Анкета, проведена от Маргиналия
ГЕРБ се отказва от намерението месечните детски добавки в бюджета през следващата година да са без доходен критерий и за всички семейства. Управляващите посочиха,че до този извод са стигнали след проведения обществен дебат, на който представители на семейства с по-високи доходи са дефинирали мярката като обида към тях и като антисоциална политика”. Какъв е коментарът ви?
Георги Богданов, Национална мрежа за децата:
Считам, че трябва да има подоходен критерий за детските надбавки. Също така смятам, че 40 лева няма да са съществена подкрепа за едно дете, чийто родители получават 1500 или 2000 лв. заплата. За други обаче са нужни много повече от 40 лв., особено тези които живеят в бедност и изолация. Определено трябва да има увеличаване на детските надбавки, но там, където трябва, а не на калпак.
Цялостната концепция на детски надбавки трябва да се основава на социална работа, която да е свързана с оценка на семейството и то да има възможност да получи много повече, за да може децата да не заспиват гладни.
Сега ще хиперболизирам, но системата за социално подпомагане работи само и единствено с калкулатори и документи, като оценява по документи ставаш ли за детски надбавки или други помощи или не ставаш. Модерните социални системи използват друг набор от похвати, с които правят оценки и се разрешават плащания, и се базират но много други критерии, освен доходите на семейството. Ако надвишаваш с един лев дохода, няма да получиш детска надбавка и този доход може да е критичен за семейството ти. Има и други случаи, в които с 1 лев по-малко ти вече получаваш детска надбавка, но имаш доходи от земеделие, рента и пр. и тези средства за детето са добре дошли, но другото семейство вече страда от липсата на доходи. Тук е необходимо да има сериозна структурна реформа, но едва ли това може да бъде променено в рамките на сегашното управление. Всъщност, не съм сигурен, че има разбиране за промяна на социалната система, от която и да било политическа партия България.
Проф. Нели Петрова-Димитрова, Институт по социални дейности и практики:
Не знам за какъв дебат става дума, трябва да се правят изследвания, за да не се вземат популистки или безмозъчни решения. Смятам, че трябва да има доходен критерий, но не за добавки, а за данъци и за намаляване на данъците, в зависимост от броя и възрастта на децата.
Красен Станчев, икономист:
Не знам да е проведено обсъждане по темата. Поне не по начина, по който обикновено се провеждат – най-малкото през портала на Министерски съвет, поддържан за тази цел вече дванадесет години.
Но нямаше нито един положителен коментар на икономист или анализатор на данъчни и бюджетни процеси. Напротив: безсмисления разход бе оценен на между 400 и 700 млн. лв., ако „подкрепата“ трае една година. И всички подробно обясниха елементарното положение, че когато се раздаваш на всички, онези, които са в беда, получават по-малко, а на мнозина други – добавените пари изобщо не влияят.
Министърът на труда и социалната политика каза, че подоходният критерий за отпускане на целева помощ за деца до 14-годишна възраст по време на извънредно положение или обстановка ще бъде увеличен от 610 на 915 лв. средномесечен доход на член на семейството. Намирате ли за адекватна тази мярка?
Георги Богданов, Национална мрежа за децата:
Автоматичната промяната на подоходния критерий няма да промени цялостно подкрепата за децата. Все пак, стъпка напред е, че по време на кризата се увеличава подоходният критерии от 610 лв. на 915 лв., защото повече семейства и деца биха се възползвали. А времената в момента са тежки за много хора и много семейства. Големият проблем извън подоходните критерии, че има много семейства, които изобщо няма да стигнат до тези помощи и това са най-маргинализираните и най-бедните, които нямат постоянен адрес, които нямат лични документи, които нямат собствени жилища и пр. Тези семейства винаги са били извън обсега на социалната система, а там има деца, на които трябва да се помага.
Проф. Нели Петрова-Димитрова, Институт по социални дейности и практики:
Не разбирам въпроса.
Красен Станчев, икономист:
Погледнато от счетоводно-бюджетен ъгъл, тази идея е технически осъществима, още повече, че е ограничена във времето. Не знам дали се отчитат някои подробности, които знае г-жа Сачева. Поради икономическия растеж, повишаване на заетостта и доходите от заплати, отпадане на семейства от списъка на подлежащите на подкрепа и използване на програми на ЕС, между 2014 и 2018 г. бюджетът за социална защита и помощи регистрира редовни и значителни излишъци от средно 1.1 млрд. лв. на година (приблизително 1% от БВП за 2020 г). Иначе казано, ако по този начин се дават детски, хем се увеличава броят на семействата с деца, получаващи субсидия, хем се запазва критерият доход, хем средствата биха били 40-42% от регистрираните излишъци.
Но въпросът е дали по този повод ще бъдат намалени средствата за други разходни пера за социална защита. Например бюджетът за социално включване за 2014-2018 г. е около 20% от годишните излишъци. И, разбира се, много други странични следва да бъдат анализирани. Бюджетът за следващата година и фискалната програма до 2023 г. са с толкова много нерационални разходи, че непредвидени отрицателни последици са много вероятни.
ВМРО протестира решението на управляващите и изказаха подозрение,че това е несправедливо и ще бъдат облагодетелствани само „децата на маргиналните групи и на тези, които крият доходи“. Имат ли основание?
Георги Богданов, Национална мрежа за децата:
ВМРО не разбират каква е социалната система и как тя работи в България. Тяхното мнение е популистко и с този тип говорене считат, че ще стегнат партийните редици и това ще им донесе гласове. Хората разбраха отдавна какви са истинските мотиви на така наречените патриоти в България, а те са да останат във властта, използвайки език на омразата към различните хора и хората, които страдат от бедност и нищета.
Проф. Нели Петрова-Димитрова,Институт по социални дейности и практики:
Както се вижда, доходи крият не само маргиналните семейства, а доста политици, олигарси, вероятно и друг хора. Всички, които крият доходи, трябва да бъдат санкционирани според закона. Подкрепата за деца няма нищо общо с престъпленията. Според ВМРО трябва да накажем само маргиналните семейства, като не им даваме подкрепа за децата, да превърнем помагането в наказание, защото органите, които носят отговорност за разкриване на престъпления и тяхното наказване, не работят, не могат да работят или не искат? С какво тогава да накажем останалите, не-маргинални извършители на престъплението „укриване на доходи“? Доста за безумни, както обикновено, и разчитат, че и хората са глупави и невежи.
Красен Станчев, икономист:
Те казват, че това би било несправедливо. Това е странно разбиране за справедливост. При събирането на данъци е справедливо от всички да се събира един и същ процент от дохода. При раздаването на средства от бюджета е справедливо да се предлага подкрепа на онези, които имат нужда, не могат да се справят сами. И е справедливо това да се прави така, че тези хора да се измъкнат от неблагоприятното си положение и да се справят сами.
Под „маргинали“ – между другото самият термин през последните 40 години има много лицемерна употреба – те разбират „цигани“. През 2018 и 2019 г. над 4/5 от ромите са в риск от бедност. Те съставят почти 60% от хората в крайна бедност по критериите на Световната банка и ООН (1.90 щатски долара на ден на човек – националният праг на бедност е 5.5. долара). През февруари 2020 г. тези хора са 1.3% от населението на България.
Идеята на ВМРО е тези хора да бъдат постепенно изхвърлени от обществото, което кротко и постепенно се случва отдавна. Сега, както и винаги преди избори, замисълът е да спечелят гласове от явната обществена омраза и недоверие към ромите.
Снимка: pixabay.com