Историята е разказана от д-р Весела Банова, зам.-председател на Сдружение „Дете и пространство“ и председател на УС на Национална мрежа за децата
Нашата история се случва на един от най-топлите семейни празници – Рождество. И по-точно, на Коледното тържество в Центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) в район „Слатина“, София, на ул. „Погледец“, който сдружение “Дете и пространство” (СДП) управлява от създаването му преди 5 години до сега.
Децата и младежите, които живеят в центъра, са с много страдания. Първите, които бяха настанени там, дойдоха от дома в Могилино. Годините в началото бяха много трудни. Случваха се такива нелепи неща, като това да извикаме „Бърза помощ“ за една от девойките, дошли от Могилино, поради рязко влошаване на едно от заболяванията й, а в „Пирогов“ да подадат сигнал за насилие срещу сдружението, защото никога не са виждали такова кахексично момиче, чиято физическа възраст изобщо не отговаря на календарната. След това месеци наред проверки, текучество на хората, които едва намирахме да работят тази толкова тежка работа за тези смешни пари…
Продължаваха да настаняват изключително тежки деца от различни краища на страната. Търсеха се допълнителни средства, за да можем да заведем децата на лятна почивка. За нас се сещаха само, ако някоя делегация трябваше да посети ЦНСТ.
После малко по малко започнаха да идват хора, които променяха облика на това място. Така се появи и Ралица Дрaндарова, благодарение на една програма. И все очаквахме със свито сърце да се откаже или да се обади, че не може повече и че е ужасно. Но не! На Коледното парти, което персоналът и децата бяха организирали заедно, най-голямата изненада настъпи, когато Ралица каза, че има специален подарък. Тя е направила 2 колажа със снимки на децата и носи един красиво опакован подарък. Започва внимателно да го разопакова и казва, че в една къща, каквато е ЦНСТ, трябва да има снимки на нейните обитатели. Тя внимателно започна да вади и да показва невероятните портрети, които е направила на всяко едно от децата в центъра и които е поставила в рамки.
Тези фотографии бяха изумителни! Бяха уловили най-уникалното у всяко едно от децата по невероятно красив начин.
Може би това звучи банално. Може би това изглежда тривиално и обикновено, но изобщо не е. Защото за нас цялата история започна с ужасяващия документален филм на Кейт Блюит от ВВС, който разкриваше жалкото съществуване на децата и младежите в Могилино. Всеки кадър беше ужасяващ и представяше всяко едно дете в неговата отблъскваща безпомощност. Филмът на Кейт Блюит е запечатал най-грозното и разрушително лице на анонимната грижа.
Дълго време единствено възможният начин да запазим достойнството на различието беше като не показвахме и не снимахме лицата на децата, особено на тези от ЦНСТ „Слатина“. Предпочитахме да правим календари на сдружението с уникални птици, за да набираме средства за децата от ЦНСТ, които да провокират не съжаление, а любопитство.
И сега, на това Коледно тържество, в атмосфера на взаимност, споделеност и спокойствие, изведнъж Ралица, като една вълшебница, извади тези прекрасни фото-портрети на децата, които запленяваха.
Най-сетне нещата си дойдоха на мястото: всеки един портрет е уловил уникалността на всяко дете по възможно най-достойния начин. Невидимите деца ставаха видими.
Да уловиш красотата и уникалността на различието, което носят децата и младежите, за които се грижиш, това свидетелства за края на анонимната грижа!
Снимка: Сдружение „Дете и пространство“
Ралица Драндарова представя фотографиите по време на откриването на изложбата „Да запазим достойнството и уникалността на различието“ в Музейко