Изследователският център на УНИЦЕФ във Флоренция е проучил удовлетвореността на децата от живота им в общо 41 развити държави по света. За целта са били анализирани национални данни за оценка на психическото и физическото здраве на подрастващите, както и на социалните им и интелектуалните компетенции.
Държавите са класирани и по тяхната политика в подкрепа на благосъстоянието на децата и други фактори, включително икономика, общество и околна среда.
Според общите резултати, обхващащи всички параметри, излиза, че най-добре живеят децата в Нидерландия, Дания, Норвегия, Швеция и Финландия. Германия заема междинното 14-то място. А най-зле се класират Чили, България и САЩ.
Самоубийствата, усещането за нещастие, затлъстяването и слабите социални и академични умения са се превърнали в твърде характерни черти на детството в страните с високи доходи, коментират от УНИЦЕФ.
Най-богатите държави в света трудно се справят с уменията по четене и математика, психичното здраве и затлъстяването на децата, сочи докладът. “Голяма част от най-богатите страни в света, които разполагат с необходимите ресурси да осигурят хубаво детство за всички, не правят нужното за децата”, заявява Гунила Олсон, директор на “Иноченти”. “Ако правителствата не предприемат бързи и решителни действия да защитят благосъстоянието на децата като част от мерките срещу пандемията, може да продължим да очакваме растяща бедност, влошено психично и физическо здраве и задълбочаващо се неравенство в уменията сред децата. Подкрепата за семействата и децата във връзка с КОВИД е крайно недостатъчна. Трябва да се направи повече, за да могат децата да се радват на сигурно и щастливо детство и това трябва да стане сега”, допълва Олсон.
Къде са най-щастливи и най-нещастни?
По отношение на психичното здраве в повечето държави по-малко от четири пети от децата заявяват, че са доволни от своя живот. Най-ниска е удовлетвореността от живота в Турция (53%), следвана от Япония и Обединеното кралство. Самоубийствата са водеща причина за смъртността във възрастовата група от 15 до 19 години в богатите държави, като най-голям е броят на самоубийствата сред младежите в Литва, следвана от Нова Зеландия и Естония.
Репрезентативното проучване показва, че най-доволни от живота са децата в Нидерландия – почти 90%, в Швейцария – 82%, Франция – 80%.
Единствено по отношение на психическото благосъстояние България е посредата – на 18 място. Там лидер е Нидерландия, а на дъното е Нова Зеландия.
Здраве
В повечето индустриални държави, участвали в проучването, децата страдат от проблеми със затлъстяване и наднормено тегло и делът им нараства – днес всяко трето дете има този проблем, като в Южна Европа тези показатели нарастват рязко.
Физическото здраве е оценено най-високо високо от УНИЦЕФ при децата в Япония, а най-зле – в САЩ.
Недостатъчни учебни познания и социални умения
Близо 40% от 15-годишните деца в страните от ЕС и ОИСР не разполагат с основни способности по четене и смятане. В това отношение най-зле се представят децата в България, Румъния и Чили. Най-добри са резултатите на подрастващите в Естония, Ирландия, Финландия и Норвегия.
В УНИЦЕФ са загрижени и от недостатъчните социални компетенции на децата. В повечето от изследвани държави всяко пето дете не се чувства уверено в социалните си способности да създава приятелства. Най-неуверени са децата в Чили, Япония и Исландия. В Германия едва 72% от децата заявяват, че не изпитват трудности да осъществяват социални контакти. В Румъния този процент е 83 на сто.
Средно 40% от децата не притежават основните умения по четене и математика на 15-годишна възраст. Най-ниско е нивото на тези умения в България, Румъния и Чили. Естония, Ирландия и Финландия са на челните места.
Негативното влияние на коронавируса
Затрудненията, породени от коронавируса, се отразяват сериозно на семействата и децата, смятат от УНИЦЕФ. Особено неблагоприятно въздействие е оказало продължителното затваряне на училищата, което е застрашило физическото, но и ментално здраве на подрастващите. Застрашени са най-вече онези деца, които са били принудени по цял ден да си седят сами вкъщи и да се развличат с компютърни игри. Според Руди Тарнеден, пандемията в случая е задълбочила допълнително съществуващите проблеми в тази сфера.
Въз основа на доклада и последните развития УНИЦЕФ призовава за предприемането на следните мерки за закрила и подобряване на благосъстоянието на децата:
- Предприемане на нови и решителни действия за намаляване на неравенството в доходите и бедността и осигуряване на достъп за всички деца до необходимите им ресурси.
- Бързо преодоляване на значителните пропуски в услугите за деца и младежи в областта на психичното здраве.
- Разширяване на обхвата на политиките в подкрепа на семействата с цел да се подобри съчетаването на трудовия и семейния живот, особено чрез достъп до висококачествени, гъвкави и финансово достъпни услуги за детски грижи още от ранното детство.
- Укрепване на усилията за опазване на децата от предотвратими болести, включително чрез противодействие на неотдавнашния спад в имунизацията против морбили.
- Подобряване на политиките за противодействие на COVID-19 в подкрепа на семействата с деца и осигуряване на финансови средства за пълна защита на благосъстоянието на децата срещу последиците от мерките за строги икономии.
Вижте ТУК пълния доклад на английски език.
Докладът на български език.
Източник: DW , clinica.bg, НПО портал
Снимка: pixabay.com
