В 12-то издание на “Бележник – Къкъв е средният успех на държавата в грижата за децата?” оценката в раздел Благосъстояние на децата е Добър 3,57. Това е разделът с най-висока оценка в “Бележник 2023”. Налице са положителни развития при социалната подкрепа – данъчни облекчения за родителите, премахване на таксите за детските градини, увеличени семейни помощи и др. Но само социалните мерки остават недостатъчни, защото те не се прилагат като част от цялостна стратегия, която да доведе до координирани мерки за чувствителна промяна. Така в държава, в която делът на децата намалява година след година, всяко трето дете е в риск от бедност и социално изключване, а 17% са в тежки материални и социални лишения. В България липсва конкретна отговорна институция или структура по политиките за децата, а вече три години не се приема и Националната стратегия за детето 2019-2030. Ето повече детайли:
Демографска картина
От 1992 г. насам детското население под 14-годиш- на възраст на България е намаляло с над 40%18. През 2021 г. деца живеят в малко над 22% от всички домакинства у нас. Близо 2/3 от тях са семейства с едно дете; 32% – с две деца; и едва 5.11% – с 3 деца. Намалява броят на живороденитe деца, коефициентът на обща раждаемост остава непроменен и страната ни е с най-висока детска смъртност в Европа за миналата година. Притеснителен е и коефициентът на демографско заместване – всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст (60 – 64 години), са замествани от 61 млади хора, влизащи в трудоспособна възраст (при 70 през 2011 г. и 124 през 2001 г.).
Детска бедност и социално изключване
България устойчиво държи едно от първите места по нива на риск от бедност и социално изключване за децата. У нас в такъв риск е всяко трето дете или 33% при 21.7% средно за ЕС. Изследванията ясно показват дългосрочните последствия от детската бедност – децата от домакинства с ниски доходи имат по-лоши когнитивни, поведенчески и здравни резултати. В най-висок такъв риск са децата в домакинства с над три деца. Макар
такива у нас да са едва 1.2% от всички, тези семейства реално са дом на 20% от децата в България. Или казано с други думи – всяко пето дете у нас расте в домакинствата с вай-висок риск от бедност и социално изключване.
Обещетения, облекчения и помощи
През 2022 г. могат да бъдат отбелязани някои положителни развития по отношение на социалните плащания, помощи, облекчения и добавки за семейства с деца. На тях основно се дължи и по-високата оценка на раздела тази година. Сред гласуваните промени са:
- По-високи данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания за работещите родители. За едно дете сумата за получаване стана до 600 лв., за две – до 1200 лв., за три и повече – до 1800 лв.), а за деца с увреждания – до 1200 лв.
- Доходният критерий за еднократната помощ при бременност и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година до 31.03.2022 г. беше 510 лева, а от 01.04.2022 г. – 610 лв.
- От 01.04.2022 г. е актуализиран и размерът на месечните помощи за дете српямо средномесечния доход до 50 лв., 110 лв., 165 лв. и 175 лв. съответно за едно, две, три и четири деца.
- Беше приет двумесечен платен отпуск по бащинство до навършване на 8-годишна възраст на детето.
Ранна детска грижа в подкрепа на родителите
В услугите за ранна детска грижа беше прието и отпадане на таксите за детските градини и ясли за всички деца в страната. Тази мярка дава възможност за подобряване на общинските политики за обхват на децата в ранна и предучилищна възраст и постигане на европейските препоръки за инвестиции в развитие на пълния потенциал на всяко дете и касаеособено много децата от уязвими групи.
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете през втората година от майчинството беше повишен от 650 лв. на 710 лв. Така за родителите в по-бедните икономически региони с недостатъчни на брой качествени услуги за ранна грижа или напълно липсващи ясли и детски градини стана по-изгодно да останат в майчинство до навършване на 2 години на детето. Това на свой ред постави на дневен ред мерките за стимулиране на майките да се върнат към пазара на труда, а такива практически отсъстват.
Бяха увеличени и компенсациите за неприетите в държавни ясли и градини деца. Въпреки че те безспорно представляват облекчение за определен брой родители, тези компенсации създават допълнителни неравенства – от една страна броят на компенсираните семейства на фона на броя деца, останали извън системата, е много малък, от друга – семейства, които не могат да заплатят такса за частна детска градина, ясла или детегледач, няма как да бъдат компенсирани. За 2022 г. едва 1 083 семейства на деца са били компенсирани в цялата страна, на фона на над 12 000 неприети деца в детските градини и ясли само в София.
Горните примери показват, че при ранната детска грижа, както и при всички други политики за децата и семействата в България, прилагането на социални мерки изолирано от цялостен подход към проблемите, има повече стойност на разход, вместо на инвестиция.
В контекста на намаляващо население и особено намаляващо детско население, мерките за подкрепа на семействата са от ключово значение за решението на родителите да имат и да се грижат за повече деца. Ключова пречка пред планирането и прилагането на политики за детското благосъстояние и подкрепата на българските семействата е липсата на отговорна институция и/или структура както в законодателната, така и в изпълнителната власт. Към настоящия момент Държавната агенция за закрила на детето има по-скоро символно, отколкото функционално значение, а Парламентарната комисия за децата, младежта и спорта се занимава предимно с политики в областта на спорта и е известна на разговорен език като „спортната комисия“. Вече четири години страната ни остава и без приета Национална стратегия за детето (2019-2030) след оттеглянето през 2019 г. Това оставя политиките за децата и семействата на България без общи цели и синхронизирана координация.
Препоръки:
- Да се актуализира и приеме Националната стратегия за детето (2019 – 2030) като визия и план за гарантиране на благосъстоянието на децата и подкрепата на семействата в България като първа крачка за справяне с влошаващите се демографски показатели;
- Чрез преструктуриране да се обособи Парламентарна комисия за децата, младежта и семейството, която да разглежда в цялост нормативната рамка и политиките, свързани с децата и семействата; спортните теми да минат към комисиите по здравните въпроси или да ас под самостоятелна комисия.
- България да започне ефективно да изпълнява заложените в Националния план за европейската детска гаранция мерки, които да гарантират достъпа на децата в риск до набор от ключови услуги.
Всички препоръки и още данни изводи вижте в пълния файл на “Бележник 2023” тук.
