В помощ на граждански организации, експерти, които работят с деца, държавни структури и активисти в сайта на Национална мрежа за децата е достъпен документа “Правата на децата-защитници на правата на човека – Ръководство за прилагане”.
Публикуването на ръководствата е резултат от дейността ни по проект „Настояще и бъдеще: овластяване на децата-правозащитници в България“, който стартира в края на миналата година. Целта на инициативите ни по проекта е да бъде даден тласък за овластяването на децата в България да бъдат защитници на правата на човека.
Според ООН всички деца, което предприемат действия за популяризиране и защита на правата на човека, в това число и правата на децата, са “защитници” и под този термин попадат всички други определения като: актьори на промяната, застъпници, активисти за трансформация и др. Недостатъчно широко е разпространено обаче е разбирането, че децата имат права и по-специално граждански и политически права, те имат способността да разбират и изискват спазване на правата на човека, могат и трябва да могат да говорят за нарушенията на правата на човека.
Възрастните и децата трябва да осъзнаят, че децата имат човешки права като защитници, както е предвидено в Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека, както и че участието на детето в обществения живот е „въпрос, който засяга детето“, а държавите имат задължение да зачитат и подкрепят правозащитниците и да ги приемат сериозно по въпроси, които са от обществен интерес и може да не изглеждат като специфични въпроси, свързани с правата на детето (напр. околна среда, пространство на гражданското общество). Децата трябва да са наясно с механизмите на национално, регионално и международно ниво, които могат да им помогнат. Възрастните (заедно с децата) трябва да гарантират, че тези механизми са достъпни за децата и да укрепят/създадат системите там, където те липсват и са необходими.
Какво трябва да се случи?
Уважаването и подкрепата на децата като защитници на правата на човека не означава просто да ги наречем “защитници на правата на човека”. Означава, че държавите трябва да предприемат отличителни и допълнителни действия, които признават специфичните права и статус на правозащитниците в обществото. От решаващо значение е да се изгради осведоменост и правно разбиране за това какво означава да си правозащитник и как техните права трябва да се зачитат, защитават и изпълняват на национално ниво чрез координирано прилагане на Конвенцията на ООН за правата на човека и Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека.
Какво е различното при правата на децата-застъпници?
Те не само имат същите права като възрастните защитници, но Конвенцията на ООН за правата на детето разширява някои от тези права, като взема предвид отличителния социален контекст на децата. Децата изпитват специфични и допълнителни предизвикателства и нарушения, когато действат като защитници на правата на човека, поради техния статус в обществото, липса на политическа власт, липса на право на глас и зависимост от родители/настойници. Някои деца могат да се сблъскати с други бариери въз основа на техния пол, способности, етническа принадлежност, култура.
Какво могат да направят възрастните?
Ръководството “Ръководство за прилагане в практиката на правата на децата – защитници на правата на човека” предоставя подробни насоки за това, което е отличително за децата защитници и как да ги подкрепяме. Помагащи възрастни и експерти, които работат с деца мога да научат повече за това какво могат да направят, за да засилят защитата и овластяването на децата правозащитници и да го разпространят сред всички съответни заинтересовани страни, които могат да играят важна роля.
Представители на държавната администрациямогат да използват документа за оценка и преосмисляне на национални и местни законодателства и политики, вклюлчително на такива, които не касаят директно права на децата (например свободата на мирни събирания).
Граждански и неправителствени организации могат да изоплзват Ръководството за укрепване правните и основани на права аргументи при застъпничество по много въпроси, като напр участие на деца, родителски права, граждански и политически права, образование.
Документът е преведен на български език и е достъпен в сайта ни тук.
По проекта „Настояще и бъдеще: овластяване на децата-правозащитници в България“ Национална мрежа за децата работи на местно ниво с Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ, а международно – с Child Rights Connect – най-голямата детска правозащитна мрежа, която свързва тези, които се борят за правата на детето, със системата за права на човека на ООН. Чрез нейните 90 организации членове, координирани от секретариат в Женева, мрежата достига до всяка държава по света. Национална мрежа за децата е член на Child Rights Connect.
