – нивата на детска смъртност в различните региони достигат разлики от над десет пъти. Страната ни е единствената в Европа без Национална детска болница, педиатричните сестри са изчезващ вид, а деца с тежки заболявания са на опашка за живот или в състезание за съчувствие в дарителски кампании. Новата заплаха сред зависимостите е застрашително нарастващия брой хазартнозависими. Рекламата на онлайн платформи е навсякъде и се стига до абсурдни ситуации, в които спортуващи деца носят екипи с реклама за залози. Ето и детайли:
Достъпът до личен лекар/ педиатър става все по-голямо предизвикателство – при 755 лекари със специалност „педиатрия“ с договор с НЗОК през 2021, през 2022 педиатричните практики са 604. Педиатричните медцински сестри са изчезващ вид с 50% педиатри в предпенсионна и пенсионна възраст и едва 15% под 35 годишна възраст. Това вече е предпоставка за проблем и той е ключов не само за реализирането на проекта за Национална детска болница, а и за провеждането на политика за детско здраве на национално ниво. Повечето медицински специалности не са профилирани по възрастова група и лекарите могат да лекуват и възрастни пациенти, и такива до 18 години. Специализираните педиатрични сестри са от изключителна важност за болничната помощ, където недостигът им е критичен, тъй като такава специализация понастоящем не се предлага от медицинските колежи и факултети. Недостиг има и в детската психиатрия. По данни на НЗОК регистрираните практики в България по тази специалност са 21.
През 2022 г. обхватът на ваксинопрофилактиката в дет- ската възраст бележи тенденция към леко повишаване в сравнение с наблюдавания спад през т. нар. „ковиден“ период. Като цяло обаче, обхватът на ваксинопрофилактиката остава предизвикателство. При ваксината срещу морбили, паротит и рубеола обхватът през 2022 г. е 91.2% и само при нея се отчита подобрение спрямо 2020 г., но се отбелязва и съществен спад спрямо 2019 г., когато обхватът е бил 95.1%. Бежанците от Украйна се ваксинират по националния имунизационен календар и получават лична имунизационна карта. След като от СЗО бяха дадени указания към МЗ и РЗИ за специфичните характеристики на украинския календар, бяха направени съответните синхронизации.
За съжаление все още няма никакъв напредък по отношение на препоръчителната ваксина срещу човешки папиломавирус. България продължава да е на едно от последните места по ваксинация срещу HPV – ваксинираните с HPV ваксина момичетата на 15 години у нас са под 3% (според данни за 2020 г.). Сред най-съществените промени е създаването на Национален експертен съвет по имунизации към МЗ, в който ще бъдат включени специалисти по неонатология, педиатрия, обща медицина, вътрешни болести, инфекциозни болести, епидемиология на инфекциозните болести, клинична имунология и др. Съветът ще анализира дейностите по имунопрофилактика в страната, ще предлага мерки за повишаване на обхвата, ще изготвя предложения за политики.
Три години по-късно има развитие по казуса с Националната детска болница. Към днешна дата вече е оповестено решението, че по силата на споразумение с “Европейската инвестиционна банка” ще бъде изготвен анализ на педиатричните грижи в България, който да послужи като основа за определяне на структурата, обхвата и функционалността на Националната детска болница. Подобен анализ е крачка напред към изграждането на истинска детска болница у нас, която да гарантира комплексна педиатрична помощ, включително за най-тежките случаи. Към датата на изготвяне на “Бележник 2023” това решение все още не беше факт. Реално през миналата година напредък по НДБ не беше постигнат, с изключение на избора на терен, направен в условията на пълна непрозрачност, демонстрация на непрофесионализъм и никакво съгласуване по отношение на осигуреността на достъп на линейки, автомобили и градски транспорт или други комуникации до избраната локация.
Детската смърност у нас е най-високата сред европейските държави и два пъти над средното за ЕС (5.6 на 1000 живородени деца спрямо 3.2% средно за ЕС). Покачването на детската смъртност се дължи изцяло на влошаване на показателя за селата. Тенденцията е трайна, като през 2021 г. делът на починалите в проследяваната група в селата е почти двоен спрямо този в градовете – 8,7% спрямо 4,5%. Перинаталната детска смъртност през 2021 г. също бележи осезаем ръст и достига до 8.8 на 1000 живородени, при показатели от 7,9 през 2020 и 7,8 през 2019 г. Mъртвораждаемостта се покачва до 6,7% (на 1000 живородени), при коефициент от 5,9% в предходната година и 6,1% през 2019. Над 90% от умиранията до 1 година на детето се дължат на 6 класа болести. Преобладават починалите поради състояния, установими по време на бременността.
При зависимостите има “условно” намаляване на употребата на наркотици, като това се дължи най-вече на спад с 9% в най-употребяваното наркотично вещество сред ученициите от 8 до 12 клас – марихуаната. Спадът обаче е подвеждащ, тъй като причина за “намалението на употребата” всъщност е все по-нарастващото предлагане на други продукти за пушене, като електронни цигари, устройства за нагряване на тютюн, наргилета. Втората най-употребявана група наркотични вещества е тази на стимулантите. През 2022 г. началната средна възраст на употреба на наркотици сред учениците е 14-16 години. Най-ранна възраст на първа употреба се наблюдава по отношение употребата на опиоиди, инхаланти и канабис – 14 г., а при синтетичните канабиноиди и халюциногени, тя е 15 г. Първата употреба на стимуланти (кокаин, амфетамини, метамфетамини и екстази) е 16 г.
Сериозно нарастваща заплаха се очертава хазартната зависимост. Тоталният отказ на институциите да приложат дори минималните ограничителни мерки, предвидени в Закона за хазарта, дава поле за превръщане на залаганията в истинска епидемия сред подрастващите. Хазартната зависимост е международно признато болестно състояние, описано в МКБ-10, а рекламите на хазарт създават допълнителен риск. Проучвания на агенция „Галъп интернешънъл” показват, че хазарт в България играят около 3 милиона души, като около 300 хиляди от тях играят редовно.
През 2022 г. не се отчитат подобрения и промени, свързани със здравословното хранене на децата в училище. Продължава да липсва актуална наредба, регламентираща здравословното хранене, както и актуализиран рецептурник. За поредна година не виждаме конкретни административни действия на национално ниво за регламентиране на храненето на деца със специфични хранителни потребности, напр. деца с хранителни алергии и непоносимости, както и деца с хронични заболявания, които имат нужда от специален режим на хранене. Техният брой расте, но липсва анализ и идея за конкретни политики за решаване на този проблем. Има проблем при диетичните храни за специални медицински цели за домашно лечение, от които много деца имат нужда, включително такива за ентерално приложение, както и някои храни за редки заболявания. Към момента те не се поемат от НЗОК за всички заболявания. Това поставя стотици хора в ситуация, в която разчитат единствено на собствени или дарителски средства, за да набавят жизнено необходимата им медицинска храна за децата и близките си.
През 2022 г. броят на здравните медиатори нараства. Тук могат да се отбележат усилията на МЗ да обучава нови медиатори, които да се включат в работата и на общинските болници, а също и с опити да намали текучеството като актуализира работните им заплати. Ролята на здравните медиатори е да обслужват квартали и/или населени места, в които живеят уязвими общности. Здравните медиатори говорят езика на общността (най-често ромски или турски), избират се с прозрачна процедура за подбор и преминават през обучение в медицински университет за придобиване на професионална квалификация. Необходим е диалог между МЗ и Министерството на труда и социалната политика за признаване на работата на здравния медиатор за „интегрирана“ здравно-социална услуга, както и да им се осигурят възможности за продължаващо обучение.
Още от препоръките в раздел Детско здраве вижте в пълния документ “Бележник 2023” тук.
