В интервю за в-к „Телеграф“ Цвета Брестничка, председател на „Асоциация Родители“ разказва какви идеи да бъдат включени в проекта на новия закон за средното образование и споделя мисли в каква посока обучението на децата може да се развива.
– Г-жо Брестничка, предстои изготвяне на нов закон за средно образование и родителите активно участват в дискусиите по него. Какви предложения и идеи ще дадете на образователните експерти, които ще го подготвят?
– Действително новият закон се изготвя от експерти на министерството. Ние не участваме пряко в неговото разписване. Първо трябва да видим техните предложения, за да можем да внасяме корекции или допълнения. Това, на което държим, е в този проект да се предвижда по-широко участие на родителите в училищния живот. Родителите трябва да бъдат информирани адекватно за случващото се в училище. Включително и в началото на учебната година да им бъде разяснявано точно какво ще учат децата, как ще напреднат през годината и какво като цяло ще се случва. Да бъдат подпомагани да се ориентират с какво могат да бъдат полезни на образователния процес. Често пъти информацията, която стига до тях, е много обща. Например: направете нещо, работете за дисциплината или помагайте на децата да подготвят уроците си. В много случаи родителите не знаят как.
Много разчитаме на това, че в закона ще залегне, от една страна, по-широката информираност, а от друга изграждането на родителска общност. Формирането на такава не бива да бъде оставяно на случайността, а да бъде целенасочена дейност. Да бъде част от политиката на училището. За нас е много важно функциите и ролята на класния ръководител да бъдат ясно регламентирани. Той не бива да бъде само човек, който изпълнява административна функция като отчитане на отсъствията на децата. Той трябва да работи за изграждането на класа като общност. На това трябва да бъде отделено време. Часовете на класа да са именно в тази посока и да не се запълват с други дейности. Да се работи за това децата да се опознаят, да се учат на екипност, да ценят различието и да общувате всякакви свои връстници. Тоест да чувстват класа си като екип и да се чувстват добре в него.
Друго, което смятаме за много важно, е цялостната политика на училището и екипната работа. В момента имаме отделни учители, които са добри педагози и преподаватели. Това обаче по никакъв начин не влияе на работата на техните колеги. Училището отговаря за качеството на образованието като цяло, а не просто отделният учител да се справя добре. Учителите трябва да обменят опит и да имат общи цели и политики към децата. Съответно трябва да има не малка степен на творчество, която да се осигури на учителя. В момента учебните планове са много стриктни и тясно разписани. Учителите много трудно могат да вкарат иновативни методи. Да не говорим, че ограничението на часа от 40-45 минути пречи за вкарването на такива. Пък и децата не могат да са активната страна. Те са пасивни слушатели.
Училището трябва да има възможност да структурира учебното време така, че децата да имат творчески занимания по всички предмети. Това иска много сериозна реформа в образованието. Най-важното нещо обаче е да има осигурени здравословни условия в училищата. Ние сме категорично против двусменното обучение. Тази практика е крайно време да бъде прекратена. Това трябва да се говори като цел и да се търсят средства. Това ще значи на някои места да се строят нови училища, а други да се преструктурират.
Децата от 7,30 ч. сутринта да са в училище и да имат занимания до 20,30 ч. не е нормално. Те са нетрудоспособни в ранните и късните часове на деня. Отделно, че паралелките трябва да бъдат с регламентиран брой ученици и той да не се надвишава. Всичко това означава, че издръжката на едно дете трябва да бъде достатъчно висока, така че директорите да успяват да връзват бюджета. Тук вече вървим и към финансирането на образователната система.
Държим да има фиксиран процент от БВП, който да е с 1 пункт по-висок от средноевропейския. В България образованието е системно недофинансирано години наред и това е довело до сегашните резултати. Средноевропейският процент е 5, а тук трябва да са 6%. Такова финансиране трябва да е дългосрочна политика, защото условията на учене са лоши на много места. Заплатите на учителите трябва да са адекватни на труда им.
– Вие казвате, че 40-те минути на часовете ограничават децата да научат нови неща.
– Така е. За да могат децата да работят в екип, да правят проект или да изследват проблем по-задълбочено, те имат нужда от време. Ако денят им е структуриран така, че два часа се занимават с един предмет, имат повече възможност да направят по-задълбочено изследване. Тогава ще им бъде по-интересно. В рамките на 40 минути това, което учителят може да прави, е класиката да изпита двама души, да предаде набързо новия урок и да даде домашни. Много трудно може да вкара нещо по-различно като метод. Ние в асоциацията работим с деца за изграждане на социални умения. Опитваме се да го правим в рамките на 40 минути. Да случиш дискусия за един учебен час обаче е много трудно. Докато вкараш децата в темата и ги разделиш на групи със задания, времето е свършило. Когато успееш да го направиш, всъщност виждаш колко голяма нужда имат децата да са активната страна. Те искат да бъдат чувани. Да споделят това, което мислят по въпроса. Те губят мотивацията за учене, защото нямат време и възможност да разкрият себе си и да открият себе си в това, което учат.
– Трябва ли 5-годишните да ходят на предучилищна в школата?
– Ние сме привърженици на това децата да бъдат включени отрано в организирани форми на подготовка за училище. Категорично не сме съгласни това да става по чисто механичен път. Трябва да е в условия, подходящи за деца. Да, в училищата има стаи за тях.
Това не означава, че цялата среда е пригодена за 5-годишните. Често такива стаи се правят в училища до 12-ти клас. Тоест те делят една сграда с гимназия. Един и същи двор трябва да се ползва от 5-годишните и от 19-годишните. Няма как той да бъде пригоден за нуждите и на двете възрастови групи. Тоалетните не са направени така, че 5-годишните да ги ползват без притеснение. Самите коридори не са пригодени за техните нужди. Децата трябва, освен да стоят на столчетата, и да рисуват, да играят, да тичат и скачат. Това също е част от тяхната подготовка за училище. Да се научат да играят заедно, да спазват общи правила при игра и др. Предучилищната подготовка в училищата е компромисен вариант. Това, което искаме да се случва, е да има гъвкавост на формите на обучение. Различните деца имат различни нужди. Затова искаме да има форми като родителските кооперативи. Това да бъде регламентирано. То се случва в момента, но не е легално. Законът трябва да отговаря на нуждите на хората, а не хората да се нагаждат според нуждата на закона.
– Как ще се гарантира, че детето се обучава правилно при един такъв кооператив?
– Трябва да има контрол за случващото се в този кооператив. Трябва да се гарантира, че децата напредват и изграждат определени умения. Важно е кооперативите да бъдат регламентирани, за да са спокойни родителите, че правят нещо законно и че се защитава интересът на децата. Ако в определен кооператив не се полагат достатъчно грижи за децата, той не бива да функционира. Кооперативите са различни от домашното образование. Те са форма на организирано отглеждане на деца. Ние сме привърженици на това децата да имат взаимоотношения с други деца. Светът е доста поразнообразен от това, което се предлага само от семейството. Детето има нужда да се справя в по-голям мащаб.
– Подкрепяте ли идеята 4-годишните да ходят задължително на детска градина?
– Ако условията са добри, да. Хубавото е децата да ходят в някаква организирана форма на образование и възпитание. Важно е да има възможности и алтернативи. Тоест да не бъде само институционалната форма. Тази организирана форма може да бъде за по 2-3 часа на ден. Може да бъде няколко дни в седмицата. За децата е полезно да изпробват себе си в среда, различна от семействата. Не сме привърженици на това децата да бъдат вкарвани в единствено съществуващите форми, особено когато те не са добре организирани.
– Има ли достатъчно добре подготвени учители, които да осъществяват образователен процес в детската градина?
– Учителите са добре подготвени. Проблемът при тях е поскоро, че групите им са претрупани и нямат възможност да прилагат това, което са научили. Това трябва да се промени. Програмите за детските градини са адекватни за възрастта на децата. Учителите много добре се занимават с тях. Проблемът е, че децата са натъпкани по 30 и процесът е неефективен и дори вреден за тях. Когато са по-големи групите, децата боледуват повече и са по-агресивни.
-Преди няколко дни министър Клисарова обяви, че ще има по-трудно външно оценяване за децата в 4-ти клас. Смятате ли, че учениците ще успеят да се справят с това допълнително натоварване?
– Абсолютно неясно е защо се прави това външно оценяване. Няма смисъл да подлагаме децата на този стрес. В края на краищата резултатите от него заминават в едни чекмеджета и нищо не се променя. Смисълът на външното оценяване беше да се види доколко материалът се усвоява от децата. Впоследствие той да се коригира, ако се види, че нещо някъде не върви. Това в момента не се случва.
В момента външното оценяване е едно голямо надлъгване. Всяко училище и клас се опитва да се представи максимално добре, защото така се изгражда рейтинг и чрез него се оценява работата на учителите. Прави се всичко възможно да се получат максимално високи резултати. Самата система се опитва да излъже обществото, че си е свършила работата. Включително се дават лесни въпроси, за да може да се изкарат по-добри резултати.
Смисълът на това децата да бъдат цяла година в стрес и да бъдат оценени накрая е абсолютно никакъв. Децата не ходят на училище, за да бъдат оценени от външните оценители, а за да учат. Външното оценяване показва много повече дали са запомнили отделни факти, отколкото какво могат. Ето защо, когато дойде едно изследване, което мери компетентности, се вижда, чете нямат умения.
– Тоест вие сте за премахване на външното оценяване?
– В сегашния си вид от него няма полза. Нито дава обратна връзка за системата, нито помага на училищата да си подобрят работата, нито помага на децата да си подобрят знанията и уменията.
Източник: в-к „Телеграф“
Снимка: dnevnik.bg
