През месец ноември рапортьорите в Национален Юрочайлд форум – България (НЕФ) работиха по темата Каква роля заема здравното образование в училище? Допитахме се до 69 деца на възраст между 12 и 18 години, от които 20 момчета и 49 момичета.
„Рапортьори“ е съвместна иницитива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода октомври 2019 – юни 2020г. седем екипа от деца изследват седем значими теми, които самите децата определиха като важни за тях и които се заеха да проучат и изследват. Това проучване им помогна да определят какви въпроси да формулират, така че да разберат наистина какво е мнението на деца и млади хора около тях по темата.
Здравно и сексуално образование – същност и цели?
Системното здравно и сексуално образование (СЗСО) в рамките на учебната програма е преподаване и усвояване на знания и умения за когнитивните, емоционалните, физическите и социалните аспекти на здравето и сексуалния живот. Целта му е да развие у децата и младежите знания, умения, нагласи и ценности, които ще им помогнат да следят здравното си състояние и да се грижат за него, както и благополучието и достойнството си, да развиват пълноценни социални и сексуални взаимоотношения, основани на уважение, да се замислят как техният избор влияе върху благополучието им.
Целта на училищното образование е да осигури равен достъп до качествено образование, развитие в максимална степен на потенциала на всяко дете, постигане на ключовите компетентности за пълноценна личностна и социална реализация, цялостно физическо, психическо и социално благополучие. Всяко дете и ученик трябва да научи и защитава правата си през целия си живот.
Какво се случва в България?
Наблюдават се тенденции към рисково сексуално поведение, броят на абортите във възрастта 15-19 години остават високи (данни на НЦОЗА). Проблемите със сексуалното здраве са тясно свързани с рисковото поведение. България е на първо място сред европейските страни по тютюнопушене в юношеска възраст (ESPAD 2015); Запазва се тенденцията на висока употреба на алкохол (86% от учениците на 16-годишна възраст са употребявали алкохол някога през живота си; близо 60% са пили през последния месец, като 46% са се напили поне веднъж в този период, ESPAD 2015); Нараства злоупотребата с психо-активни вещества (30% от учениците на 16-годишна възраст са опитвали поне веднъж някакъв наркотик, ESPAD 2015).
Какви са усилията на държавните институции?
Наредба № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование гласи: Здравното образование е насочено към развитие на умения за създаване или поддържане на здравословен стил и условия на живот и за доброволното адаптиране към поведение, благоприятстващо здравето. В Приложение към Наредбата се разглеждат някои обасти на компетентност: Превенция на употребата на психоактивни вещества, Сексуално здраве и сексуално преносими инфекции, Лична хигиена, които са акцент и на проучването на екипа, подготвил темата. Конкретното Приложение акцентира вържу знанията, уменията и отношенията, които би следвало да се засегнат в образователната система, като са раделени по категории, касаещи предучилищното образование, начален етап на основна степен, прогимназиален етап на основна степен и първи гимназиален етап на средна степен. От тази информация би следвало да има развити учебни планове, които да разглеждат горепосочената тематика.
Държавният образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интер-културното образование дава възможност за интегрирано обучение и/или чрез самостоятелни учебни предмети по утвърдени от директора на училището учебни програми. Необхоимо е усилията да се продължат в посока разработването на адекватни програми, регламентиране на начина, по който те ще бъдат осъществявани, и осигуряване на ресурс за подготовка на учителите, които ще провеждат часовете.
За съжаление, стандартът беше утвърден след създаването на Държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка и заложените в него очаквани резултати не беше възможно да се включат при планирането на учебното съдържание по общообразователните предмети. Другият важен проблем е, че съгласно Стандарта системното здравно образование се осъществява интегрирано в процеса на общообразователна подготовка, защото няма отделен общообразователен предмет. Като самостоятелен учебен предмет може да бъде в избираемите часове от разширената подготовка или в рамките на допълнителната подготовка по решение на училището. Отделни теми и компетентности се засягат в общообразователната подготовка в рамките на „Човекът и природата“ и „Биология и здравно образование“, но все още не е осигурен достъп до системно интерактивно здравно и сексуално образование за всички български ученици.
Въпросите на рапортьорите:
- Какво образование в училище получават децата, свързано със здравето: предотваратяване на зависимостите, сексуалното развитие и личната хигиена?
- За какви зависимости се сещате?
- Какво влияние имат тютюнопушенето, наркотиците?
- Говори ли се за тях в училище?
- Смятате ли, че наркотиците помагат на човек да се справи с проблемите си?
- Защо според вас децата и младите хора пушат или взимат наркотици? (може да посочите конкретни примери)
- Какво означава сексуално образование в училище? (дори за възрастните хора има милион различни значения)
- В момента има ли място сексуалното образование в училище? Ако да, как? Ако не, трябва ли нещо да се промени?
- Учи ли се в училище за личната хигиена? Ако да, как? Ако не, трябва ли нещо да се промени?
Заключение:
Рапортьорите попитаха какво здравно образование получават децата в училище? Над 60% от резултатите са по линия на това, че такова няма, почти няма или не е добро, а близо 18% отговарят с „да“ и дават примери. Други 10% коментират, че има, но може да бъде и повече. В голяма част от отговорите се споделя мнение, че е недостатъчно или спорадично. От друга страна впечатление прави, че децата посочват за какво не се говори, което акцентира към пропуските. Получените данни поставят въпроса доколко системно е здравното образование.
Проучването показва, че по отношение на зависимостите най-голям процент от децата разпознават „наркотици“ (86%). Част от анкетираните дават и конкретни примери за наркотици. На второ място със 77% е тютюнопушенето, следвано от алкохолната зависимост – 57%. Интересна линия на разсъждение се открива в част от отговорите, където децата говорят за различни зависимости от тези към психоактивни вещества, а именно зависимост към поведения, социални мрежи, мнение.
Какво е влиянието на тези вещества според децата? Най-много от анкетираните посочват, че влиянието на наркотиците е свързано с вреда за здравето като цяло (28%) и по-точно с вреда върху психическите и физическите аспекти, като децата дават множество примери, в които излагат разсъжденията си по линия на увредата, която има различни измерения – тялото, мисълта (сумарно около 40%). Децата разпознават като причина желанието да „пробваш“, както и илюзорността и заблудата за „ползата“ от веществата. Темата за насладата и удоволствието излиза в част от разсъжденията на анкетираните.
Говори ли се за употребата на психоактивни вещества според децата в училище? Около 1/3 са на мнение, че категорично не се говори, друга 1/3 смятат, че малко се коментира темата, а последната 1/3 клони към отговора „да“ и се посочват примери. От резлутатите се повдигат следните въпроси, които може да се изследват в бъдеще: „Колко се говори?”, “За какво точно се говори?“, „Как се говори?“ От данните възниква и въпросът, трябва ли да има проблем, за да се заговори по темата.
Рапортьорите попитаха – помагат ли наркотиците за справянето с проблемите? 32% категорично отговарят с „не“. Тук темата за илюзорното решаване на проблемите намира своя най-голям израз – 26% от попитаните младежи са на мнение, че употребата е свързана с „моментно удоволствие“, „забрава“, „фалшива реалност“, „развиване на зависимост“, „илюзия за справяне“. Много от анкетираните (17%) свързват употребата със задълбочаване на проблема и създаване на една друга реалност, която може би е по-поносима. Става въпрос за илюзорността, която може би пази от същинското осъзнаване и мислене за проблема, за едно задълбочаващо се психично страдание, което може би не намира думи.
Защо се употребяват психоактивни вещества? Според 33% от попитаните това има връзка с идеята да се разрешат някакви проблеми. 30% са на мнение, че влияние има групата, към която принадлежат или от която искат да станат част. Особено в юношеството, когато се тестват пространства и граници, когато личността все още не е изградена, има силно желание за приемане, разбиране и участие в общност. Интересен ли става един младеж ако употребява? Става ли „по-готин“, „як“, „харесван“? Близо 40% от младежите обвързват тези разсъждения с употребата на психоактивни вещества. Според някои коментари, това поведение е свързано с желанието да приличаш на някого. Закономерно се поставя въпросът за моделите, които наблюдаваме и с които се идентифицираме. Според 7% от попитаните влияние имат семейните модели.
Какво означава сексуалното образование? 28% от попитаните го свързват с форма на предпазване по време на полов акт, а 12% говорят по-общо за полово развитие и здраве. 7% правят директна връзка със секса. Според 10% от попитаните, това не е нещо, за което трябва да се говори, което поставя въпроса дали е тема табу и ако да – защо? Впечатление прави, че по този въпрос 9% от попитаните смятат, че недостатъчно се говори по темата – линия, която излезе и по-горе в анализа.
Има ли място сексуалното образование в училище? 70% от попитаните отговарят с „да“, като разсъждават за ползите от него, дали е достатъчно засегнато, а също дават и примери. Според едва 7% от децата такъв тип образование не е нужен.
Рапортьорите попитаха дали се говори за хигиена в училище. Близо 55% от анкетираните са на мнение, че не се говори по темата и че това е важно. 30% отговарят в положителния регистър, дават се и примери. За 10% от младежите тази тема няма място в училище.
Получените данни дават основание да смятаме, че няма критерии и последователност за интегриране на темите в учебния материал, липсва конкретен учебен план, който последователно да се разглежда, въпреки че такъв е заложен в наредбата на МОН. Не става ясно кой би следвало да говори с децата, както и няма информация за конкретни специалисти, които да преподават, нито степени за надграждане на конкретните теми. Не става ясно дали има критерии и утвърдени практики (формат) как да се говори на тази тема, както и дали не предизвиква срам и неудобството. Темата за интимността често поражда множество въпроси, особено във възраст като юношеството, в която има толкова непознати, любопитни и неясни още неща.
Eurochild (Юрочайлд) е мрежа, обединяваща организации на европейско ниво, които работят за и с деца, а Национална мрежа за децата е един от нейните членове. Част от Стратегията на Юрочайлд е да бъдат създадени Национални Юрочайлд форуми (НЕФ) в България, Малта и Естония. Дейността на младежите е да обсъждат различни теми, касаещи децата, на национално и европейско ниво, да споделят идеи и мнения относно правата на децата и да мислят за разработването на достъпни за децата и младите хора документи и информация, като се съобразяват с посоката, в която Юрочайлд работи.
Пълен анализ и резултати (DOCx, 343 KB)
Снимка: pixabay.com
