Той е на 10 години. Пребит е с точилка и с дръжка от метла, а по различни части на тялото му има наранявания с нож – по китката, гърдите и бедрото. Стоял е с чувал на главата и за малко да бъде удавен от приемната си майка.
За случая във врачанското село Бъркачево бе съобщено през миналата година, макар тормозът да е продължавал от години. Прокуратурата повдигна три обвинения на 58-годишна жена за закана с убийство, нанасяне на телесни повреди и изтезания над момчето, настанено в дома й. Освен него, през изминалата година от престъпления са пострадали още 1 162 деца.
Статистиката на НСИ за миналата година показва, че в детска педагогическа стая са били регистрирани 1 163 пострадали от престъпления на възраст 8 – 17 години, от които 685 (58.9%) са момчета и 478 (41.1%) – момичета. Малолетните пострадали са 38.3%, а непълнолетните – 61.7%. Сред жертвите на престъпления най-много са малолетните и непълнолетните, пострадали от кражби на имущество – 494 лица (42.5%). Следват пострадалите от нанесени телесни повреди – 229 малолетни и непълнолетни (19.7%). През миналата година от блудство са пострадали 75 малолетни и непълнолетни (6.4%), от грабежи – 56 деца (4.8%). Регистрираните в детска педагогическа стая случаи на жертви на изнасилване и на опит за изнасилване са 10 (0.9%).
В началото на годината от Национална мрежа за децата съобщиха, че на практика в България нито една институция на знае колко всъщност деца са пострадали от насилие. Дори когато става дума за най-тежката възможна форма – умишлено убийство, данните на институциите се разминават драматично. От организацията правят сравнение с данните за 2020 г. Според НСИ тогава жертвите на умишлено убийство под 18 години са 2, според МВР – 11, а според прокуратурата – 32. Тези данни се събират от различни институции и по различни критерии, което блокира възможностите за пълноценен анализ на ситуацията и разработване на адекватни политики за превенция и закрила, посочват от Национална мрежа за децата.
През 2021 г. от престъпления са пострадали 1649 деца. На Националната телефонна линия за деца са постъпили 738 сигнала за насилие, а в отделите “Закрила на детето” са постъпили 1387 сигнала. В същото време, всяко трето дете в България споделя, че е било жертва на някаква форма на насилие.
Те са седмина – непълнолетни момчета и момичета, които влизат в магазин за дрехи в Сливен и излизат с “покупки”, за които не са платили. Други трима техни връстници разбиват автомобили в Шумен, свързвали кабели за стартов ток и след това се редуват да карат откраднатите коли по черни пътища в района.
Това пък са данни от полицейските сводки в последните месеци. За последната година непълнолетните и малолетните извършители на престъпления са били 4 388.
Официалната статистика отчита, че през 2022 г. броят на децата, които са престъпили закона, се запазва почти без изменение, като броят им се измерва в хиляди. Преобладават момчетата, а тенденциите от предишни години за видовете престъпления, извършени от деца на възраст между 8 и 17 години, остават непроменени и водещи остават кражбите на имущество.
Между 8 и 17 г: кой престъпва закона
По данни на Националният статистически институт (НСИ) през 2022 г. на отчет в детските педагогически стаи са водени 8 626 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с предходната 2021 г. броят им намалява със 181, или с 2.1%. Според правилника за детските педагогически стаи записаните там се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.
Според статистиката 77.1% от водените на отчет са непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.), а малолетните (8-13 г.) са 22.9%. Момчетата са значително повече – 6 937 (80.4%) от момичетата – 1 689 (19.6%). Учащите, които попадат в детска педагогическа стая през 2022 г., са 6 508 (75.4%), а в криминогенна среда живеят 4 138 малолетни и непълнолетни (48.0%).
Бягство от дома – най-честата причина за регистрация
За извършени противообществени прояви през 2022 г. през детска педагогическа стая са преминали общо 5 002 малолетни и непълнолетни. От тях момчетата са 3 365, или 67.3%, а момичетата – 1 637 (32.7%).
Най-често децата попадат там заради бягство от дома си, от специализирана институция или от социална услуга от резидентен тип, което законът определя като противообществена проява. През миналата година такива са били 17.6% от всички случаи. На следващо място са проявите на насилие и агресия (14.1%) . Не малък остава и броят на децата, които са регистрирани за тормоз (8.5%).
Почти равен брой са случаите с повреждане на обществена или частна собственост (8.4%) и на употреба на психоактивни вещества (8.1%). Според статистиката на НСИ най-рядко срещаната причина да бъдат регистрирани в детска педагогическа стая са непристойно или хулиганско поведение на обществено място (6.7% ) и скитничество и просия (1.8%).
Кражби от магазин – най-масовото престъпление
Освен за противообществени прояви, малолетните и непълнолетни са влизали в детска педагогическа стая и заради извършени престъпления. Общият брой на извършителите на престъпления под 18-годишна възраст през миналата година е 4 388.
Кражбите на имущество са най-разпространените престъпления, извършвани от непълнолетни на възраст 8 – 17 години. Извършители на кражби са 2 405, което е повече от половината от всички случаи (54.8%) на престъпления. Най-висок е делът на извършителите на кражби от магазини или други търговски обекти – 37.7%, следват кражби от домове – 21.5% и взломни кражби – 6.6%.
Преди няколко месеца служебното правителство одобри поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се предвижда делата за престъпления, извършени от непълнолетни, да се разглеждат с предимство и при закрити врати от съдии, притежаващи специална подготовка в областта на правата на детето или които имат ефективен достъп до специализирано обучение.
Специална подготовка или достъп до ефективно специализирано обучение ще се изисква от прокурорите и разследващите органи в рамките на досъдебното производство по такива дела. Предложенията за законодателни промени обаче могат да бъдат факт едва след като бъдат гласувани на първо и второ четене от парламента и обнародвани в Държавен вестник.
Изтоник: dnevnik
Снимка: freeimages.com
