„Много е лошо, когато на 15 септември всички деца разказват как е било на морето, а винаги има едно, което само е мечтало да го види.“
(цитат на дете, 15 г., допитване, реализирано от НЕФ и „Мегафон“, НМД, 2019 г.)
В 15-ото издание на „Бележник – Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ оценката в раздел „Благосъстояние на децата“ е Среден 2,96. Анализът показва, че въпреки известен напредък в достъпа до услуги и намаляването на материалните лишения, детската бедност остава сред най-сериозните предизвикателства пред страната. Липсата на Национална стратегия за детето, отсъствието на последователна жилищна политика и недостатъчната координация между системите продължават да възпрепятстват устойчивото подобряване на живота на децата.
Демографски тенденции
Към края на 2024 г. в България живеят 1 103 110 деца на възраст до 18 години, което представлява около 17,1% от населението на страната. За периода 2011 – 2024 г. броят на децата е намалял с близо 80 000.
Продължава и негативната тенденция при раждаемостта. През 2024 г. живородените деца са 53 428 – с над 17 000 по-малко в сравнение с 2011 г. В същото време детската смъртност намалява и достига 4,5‰ през 2024 г., което е най-ниската стойност за периода. Въпреки положителната тенденция, регионалните различия остават значителни, а в редица области негативните показатели продължават да са значително по-високи от средните за страната.
Детска бедност и социално изключване
Детската бедност продължава да бъде един от най-сериозните социални проблеми в България. През 2025 г. 33,1% от децата са в риск от бедност или социално изключване, а делът на децата в риск от бедност достига 27%.
Най-засегнати остават децата от многодетни семейства и семействата на самотни родители. Над половината от децата в домакинства с три и повече деца живеят в риск от бедност, а при семействата с един родител делът е около 40%.
Особено силна остава връзката между образованието на родителите и риска от бедност. Докато при децата на родители с висше образование рискът е едва 7,1%, при децата, чиито родители са с начално или без образование, той достига над 72%.
Данните показват подобрение по редица показатели за материални лишения. Намалява делът на децата, които не могат да си позволят подходящо място за учене, редовно хранене, книги, участие в извънкласни дейности или почивка извън дома.
Въпреки това през 2024 г. близо една четвърт от децата все още не могат да почиват поне една седмица годишно извън дома, над 21% нямат достъп до екипировка за игри навън, а близо 19% не могат да участват в редовни занимания като спорт, музика или други развиващи дейности. Това показва, че за много деца възможностите за пълноценно развитие продължават да зависят от социалния статус на семейството.
Европейската гаранция за детето
След 2022 г. Европейската гаранция за детето се утвърждава като основен инструмент за подобряване достъпа до услуги за най-уязвимите деца. Отчита се увеличение на обхвата на услугите за ранно детско развитие, като през 2025 г. 22,2% от децата до 2-годишна възраст посещават услуги за образование и грижи.
Налице са и положителни промени в достъпа до социални услуги и здравна подкрепа. Въпреки това високият дял на децата в риск от бедност и продължаващите образователни неравенства показват, че предприетите мерки все още не водят до необходимата структурна промяна.
Жилищната политика
Един от най-слабите елементи на държавната политика продължава да бъде осигуряването на достойни жилищни условия за децата и техните семейства. България все още няма актуална Национална жилищна стратегия, а липсва и ясна информация за броя и състоянието на социалните жилища.
За периода между двете последни преброявания броят на държавните и общинските жилища е намалял почти трикратно. Продължават и случаите на премахване на незаконни жилища без осигурени устойчиви решения за засегнатите семейства, което поставя децата в риск от отпадане от училище, липса на достъп до здравни услуги и дори разделяне на семействата.
Въпреки отделните положителни резултати, основните препоръки от предходните издания на „Бележник“ остават актуални. Необходимо е приемане на Национална стратегия за детето, развитие на цялостна жилищна политика, въвеждане на детско бюджетиране и по-добра координация между социалната, образователната, здравната и жилищната система.
Без интегрирани политики и целенасочени инвестиции рискът детската бедност да продължи да се предава между поколенията остава висок, а възможностите на всяко дете за пълноценно развитие – неравни още от самото начало.
Пълната версия на “Бележник 2026” може да разгледате ТУК.
Повече за „Бележник 2026“
„Бележник 2026“ отбелязва 15 години от създаването на доклада и 20 години от основаването на НМД – две десетилетия последователен граждански мониторинг, диалог и застъпничество за политики за децата, основани на данни, анализ и участие на самите деца и младежи.
Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност.
Докладът е изготвен с подкрепата на Швейцарско-българска програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност 2024-2029 по проект ,,Мрежи в действие“ и UNICEF Bulgaria.
Вижте презентацията на Мария Брестничка, програмен директор на Национална мрежа за децата, представена по време на официалното представяне на петнадесетото специално издание на мониторинговия доклад „Бележник 2026“, в която са акцентирани основните изводи и тенденции в областта на благосъстоянието на децата.
