На 22 юни в София се проведе форум „Доброволчеството – фактор за реализация“, организиран от Национален алианс за работа с доброволци (НАРД) като част от проект, финансиран по програма “Еразъм+”.
Началото на форума бе поставено с панелна дискусия с участието на Диян Стаматов, заместник-министър на образованието, Петър Младенов, младши експерт в Министерство на младежта и спорта, Ираван Хира, изпълнителен директор на HP България и част от управителния съвет на Български форум на бизнес лидерите, Гергана Раковска, председател на Фондация на бизнеса за образованието, и Ренета Венева, председател на НАРД. Сред разискваните теми в тази дискусия бяха важността на уменията, придобити при доброволчески дейности, особено на т.нар меки умения, както и припознаването им от институциите и бизнеса, насърчаването и регламентирането на доброволчеството.
Дани Колева от Секретариата на Национална мрежа за децата се включи в дискусията с въпрос относно обсъждането и приемането на проекта на Закон за доброволчеството. Имаше съгласие, че законът е необходим, но е необходима политическа воля за неговото приоритизиране и приемане.
Ираван Хира сподели гледната точка на бизнеса към доброволчеството и уменията, които една компания като Hewlett Packer цени у кандидатите за работа. Според него, трите най-важни умения са възможността за работа в екип, проактивното поведение и иновативният подход – все такива, които не се преподават в училище. Гергана Раковска добави и перспективата на бързо променящия се пазар на труда и доброволчеството като възможност за ориентиране на младите хора в т.нар „кариери на бъдещето“. Според нея, въпросът, който сме свикнали да задаваме на децата: „Какъв/каква искаш да станеш, като пораснеш?”, е нерелевантен, защото 60 % от професиите, които днешните деца ще работят, все още не съществуват. Панелистите споделиха и много личен опит и истории на хора, за които доброволчеството е изиграло ключова роля за кариерно ориентиране и развитие.
В рамките на събитието партньорските организации от Италия и Словакия споделиха своя опит и контекста на доброволчеството в техните страни.
В Италия има закон за доброволчеството от 1991 г. Презентаторите споделиха, че при висока младежка безработица доброволчеството е единственият шанс за достъп до пазара на труда. Друг интересен опит в страната е свързан със значителната група на доброволци в пенсионна възраст, на фона на традицинното говорене за младежко доброволчество. Акцент беше поставен и върху валидирането на придобития опит с инструменти като Youthpass сертификат
В Словакия закон за доброволчеството съществува от 2011 г., а инструмент за валидиране на уменията е сайтът volunteering.sk – сайт с отворени данни, връзка между доброволци и доброволчески организации. Представителите от Словакия изложиха и изводите от тяхно изследване върху мотивите и резултатите от участието в доброволни дейности. Сред посочените мотиви са желанието да се помага, натрупването на опит, желанието за позитивна промяна в света, създаването на контакти с нови хора, себеутвърждаването и изграждането на самочувствие, търсенето на приключение, усещането за полезност.
В рамките на втората част от форума бяха представени две социологически проучвания. Първото от тях е изготвено от екип на Изследователския център по социални науки към катедра Социология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и бе представено от проф. Майя Грекова, д-р Вероника Димитрова и Божидар Иванов. Проф. Майя Грекова подчерта, че изследването не е представително, но може да се приеме за валидно поради широката палитра от мотиви, натрупани умения и донякъде спектър от доброволни дейности, изразени от участниците при дълбочинните интервюта. Тя изтъкна, че резултатите си струва да бъдат проверени при едно национално представително изследване, което обаче на този етап остава невъзможно, доколкото липсва единен и пълен списък на всички доброволци в страната. Хипотезата, която екипът е приел като изходна точка при своята работа, е за наличието на връзка между доброволчеството и професионалната реализация.
Двата водещи въпроса, в този смисъл, са доколко доброволчеството помага от гледна точка на професионалната ориентация и на търсенето и намирането на работа и доколко доброволците считат, че са придобили т.нар. меки и професионални умения. Изразените от участниците в изследването мотиви да бъдат доброволци са в това, че: доброволчеството дава социална среда, освен че е занимание за свободното време; доброволчеството, когато е обвързано с кауза, води до начин на живот и до формирането на собствени неправителствени организации, следващи различни каузи; че доброволчеството е път за реализация, благодарение на натрупания опит, който може да бъде отразен в личната автобиография, и на създадените контакти със съмишленици в една или друга сфера. Проучването показва, че доброволческият опит дава отражение главно в две насоки – развитие на предприемачески умения, от една страна, и личностно развитие, от друга. Като ценен извод от проведеното изследване д-р Димитрова подчерта следното: „Да, в частния сектор е възможно валидирането на меките умения, придобити от доброволчеството, но, същевременно, то е много важно за публичния и гражданския сектор, защото в тях навлизат млади и социално ангажирани хора.“
Съществува значима положителна връзка между активното участие в доброволчески инициативи и развитието на меки и предприемачески умения, показва първото другото проучване, което „Индъстри Уоч” осъществи в рамките на проект „Доброволчеството – фактор за промяна”. Проектът се реализира от Националния алианс за работа с доброволци в партньорство със Софийския университет „Св. Климент Охридски”, „Индъстри Уоч Груп” и фондациите „Кардо”, Словакия и „Долче”, Италия.
Методологията, разработена изцяло от експертите на „Индъстри Уоч” е уникална с това, че обективизира и измерва ефекта на доброволческите дейности върху личностното развитие и предприемаческите качества и нагласи на ученици, използвайки комбинация от количествени методи и психометрично профилиране. В изследването участваха младежи (15-19 г.) от Пловдив, Габрово, Велико Търново, Ловеч, Димитровград, Асеновград и с. Труд.
Специално разработеният от екипа Индекс на предприемача ясно демонстрира, че младежите, които регулярно и активно участват в доброволчески инициативи развиват в по-голяма степен меките си и социални умения, свързани с предприемчивостта от връстниците си, които нямат никакъв доброволчески опит (контролна група, виж графиката). Повишаване на стойностите на индекса се регистрират дори и след краткосрочно ангажиране с доброволчески активности.
Чрез системата за психометрична диагностика SelfAwareness, екипът ни проследи личностното развитие на група младежи, които за пръв път се включиха в доброволчески дейности в рамките на периода на проекта.
Психометричното профилиране, проведено на няколко етапа, показва, че при 46,4 % от извадката настъпват значителни промени, довели до смяна на доминантния им стил на поведение и стил на работа. При 50% от участниците регистрираме отчетлива промяна на поведенчески характеристики, които се свързат с предприемачеството и лидерството. Това е впечатляващ резултат, който обясняваме до голяма степен с влиянието, което консервативната училищна среда оказва върху личностното моделиране на учениците, тъй като налага модели на поведение, които в някои случаи се различават значително от естествения стил на поведение на индивида. Възможно е с течение на времето (и особено при липса на извънкласни активности) определени ученици да започнат да „припознават” нехарактерен за тях, но коректен от гледна точка на училището поведенчески модел. Включването в доброволчески инициативи, дори за кратък период от време, показва сериозен потенциал за промяна на нагласите и за личностно развитие.
И двете социологически проучвания показват, че доброволческата дейност оказва влияние върху различни житейски аспекти, но в повечето случаи има положително въздействие – както за доброволците, така и за обществената среда в България.
В края на форума всички участници се обединиха около идеята, че е необходимо провеждането на трайна и широка застъпническа кампания от страна на доброволческите организации и на самите доброволци с цел достигането на положителното влияние на доброволчеството до по-широк кръг от хора, а така и до формирането на едно по-активно, съпричастно и обединено гражданско общество.
