Имунизацията е едно от най-големите медицински постижения. Тя е безопасна и ефективна превантивна здравна мярка, която спасява стотици хиляди деца от смърт или от сериозни последствия от ваксинопредотвратимите инфекциозни заболявания. Въпреки тези безспорни факти, ваксините будят много въпросителни, колебания и страхове у родителите.
Обикновено в медиите, въпреки липсата на научни данни в подкрепа на това, излизат наяве случаи, свързани с евентуални странични ефекти от ваксинацията. Освен това интернет пространството е пълно с информация, която невинаги е точна и научно издържана – това затруднява родителите, които търсят информация относно ваксините, да отделят научните факти от измислиците. В резултат от това у някои от тях възникват съмнения и колебания. И тук ключова роля имат личните лекари на децата, които трябва да им предоставят вярна и научно обоснована информация, свързана с имунизацията. За да бъде обаче успешна комуникацията между лекари и родители, медицинските специалисти трябва да са наясно с причините, които будят родителските страхове, както и да проявяват разбиране към техните тревоги.
Да проявим разбиране към родителските тревоги
Характеристики на колебаещите се родители
Проучванията на Американската академия по педиатрия (AAP) показват, че близо 85% от педиатрите се сблъскват в практиката си с родители, които отказват някои или всички ваксини. Въпреки това процентът на имунизации в Съединените щати достига рекордни нива.
Категоризирането на родителските нагласи за ваксините е трудно поради сложното взаимодействие на образователни, обществени, лични и други фактори, които влияят върху формирането им.
В свое проучване Густ и колеги идентифицират 5 категории родители:
„защитници на имунизацията“ (33%), които категорично са съгласни, че ваксините са важни, необходими и безопасни;
„справящи се“ (26%), които са съгласни, че ваксините са необходими и безопасни;
„защитници на здравето“ (25%), които са съгласни, че ваксините са необходими, но са по-малко сигурни в тяхната безопасност;
„фехтовчици” (13%), които са „леко“ съгласни, че ваксините са необходими и безопасни;
„притеснени” (3%), които „леко“ не са съгласни, че ваксините са необходими и категорично не са съгласни, че са безопасни.
Родителски тревоги, свързани с ваксинацията
Въпреки че отношението на родителите към ваксините варира в зависимост от знанията и личния им опит, основният фактор, който ги разколебава, е страхът – страхът, че ваксините (и/или техните съставки) са опасни и могат да заразят детето им с инфекцията, срещу която са предназначени да защитават. Други пък смятат, че получаването на „естествен“ имунитет чрез преболедуване на инфекцията е по-здравословно.
При родителите се забелязва и склонност към избирателно класифициране на отделните заболявания по отношение на тяхната „сериозност“. Проучвания показват, че някои родители са скептично настроени към необходимостта от ваксината срещу варицела, например, въпреки че нямат колебания към други ваксини.
Освен това, тъй като имунизационните календари са по-натоварени през първите няколко години от живота на детето, някои родители се притесняват от броя на ваксиналните инжекции, които мъникът може да получи наведнъж или в рамките на кратък период от време, а други пък са загрижени, че имунната система е „претоварена“ (теза, която е научно опровергана).
Както се вижда, родителите имат различни опасения относно ваксините, което налага медицинският специалист да подхожда индивидуално спрямо всеки от тях и да оборва конкретните им тревоги.
Ролята на медиите
Медицинските специалисти често допускат грешката да вярват, че след като има ясни научни доказателства в полза на ваксинацията и на това, че тя е ефективна и безопасна, те ще бъдат достоверно и коректно представяни и в медиите. Това обаче невинаги е така… Oсобено що се касае до Интернет, където няма никакви ограничения и където, за да привлекат целева аудитория, много сайтове предоставят невярна информация във форма, която привлича вниманието на читателя.
Съобщаването на „истината зад науката“ е изключително сложно. Често се използват научен език и термини, които са добре познати на лекарите и учените, но са доста объркващи за родителите и затрудняват обработването на информацията. Освен това не бива да се подценява и силата на т. нар. „звуково визуални ухапвания“ – 30-секунден клип на дете, за което се твърди, че е увредено от ваксините, задейства най-големите страхове на всеки родител. Подобно видео със сигурност е много по-въздействащо, отколкото кратък научен филм, който показва намалената честота или елиминирането на инфекциозно заболяване, за което много от родителите никога не са чували, още по-малко са виждали.
Как да отвърнем на родителските тревоги
Проведете честен диалог
Въпреки че ще отнеме повече време, важно е още при първите ваксини, които се поставят в родилния дом (срещу туберкулоза и хепатит Б), медицинският специалист да установи с родителите неконфронтационен диалог по отношение на имунизациите и да им даде подробна информация. Ролята на лекаря е да слуша внимателно какво споделят родителите, за да може да идентифицира техните тревоги и страхове, свързани с имунизацията. Само така той ще може да съобрази как по подходящ начин да им даде нужната информация и да преодолее техните притеснения и колебания.
Родителите може би се страхуват повече от умишленото извършване на вреда (даване на „опасна“ ваксина), отколкото от вероятното допускане на вреда (риск детето да се разболее от ваксинопредотвратимо заболяване).
Халперин и неговият екип идентифицират 5 групи родители, които имат колебания относно ваксините:
неинформирани, но образовани родителите, които търсят информация, за да се убедят в неверността на антиваксиналните твърдения;
дезинформирани, но склонни към коригиране, когато бъдат запознати с ползите от ваксините;
добре запознати с проваксиналните и антиваксиналните твърдения родители, които желаят да обсъдят с лекаря своите колебания;
неубедени в ползата от ваксините и силно колебаещи се родители, които обаче все пак проявяват готовност да изслушат и другата страна;
антиваксинално настроени родители, които искат да убедят медицинския специалист да приеме и да се съгласи с техните аргументи срещу ваксинацията.
Ако първите три групи подлежат на убеждаване и биха реагирали положително на диалога с медицинския специалист, то последните две трудно биха приели проваксиналните аргументи. При тях вероятността да променят позицията си е почти нулева.
Балансирайте информацията
След като веднъж медицинският специалист идентифицира родителските тревоги, водещи до колебание, той ще може да подаде точната информация към родителя, както и да проведе емоционална дискусия, в която обаче не бива да надценява ползите от ваксинацията, както и да спестява информацията, свързана с риска от нежелани събития. Родителите трябва да бъдат наясно, че въпреки строгия предлицензен и следлицензен контрол на безопасността и ефикасността на ваксините, нито една ваксина не гарантира както липсата на нежелани събития, така и 100-процентова ефикасност. Признаването на този факт е важно, за да бъде изградена връзка на доверие с родителя. Не бива да се пропуска родителят да бъде осведомен и за това, че по-голямата част от съобщените нежелани събития, свързани с ваксините, са незначителни и самоограничаващи се (напр. реакция на мястото на убождането, бързопреходна температура).
Родителите трябва да разберат, че рядко възникващите рискове, свързани с ваксините, трябва да бъдат претеглени спрямо рисковете, свързани със заболяването. Например, рискът от енцефалопатия от ваксина срещу морбили (1 на 1 милион) е 1000 пъти по-малък от риска от енцефалопатия при разболяване с морбили.
Осигурете информационни ресурси
Точно както антиваксърите разчитат на ефектни визуални видеоизображения, пропагандиращи техните идеи, така и медицинският специалист трябва да предложи на родителя подобни ресурси, в които той нагледно може да се запознае с истории, които подчертават опасностите, свързани с отказа от ваксинация. От полза биха били и подходящи проваксинални плакати, поставени в чакалнята или кабинета.
Въпреки че подобни ресурси не са заместител на ефективната комуникация между родителя и медицинския специалист, те спомагат за повишаване на осведомеността относно последствията, свързани с отказ от имунизация – усложнения и дори смърт.
Осигурете непрекъсната комуникация
Въпреки положените усилия отстрана на медицинския специалист, понякога родителите могат да изберат да забавят или да откажат ваксинация на децата им. В тази ситуация може да изглежда, че алтернативните схеми на имунизация (отлагане във времето) са нелош вариант, но медицинският специалист не бива да забравя, че отклонението от препоръчителния имунизационен план трябва да се използва само когато други варианти не са успели. Алтернативните схеми на имунизация не са научно оправдани, тромави са, свързани са с много посещения при медицинския специалист и най-важното – оставят децата ненужно уязвими към иначе ваксинопредотвратимите инфекциозни заболявания.
В заключение
В практиките си повечето медицински специалисти се сблъскват с колебаещи се относно ваксините родителите. За да могат да се справят с този проблем, те трябва да познават най-честите страхове на родителите, както и медийните влияния, които ги оформят. Тъй като личният лекар на детето има най-важно влияние при взимане на окончателно решение на родителя относно имунизацията, от съществено значение е още от самото начало да бъде установен неконфронтационен диалог между двете страни. За справяне със специфичните страхове и притеснения на родителите е необходимо да бъде използвана достоверна информация, базирана на научни доказателства. Тя трябва да бъде поднесена недвусмислено и на разбираем език. Сериозните последици от неваксинирането трябва да бъдат изтъкнати чрез споделяне на личен опит и чрез истории, показващи, че ваксинопредотвратимите заболявания са реална опасност.
Източник: https://prakticheska-pediatria.net/
Снимка: pixabey.com
