Може да стигнем до британския модел – много добро, но скъпо частно образование и влошаващо се държавно
Частните уроци са процъфтяващ бизнес не само в България, а в цяла Европа, става ясно от европейски доклад, цитиран от Ройтерс. Родители във франция и Германия харчат над 3 милиарда евро на година за допълнително обучение за децата си. И изобщо тенденцията е родителите да заделят все повече и повече средства, за да дадат на децата си допълнителна подготовка към осигуреното от държавата образование. Докладът акцентира върху това, че тенденцията задълбочава неравенствата в Европа, тъй като децата на по-богатите родители получават повече допълнителни уроци и създават разделения, които може да имат дългосрочни социални последици. За коментар потърсихме Юлиан Попов, експерт по образователни модели. Ето какво каза той.
Ще започна с уговорката, че това, което в доклада* се нарича shadow, не е сенчесто образование в смисъла на сенчеста икономика. Става дума по-скоро за образование в сянка или паралелно образование. Докладът не критикува частните уроци, а просто разглежда как се развива този феномен в различните страни и региони на Европа.
Най-общо казано, Европа се разделя на Север и Юг. В южните държави, както и в бившите социалистически страни частните уроци са много по-популярни, отколкото в северните и особено в Скандинавия. Причината е вероятно в това, че на юг доверието към средното образование е ниско.
Затова родителите го допълват с частни уроци. Освен това в “нашите” страни родителите не са наясно какво им предлага образователната система, те не й вярват достатъчно.
В скандинавските страни, в които има стройно развити и много и стандартизирани образователни системи, частните уроци са доста рядко явление. Там, общо взето, е ясно, като влезеш в училище, какво ще те научат: ако получиш тройка, няма да влезеш университет, но ако получиш шестица – ще влезеш.
В България връзката между средно училище и университет е системно скъсана.
Що се отнася до въпроса ви дали частните уроци могат да доведат до разслоение в българското общество, бих казал, че те само могат да допринесат за него, не да го създадат.
Всъщност такова разслоение винаги е имало, но по време на социализма то беше замазвано.
И разслоението не беше толкова между хора от комунистическата номенклатура и хората извън нея, а между хора в централната градска среда и покрайнините, между града и селото, между хората с висше и без висше образование и т.н.
Това беше много сериозно разслоение. Частните уроци процъфтяваха тогава, процъфтяват и сега. Би било неуместно да се борим с частните уроци.
По-сериозният проблем е, че с падането на качеството в образованието се появяват все повече скъпи частни училища, които може да изземат територията на доброто образование. Тези училища още не са особено добри, но може и да станат. И тогава ще имаме много добро частно образование и лошо държавно. Ще стане така, както е сега във Великобритания.
От социална гледна точка това създава сериозен проблем. В Англия частната система, която покрива 7% от децата, е много добра, а държавната не е. Тези 7 процента много добри училища са достатъчни, за да изсмучат голямата част от обществения елит, в резултат на което в държавното образование остават все по-малко деца с амбициозни родители. Така то запада още.
Проблемът се задълбочава все повече и става много трудно да се излезе от него. Не може да се оправи дори с многото пари, с които Англия разполага, а България – не.
Заглавието на доклада е “The Challenge of Shadow Education” -“Предизвикателството на образованието в сянка”.
Източник: в.”24 часа”
