Национална мрежа за децата представи единадесетото издание на мониторинговия доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”
Това е единственият по рода си независим доклад, който оценява напредъка на държавните политики за деца чрез анализ, основан на факти и данни, в 9 области: Участие на децата, Благосъстояние на децата, Семейна среда и алтернативни грижи, Закрила от всички форми на насилие, Правосъдие за деца, Ранно детско развитие, Детско здраве, Образование, Спорт, Култура и свободно време. Той включва и конкретни препоръки за бъдещата работа на държавата и институциите.
Среден 3.18 е общата оценка за работата на държавата и институциите през 2021. Оценката на област „Детско здраве“ е 3.17
Политиките на държавата не поставят достатъчно ясен фокус върху детското здраве, което е видно по липсата на отделна педиатрична стратегия, която да обхваща всичките му аспекти. Отсъства изобщо регионална насоченост на здравните политики за преодоляване на проблемите с достъпа до здравеопазване, детската смъртност и уязвимостта на определени групи. Здравните услуги за редки и хронични заболявания са силно централизирани в столицата и големите градове. В страната живеят много деца, които получават здравна грижа едва когато здравето им е сериозно влошено. И през 2021 г. не беше изготвен цялостен анализ на нуждите на детското здравеопазване, на който да се базира и заданието за изграждане на Национална педиатрична болница, макар че нейното създаване залегна в коалиционното споразумение на правителството, заедно с осигуреното финансиране
Недостиг на медицински специалисти
През 2021 г. са регистрирани 755 лекари със специалност „Педиатрия“, сключили договор със НЗОК за изпълнение на пакета „Детски болести“ . За сравнение през 2020 г. броят им е бил 872, тоест броят на педиатрите е намалял със 117. През изминалата година само 11 детски психиатри са сключили договор с НЗОК. Техният брой също намалява – с двама спрямо 2020 г.
С особена острота продължава да стои нерешен проблемът с недостига на медицинските сестри. По данни на НСИ към 31 декември 2020 г. в България е имало 2020 29 160 медицински сестри, като броят им намалява с 1 816 за периода от 2016 до 2020г. Най-критичен е недостигът в областите Добрич и Видин.
Все още липсва Националната многопрофилна педиатрична болница
България продължава да бъде единствената европейска страна, която не разполага с Национална педиатрична болница и събитията през 2021г не допринесоха съществено това да се промени, въпреки политическата заявка, че изграждането й е национален приоритет.
През предизборните кампании на 2021г редица кандидати, както в парламентарната, така и в президентската надпревара, включиха темата за създаването на национална детска болница в предизборното си говорене. Единствените реални действия през 2021г. обаче са припознаването от страна на държавата на твърденията на инициативата За истинска детска болница, че дострояването на изоставения строеж в двора на Александровска болница е невъзможно, незаконно, противоричи на нормите за безопасност и на съвременните изисквания за изграждане на болница. При сключване на коалиционното споразумение новото правителство припозна изграждането на Национална детска болница като свой основен приоритет и се ангажира с цялостен анализ на детското здравеопазване, въз основа на който да се планира както създаването на нова детска болница, така и цялостно подобряване на детското здравеопазване в страната.
Детската смъртност намалява, но има големи разлики по региони
Понижаването на коефициентите на детска смъртност в страната са трайни, но недостатъчни, за да се преодолее изоставането ни по този показател от другите държави в ЕС. Тази недостатъчност произтича от липсата на целенасочени усилия от страна на държавата, подкрепени с ресурси. Коефициентът е 5.1 на 1000 живородени деца, като в предходните години той е бил съответно 5.6‰ за 2019 г. и 5,8 ‰ за 2018 г. Запазва се тенденцията коефициентът на детска смъртност да е значително по-висок в селата, отколкото в градовете – 6,9‰ спрямо 4,5‰.
Тенденцията при причините за смъртността при децата до 1 година през 2020 г. остава непроменена. Преобладават починалите поради състояния, установими по време на бременността. 137 са починалите деца поради „Състояния, възникващи през перинаталния период“, при други 57 като причина за смъртта са посочени „Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации“. Сред другите значими причини за детска смъртност остават болестите на дихателната система и болестите на органите на кръвообращението.
В регионален аспект през 2020 г. областите с коефициент на детската смъртност под средния за страната остават дванадесет, като най-нисък е в областите Русе – 2.0‰, и София (столица) – 2.4‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Сливен (11.7‰) и Монтана (10.8‰).
Може да се приеме, в по-голямата си част поставените в Националната здравна стратегия 2020 количествени цели за снижаване на детската смъртност са изпълнени. Остават обаче значителните регионални различия с трайно лоши показатели в определени региони, както и високите стойности на детската смъртност у нас спрямо средните за страните от Европейския съюз.
В последния работен ден на 2020 г. за обществено обсъждане беше публикуван проектът за Национална здравна стратегия за периода 2021 – 2030 година. По отношение на детското здраве в него не бяха заложени достатъчно ясни ангажименти, нито количествени индикатори, чрез които да се проследява напредъкът на страната в изпълнението на целите. Самите цели са формулирани доста общо и попадат в приоритет „Здраве на деца, бременни, майки на деца до една година“.
Психичното здраве на децата има нужда от повече внимание
През 2021 г. беше приета Националната стратегия за психично здраве (2020-2030) с изменения, които увеличават отделеното внимание на детското и младежкото психично здраве. Но това не е достатъчно, особено когато липсват данни, за да се установи по-надеждно какви точно са психичните проблеми, как възникват и колко са разпространени. В продължаващата пандемия има силна нужда от ясен план за запазване психичното здраве на децата и за помощ на тези, които се борят с психични проблеми, но през тази година нямаше масово действие с необходимия мащаб от страна на държавните структури. За съжаление детското и юношеското психично здраве продължават да не са основен фокус на стратегията, въпреки че според научни изследвания и данни на Световната здравна организация половината психични разстройства в света започват преди 14-годишна възраст. Приетата стратегия все пак отразява голяма част от забележките, изказани по време на общественото обсъждане на първия й вариант. Заявени са намерения за разширяване на знанията на медицински и немедицински специалисти, както и интеграцията на усилията на различните сектори при реформирането на психично-здравната помощ. Дейностите, насочени към детското психично здраве, предвидени от стратегията, включват разработването на програми в помощ на деца с психични заболявания и техните семейства, модули по проблемите на насилието над деца за обучение на лекари и специалисти по медицинска грижа, както и обучения на общопрактикуващи лекари за интегриране на дейности и услуги за ранна диагностика на психични проблеми. Министерството на здравето планира заедно с Министерството на образованието и науката да създаде публичен регистър на утвърдени квалифицирани специалисти, оказващи психично-здравна помощ на деца и младежи.
По препоръка на СЗО в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България бяха включени редица дейности в областта на психичното здраве, включително създаване на услуги в общността, обучения, супервизия и други.
По данни на Министерството на образованието през 2021 г. има назначени 1107 психолози и 792 педагогически съветници в образователната система, но те не получават супервизия или универсални методологически обучения, включително обучения за работа с учениците с нововъзникнали или обострени психични проблеми по време на пандемичните ограничения.
Държавата направи стъпки за здравословното хранене на децата
Макар да се наблюдават конкретни мерки за подобряване на храненето на децата и подобряване на достъпа до храна на най-уязвимите групи, липсва цялостна Програма за подобряване на храненето на децата в България.
През последната година бяха направени няколко сериозни стъпки в подкрепа на по-доброто хранене на децата. Министерството на земеделието храните и горите регламентира изискванията за безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици.
От февруари месец, с промени в Закона за храните, е в сила и регулацията по отношение на преходната храна за кърмачета, предлагана на пазара от бизнес операторите.
Влезе в сила Програмата за подобряване на майчиното и детско здраве 2021 – 2030 г., която предвижда някои мерки за насърчаване на кърменето и подобряване на храненето на децата в ранна възраст.
Утвърждаване на модел на здравни медиатори като предпоставка за подобряване на достъпа до здравни грижи на уязвими групи
През 2021 г. Министерство на здравеопазването взе решение да бъдат финансирани нови 30 работни места за здравни медиатори с цел те да се включат активно в противодействието на пандемията от КОВИД -19 сред най-уязвимите общности. През 2020 г. здравните медиатори наброяваха 260 в 137 общини, а през 2021 г. техният брой се увеличи до 290 в 148 общини.
През 2021 г. здравните медиатори продължиха работата си на първа линия в усилията за прилагане на противоепидемичните мерки срещу КОВИД-19 в обособените ромски квартали. С появата на възможност за поставяне на ваксина срещу КОВИД-19 работата им се фокусира върху информирането на хората и организирането на мобилни пунктове за ваксинации съвместно с РЗИ. Пречка за успешното изпълнение на тази дейност се оказаха липсата на информационна кампания на национално ниво и дезинформацията.
Тревожни данни за задължителната ваксинация
Тревожни са сведенията, които подават здравните медиатори, по отношение на прилагането на ваксините от задължителния имунизационен календар. Поради силните страхове от ваксината срещу коронавирус, породени от масираната дезинформационна кампания, здравните медиатори все по-често се натъкват на откази от страна на родителите да заведат децата си за задължителна ваксинация. Аргумент е недоверието в здравната система. Официалните данни на Министерство на здравеопазването за 2020 г. сочат значителен и опасен спад в обхвата на ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, като според наблюденията от теренната работа е възможно тази тенденция да се е запазила и дори да се задълбочила през 2021 г.
Препоръки за област „Детско здраве“:
● Да се осигури по-добрата перинатална грижа за превенция на предотвратимите заболявания и състояния, възникващи по време на бременността, и водещи до ранна смърт или инвалидизация;
● Да се заложат конкретни мерки, със срок и бюджет, за анализиране и преодоляване на причините за разликите в нивата на смъртност в различните региони, които са повече от петкратни;
● Да се осигурят информация и допълнителни умения на работещите в държавните системи за запазване на психичното здраве на децата;
● Да се разгърнат универсални програми по превенция на психичните заболявания, включващи обучения за работещите в училищата и детските градини, както и за работещите в здравната и в социалната система;
● Да се въвеждат и разширят възможностите за осъществяване на консултации по телефон и онлайн по превенция и ранна интервенция на наркотична зависимост при децата и младежите;
● Да се въведат устойчиви модели за работа с родителите и да се включат превантивни дейности в програмите за работа с деца в ранна детска възраст;
● Да бъдат подкрепени от държавата прилаганите вече национални програми за универсална, селективна и индикативна превенция, за да се превърнат в устойчиви модели и практики на работа с деца за намаляване на риска от употреба на наркотични вещества;
● Да се създаде адекватен приемник на приключилата програма на Глобалния фонд за ХИВ и туберкулоза;
● Да се финансира и изпълнява активно приетата Национална програма за превенция на хроничните неинфекциозни болести 2021-2025 г. и План за действие към нея, с извършване на периодичен анализ за нейната ефективност;
● Да се изработи държавен проект на тема “Smoke-free Generation“, за да се противодейства на експанзията на тютюневата индустрия и да се осигури едно бъдеще без дим и без никотин на идващите поколения;
● Да се повиши акцизът на ВСИЧКИ тютюневи и свързаните с тях изделия, с цел да станат по-малко достъпни за младите хора;
● Да се въведе пълна забрана за реклама и промоция на тютюневи и свързаните с тях изделия, както и на спонсорството от страна на тютюневата индустрия, което да денормализира тютюневата индустрия и нейните продукти в очите на децата, младежите, а и цялото население на страната;
● Да се подобри контролът по спазване на пълната забрана за пушене на закрити и някои открити обществени места;
● Да се подобри контролът по продажбата на тютюневи и свързаните с тях изделия на непълнолетни;
● Да се въведе широка и масирана просветно-информационна кампания сред учащите се за вредата от пушенето;
● Да се разработи цялостна програма, самостоятелна или като част от програма за подпомагане на ранното детско развитие, за подпомагане на кърменето и правилното хранене на децата, включваща повишаване на знанията и уменията за здравословно хранене на родителите и хранително подпомагане за децата, където е необходимо;
● Да се разработи специализирана програма за подобряване на храненето на децата (0-3) на семействата от уязвимите групи;
● Да се постави фокус върху национална политика в областта на храненето, самостоятелна или като елемент на по-широка рамка в подкрепа на ранното детско развитие;
● Подкрепата за подобряване на храненето да се регламентира като самостоятелна социална услуга; услугите да са постоянно финансирани със средства от държавния бюджет, да имат обща методическа рамка и да са базирани в самите общности, към които са насочени.
● Да се подкрепят с достатъчно предпазни средства и информационни материали здравните медиатори, за да работят безопасно и ефективно;
● Да се осъществи диалог между МТСП и МЗ по отношение на статута на услугата, предоставяна от здравните медиатори, както и да се осигурят възможности на здравните медиатори за продължаващо обучение, което да засяга социалния профил на тяхната работа;
● Да се събират систематично и да се анализират данните от отчетите на здравните медиатори по общини, а събраната информация да се използва като база за разработване на местни политики;
● Да се въведе ефективен мониторинг на програмата за здравните медиатори.
Вижте пълния Бележник ТУК
