Наскоро един политик в национален ефир се похвали, че бие детето си. Това доведе до сериозни полемики, а държавните институции не предприеха мерки. По-важно е да си дадем отговор на въпроса, дали агресията помага на възпитанието?
Трудна работа е да възпитаваш, защото детето вижда, усеща и чувства твоя модел на поведение. Интонацията на говора, отношението към света и най-вече взаимоотношенията в семейството. Този модел се наблюдава и изследва от детето ежедневно, ежечасно и ежеминутно. Това е така, защото връзката между детето и родителя е най-близкият и най-довереният контакт.
Има модели на поведение, които са градивни, други деструктивни, а трети могат да бъдат дори разрушителни за детето. Така че в основната на родителството винаги трябва да стои самокритичният въпрос – какъв е моделът, който аз показвам на детето си? Някои зрели хора ще успеят да се справят с тази самокритична задача към собственото си поведение, но други няма да могат.
На всеки от нас му се случва да е гневен, но простата истина е, че е наша отговорността да се научим да контролираме импулса си и да разберем кога се сблъскваме с трудност, безпомощност или липса на контрол. Истината е, че шамарите не са необходимост, за да изпитва едно дете уважение към възрастния. Уважението се печели, то не е даденост и не се получава по наследствен принцип. Зад шамарите и ударите понякога има прекалено много болка, гняв и всъщност безпомощност от страна на възрастния, но той затова е възрастен и трябва да се научи да се справя с тази си безпомощност.
Да говориш с гордост за „шамарената фабрика“ и да се хвалиш пред цялата държава, че биеш сина си, е индикатор за опасно поведение към детето – вредата е опустошителна за една подрастваща личност. Подобни изказвания в национален ефир легитимират насилието над деца. Това е вредно медийно съдържание, което нарушава правата и достойнството на всички деца и отговорност носи редакторът, журналистът и цялата медия. Ако все пак това се е случило в национален ефир, то медията може да се разграничи от подобно поведение и да заяви своята позиция към децата. Такова разграничаване все още нямаме и с това си поведение медията изпраща послание, че шамарът и боят над деца е нещо нормално.
Всички носим отговорност към децата. И като родители, и като професионалисти, всички ние, възрастните хора, трябва да знаем, че шамарът не остава на лицето, а в сърцето!
Снимка: pixabay.com
