Добър 3,71 e оценката, която получава държавата в област „Образование“ – една от темите, анализирани и оценявани в годишния доклад “Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата”.
Въпреки сравнително бързото преминаване към дистанционно обучение в началото на пандемията, до края на календарната годината останаха проблемите с липсата на цялостен обхват на всички групи ученици, недостига на електронни устройства, липсата на подкрепа за децата със специални потребности, децата от маргинализирани групи, които нямат подходяща домашна среда за учене.
В същото време дистанционното обучение не бе оползотворено достатъчно успешно за развиване на умения на 21 век и на дигитална и медийна грамотност. Огромна част от тежестта на новата ситуация падна върху учителите, без да им бъде оказана необходимата подкрепа.
Правителството не успява да проведе дебат и да комуникира ясна визия за развитието на образованието в България. Въпреки заявената политическа воля, предприетите мерки чрез различни национални програми и нормативни документи и осигуреното финансиране, елементите в системата не сработват в полза на качественото образование и развитието на всяко дете. Образователната система не успява съществено да спомогне за преодоляване на разделението и неравенствата в обществото.
България има огромни различия в средата на живот на децата. 50% от образователните медиатори споделят, че „финансовите затруднения, пред които са изправени семействата от уязвимите групи, и гладът са изтласкали образованието на заден фон като приоритет“. Трудно е да се осигури качество на ученето на места, където не са задоволени базисните потребности на децата от храна, дом и сигурност. Наблюдава се и съсредоточаване на деца с ниски резултати в определени училища, понякога в комбинация с деца със специални образователни потребности.
През 2020 г. се влошиха вече съществуващите образователни и социални неравенства в страната. Най-тежко това се отрази на:
- Децата, живеещи в трудни икономически и социални условия
- Децата с ментални и поведенчески дефицити
- Деца от семейства, връщащи се от чужбина
- Деца, чиито родители работят и живеят в чужбина или в друг град
- Децата от професионални гимназии
Разликата в образователните постижения на децата остава висока.
Данните за България показват, че социално-икономическият статус на учениците оказва влияние върху постиженията им – колкото по-нисък е той, толкова са по-ниски и постиженията. В България 35% от учениците учат в училища с по-висок социално-икономически статус, a 21% – в училища с по-нисък. Разликата в постиженията им е 83 точки по математика и 113 точки по природни науки
Превенция на преждевременното отпадане от училище и устойчивост на обхвата в задължително образование
Похвални са целенасочените усилия за откриване и връщане на децата към училищния живот, като към втория учебен срок на 2019/2020 г. броят на необхванатите е 40 495, като от тях 21 094 не са намерени от екипите на посочения постоянен или настоящ адрес. Делът на необхванатите ученици през 2019/2020 учебна година намалява почти два пъти в сравнение с 2018/2019 година – от 8,47% на 4,73%. Върнатите и задържани деца и ученици в образователната система в резултат на действията на екипите за обхват до началото на втория учебен срок на учебната 2019/2020 година са 10 164.
Проблемът с отпадането обаче е неразривно свързан и с проблема с бедността – не толкова, защото децата нямат учебници и таблети, а защото липсва жизнена перспектива, в която образованието да бъде видяно като дългосрочна инвестиция в бъдещето. Механичното връщане на децата в училище и включването в наваксващи програми на принципа „повече от същото”, не решават комплекса от причини за отпадане. Допълнителното финансиране за училища, работещи с рискови от отпадане деца, е добра мярка, която обаче трябва да бъде придружена с комплексни стратегии.
По данни от общините през последните години по различни проекти на МОН и НПО, както и по инициатива на самите училища, са назначени около 1 000 образователни медиатори и социални работници. Ефективността на този огромен ресурс обаче зависи от подбора и обучеността на хората, които заемат тази позиция, както и нагласата им към децата, общността и работата. Важно е тези хора да бъдат част от ясно структурирана обучителна програма и да работят в пряка връзка не само с училището, а с всички институции.
Връзката на детето с ученето е обществен интерес, който надхвърля ресурсите на семейството и училището и би следвало да е подкрепена от всички заинтересовани страни на всички нива.
Повече ефективни учители в училище
Министерство на образованието и науката продължи прилагането на политики в посока повишаване на ефективността на подкрепата за педагогическите специалисти. Ефектът обаче все още не може да бъде категорично оценен и предстои да се проследи.
Относителният дял на педагозите под 30 г. през учебната 2019/2020 г. остава нисък – 3 334, или 6,28% в общообразователните училища. Ясна е нуждата от още по-активни политики за привличане на нови учители, тъй като близо 15% от педагозите вече са или ще навлязат в пенсионна възраст в следващите 5 години.
Безспорно увеличените заплати повишиха интереса към учителската професия. От изключителна важност тук обаче е новите хора, които влизат в системата, да притежават мотивацията, нагласите, уменията и компетентностите, актуални за XXI век.
Продължава политиката на правителството за насърчаване обучението в педагогически специалности в университетите . Важен аспект тук е актуализирането на учебните програми в педагогическите специалности.
Приобщаващо образование
През последната година Министерството на образованието и науката продължава усилията си за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Устойчивата политическа воля от страна на Министерството за подкрепа на процеса на приобщаване в масовата образователна среда на деца и ученици със специални образователни потребности може да се види и от увеличаващия се брой деца и ученици със СОП, обхванати в детските градини и училищата, от броя деца и ученици на ресурсно подпомагане и от увеличения брой ресурсни специалисти в системата. В същото време отделеният ресурс е предвиден за максимум 20 институции, без да има допълнителни пояснения за това какъв е броят на децата със СОП в тези институции.
Въпреки увеличения брой ресурсни специалисти в детските градини, училищата и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, все още не е намерен баланс за това всяко дете или ученик със СОП да получава цялата необходима обща и допълнителна подкрепа в нужните му количества и интензивност, за да може да развива своите силни страни и да преодолява препятствията пред ученето и развитието.
Необходимо е да бъдат продължени усилията за изграждане на подкрепяща образователна среда в детските градини, училищата и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Средствата трябва да са съобразени с броя на децата и учениците на ресурсно подпомагане, с различните видове специални образователни потребности, както и с предвидените мерки за обща или допълнителна подкрепа от оценката на конкретното дете или ученик.
Въпреки всички усилия, учениците със СОП продължават да бъдат сред най-изключените от образованието.
Дигитална и медийна грамотност в образованието
През март 2020 г. в спешен порядък се наложи на учителите, учениците и родителите да се приспособят към обучение в дигитална среда. Бързото „превключване“ обаче се дължи в по-голяма степен на адаптивността на българските учители и директорите на училищата, отколкото на систематични усилия на МОН – на практика министерството постави учителите пред свършен факт, без период на предварителна подготовка.
Въпреки че дистанционното обучение по принцип не може да замени изцяло присъственото, то предоставя много повече възможности от тези, които реално бяха оползотворени.
В тази ситуация продължава да стои въпросът доколко се работи систематично за развиване на дигитално-медийната грамотност (ДМГ) в нейния пълен обем – като включваща важни основни компетентности като комуникация и сътрудничество, информационна грамотност, безопасност, решаване на проблеми и създаване на дигитално съдържание.
Здравно и сексуално образование
Сексуалното и репродуктивно здравно образование у нас не се провежда структурирано и систематично, а спорадично и откъслечно, със спорни резултати и подходи. През последните няколко години сексуалното образование беше натоварено с конспиративни теории, които не почиват на реални факти и в различни случаи предизвиква негативен дебат в обществото. Това явление се случва на фона на висок брой забременявания и аборти в юношеска възраст – за 2020 г. 113 аборта на момичета до 15 г. и 1 605 на момичета от 15 до 19 г.; висок дял на младежи, употребяващи психоактивни вещества (ПАВ); липса на знания сред учениците за предпазване от ХИВ и други сексуално-предавани инфекции (СПИ).
Според изследване на СЗО за здравното поведение на децата в училищна възраст, 27% от момчетата и 38% от момичетата на 15 години в България не са използвали никаква форма на контрацепция при последния си сексуален акт, а в същото време българските момчета са на едно от челните места в Европа по ранна сексуална активност – на 15 г. 37% от тях декларират, че са имали сексуални контакти.
След обществените скандали около т.нар. Истанбулска конвенция всички теми, свързани с пола, сексуалността и сексуалните практики, се превърнаха в табу, което върна обществото и развитието на общественото здраве с десетилетия назад.
Препоръки:
- Да се договори визия за развитието на предучилищното и училищното образование, осигуряваща шанс за развитие и успех на всяко дете, ясно комуникирана с всички заинтересовани страни;
- Да се гарантира професионално развитие, отразяващо реалните нужди на учителите, свързано с политики и практики както на училищно, така и на национално ниво; грижа и подкрепа за учителите (не само финансова); развитие на услуги за методическа и психологическа подкрепа на учителите;
- Да се инициират програми за развитие капацитета на родителите и партниране с тях при договорени ясни роли и отговорности;
- Да се създадат иновативни програми за: a) диагностика на изоставането; b) умения на учителите за поставяне на диференцирани цели и проследяване на резултати; c) умения за самостоятелно и осъзнато учене;
- Професионалното образование да бъде адекватно на пазара на труда;
- Да се развиват интегрирани мерки, обхващащи социалната сфера, здравеопазването и образованието, с ясен механизъм за преодоляване на бедността и проследяване на случаите на уязвимите деца в системата;
- Да се прилагат ясни критерии за подбор и обучение на образователните медиатори с цел ефективното им съдействие на училището и семейството за превенция и намаляване броя на децата в риск от отпадане;
- Да се засили ролята на кариерните консултанти в мотивирането и очертаването на перспективи пред децата в риск от отпадане от образователната система;
- Да се следва системен подход към всяко дете, който изследва причините, довели до нарушаване на връзката с училището и предлага индивидуална интервенция и механизми за свързаност с училищната общност и култура; акцент върху програми за самостоятелно учене, където децата избират познанието и емоционално се свързват с ученето;
- Да се осигурят средства за осъществяване на мерките от общата подкрепа, както и за изграждане на капацитет у педагогическите специалисти при осъществяване на мерките за обща подкрепа като принцип на системен подход и екипна работа;
- Да се създаде система за проследяване на съотношението между броя на децата и учениците на ресурсно подпомагане и броя и вида на ресурсните специалисти, които отговарят за допълнителната подкрепа;
- Да се изгради капацитет за осигуряване на качествено онлайн обучение на ученици със СОП и поддържане на приобщаващия характер на училищните политики и практики.
- Да се изработи интегрирана програма по здравно и сексуално образование, която да стане задължителна част от подходящи учебни програми според възрастта на децата и да се обезпечи подготовката на учителите да преподават адекватно темата;
- Да се продължат усилията по интегриране на дигиталното и медийното образование във всички изучавани дисциплини;
- Да се осигури пълен физически достъп и адаптирана среда за деца и хора с увреждания в абсолютно всички училища в България.
Вижте пълната тема ТУК
Гледайте представянето ТУК
